Димитър Атанасов

web

Всички са тук. Приятели, съученици, близки...

Нейният празник! Само нея я няма...

Тя, Дафина Георгиева - Роня, има извинено отсъствие за премиерата на своята книга. Но ние имаме неформален повод да потърсим нейното присъствие в отсъствието. Онова присъствие, което е... продължение на духа. На нейния дух, материализиран в посмъртното издание на “Аз съм един сън”*.

Скоро не бях чел нещо по-детско и едновременно с това нещо по-разтърсващо. Ако кажа, че книгата ме впечатли и развълнува, ще е твърде блед изказ на чувствата ми. Тя е “страхотевично готина”, тя е “пълен връх” - позволявам си да ви я препоръчам с тези нейни думи.

Защо премиера в Пловдив? - вероятно ще попита някой.

Роня е обвързана с Пловдив не само по роднинска линия, не само с приятелства. Тя винаги е искала да живее в Града на тепетата. И нееднократно го заявява в книгата. Пловдив би бил нейният днешен избор. Затова, четейки я сега, нека да бъдем с нея. Така както тя искаше да е с нас.

Тя искаше да бъде на много места - днес всички места са нейни. Дори и тези, които не познават стъпките й, не са чували смеха й.

Тя вече е прескочила границата на света от книгите, които страстно обичаше. И навярно върви по безкрайната пътека на спасението в компанията на хобита Фродо, Хари Потър и Роня, дъщерята на разбойника. Те не само са духом с нея, защото тя винаги ги е носила в сърцето си, а й помагат във всичко - скитат в горите нощем, преодоляват заедно магическите изпитания и се преборват със страшните врагове на доброто.

Още преди да отиде в по-добрия свят, тя надникна в душата си и откри най-голямото човешко богатство - въображението. И се стремеше да бъде един от белите магьосници, да прави хората щастливи, борейки се на страната на “силите на светлината”. Така тя намери света, към който се стремеше - най-истинския свят.

Личи, че творчеството й се удава с лекота. Тя създава в движение. Така както непринудено се усмихва, така й идват хрумките. Необикновеният талант й помага да стигне до прозрения, впечатляващи с недетската си дълбочина.

“Животът е низ от случайности, неслучайно подредени”, казва Роня.

“Никога не позволявай да откраднат мечтите ти”, съветва тя с житейския опит на своите 14 години.

Тя искаше животът й да е необикновен. И не знаеше, че той е такъв.

Самоанализирайки се постоянно в желанието си “да бъде перфектна”, тя сама стига до извода, че трябва да намери начин поне понякога да бъде като другите. Заради другите.

Тя искаше и остана завинаги дете.

Тя обичаше да е обичана.

Прочетете нейната книга. Така ще й кажем, че наистина я обичаме.

© Димитър Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.06.2006, № 6 (79)