САМСИ ГОСПОД СРЕД БЯЛО МОРЕ

Милим Божне ле, Коладе ле

Слязъл ми беше самси Господ,
их ти, милим Божне ле, Коладе ле,
самси Господ сред Бяло море
сред Бяло море при бял камък
да си мие белите ръце,
белите ръце, черните очи.
Като си мие белите ръце,
белите ръце, черните очи,
че си изтърва китка ключове,
дето държат земя и небе,
земя и небе, гора и вода.
Че си изписа самси Господ,
самси Господ бяло книже,
бяло книже с черно слово,
че го изпусна самси Господ,
сред Бяло море, под бял камък.
Че повея тихи ветрец,
та отнесе бяло книже
бяло книже накрай море,
накрай море в морски бряга.
По край вървеше момче латинче,
момче латинче, баш търговче;
то си найде бяло книже,
бяло книже с черно слово.
Книже чете, дрехи хвърля,
че се спусна сред Бяло море,
сред Бяло море при бял камък,
там си найде китка ключове.
Прокълна го самси Господ,
самси Господ Бяло море,
- Да те видя, Бяло море,
да играеш и със вятър,
и със вятър и без вятър.
Тъй играе и ден до днес.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.