МОМЧЕ ЛАТИНЧЕ ОТВЛИЧА ХУБАВА МИЛКА

Милим Божне ле, Коладе ле

Прочула се е хубава Милка, Коладе ле,
Милкината хубост нигде я няма, Коладе ле,
ни вред в селата и градовете,
само я има в Милкинто село,
в Милкинто село хубава Милка.
Де я зачуло момче латинче,
момче латинче, баш търговче,
чудом се чуди момче латинче,
как да си открадне хубава Милка.
Че си намери девет дюлгеря,
та си заправи шайка гимийка*,
как я заправи, тъй я направи,
че отиде татък горе,
татък горе в Котел града,
там си закупи всякаква купна,
всякаква купна сърмо и злато,
че отиде татък долу,
татък долу в Милкинто село.
Провикна се момче латинче:
- Я хайде вървете, мало и голямо,
да си купите всякаква купна,
всякаква купна - сърмо и злато.
Вървяло, вървяло мало и голямо,
най-подир иде хубава Милка,
слугините й пътя метяха,
роднините й скути държаха.
Като си влезе хубава Милка,
хубава Милка в шайка гимийка,
ергенче вдигна шайка гимийка,
Тъй си отвлече хубава Милка,
хубава Милка в шайка гимийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.