КОЛЕДУВАНЕТО В АЙДЕМИР

Димитър Атанасов

web | Милим Божне ле, Коладе ле

Коледата си остава един от най-хубавите, а може би най-хубавия семеен празник от времето на моето детство. Не, не само заради традицията на подаръците или даряването на пари, с които после си купувах нещо специално, лелеяно и мечтано през цялата година. Не и заради самото преживяване. А за особения трепет на очакването, на приготовлението, предчувствието и надеждата за нещо хубаво и тъй скорошно... Навярно и заради приповдигнатото празнично настроение, всеобщата възбуда и веселие, черкуването след дългите пости. Както и неизбежната празнична суматоха из двора и вкъщи, винаги връхлитащото ме безпокойство от пронизителното квичене, докато боязливо гледах коленето на прасето и обагрящия се в червено сняг, ритуалната пъстрота и богатството на уханията от трапезата, съпътстващите тайнства... И не на последно място коледуването с песните, които се пееха само и единствено на този празник.

Баща ми Иван Атанасов, по прякор Памука (прадядо ми Атанас Градев имал бяла като сняг коса), беше не само един от коледарите, а и дългогодишен техен цар. Редуваха се да царуват с Велико на Колю Генев, също голям танцьор и певец. Те двамата и Марин Памука, чичов син, знаеха най-много песни и пееха най-хубаво. Бяха водещи, запяваха новите стихове, а останалите от дружината отпяваха, довършваха ги и караха припевите.

Още по Игнажден (20 декември) - пет дни преди Коледа, царят пращаше верен свой човек с калеска - бъклица с вино - да покани петнайсетина подбрани от него мъже и младежи от нашата, Средната махала, които умееха да пеят и знаеха коледарските песни. Не всеки можеше да бъде повикан. Тези, които попийваха, ги избягваха, за да не ги изложат. Други, макар и да искаха, но не можеха да пеят, също не ги вземаха. Три-четири вечери се събираха вкъщи, в дома на царя, и си припомняха песните. Всяка вечер се слагаше трапеза с ядене и пиене. Заедно с тях пеех и аз, още тогава научих много от песните, ала в дружината не ме допускаха, бях малък.

Срещу Коледа, на Бъдни вечер, всички коледари, облечени празнично, с ямурлуци, долами или дълги кожуси, с гайтанлии антерии и елеци, червени опаси и с кръстосани черни върви на белите навои, накичени с вараклосани чимширови китки на калпаците, се събираха у царя. Поздравяваха го и още с влизането му засвидетелстваха почитта си, като му пееха песента "Добри гости коледари" (Станинине, господине,/ стани, стани, отвори ни,/ отвори ни, посрещни ни...). Ако са много, се разделяха на два или повече кола. Единият тръгваше към Арнаушката и Долната махала, другите към Кабакулската, третият оставаше в Средната. Ходеха и пееха до трети петли. Да ти дойдат коледари в къщата се смяташе за голямо уважение. Ала не можеше всички къщи да се обходят, Айдемир е голямо село. Случваше се хора да се сърдят, че не са ги сайдисали.

Пееха се песни за имота и семейството - за момък, девойка, овчар, земеделец, занаятчия и т.н., както и на името. Най-често стопаните си имаха любими песни и поръчваха на коледарите да ги изпеят, за което ги даряваха с пара, кравай, кенарени кърпи, черпеха ги с вино. Моите дядо Димитър и баба Цвята най-обичаха "Божа майка търси кръстник за Христа Бога" (Замъчи се Божа майка/ млади мой Бого на молитви/ хей Коладе, мой Коладе...) А на леля Йорданка, сестра на баща ми, пееха "Мома и момък се надхитряват" (Похвалила сей малкай мома/ чимшировай камшировай/ чимшир му китка изкичена...).

В къщите на своите любими някои от коледарите-ергени получаваха синчан венец, което е знак, че девойката обича този момък и е съгласна да се омъжи за него. С голямо усърдие и много любов леля ми беше изработила красив венец със синци и пайети и пред всички закичи с него Киро Вичев. На другата година той ми стана свако. Венци с червени конци, със захарни бучки, бонбони, с пайети и варачени чимширови китки правеха също по-сръчните и обичливи съпруги на женените коледари.

Както вече стана дума, при влизането в двора на стопанина се пее песента "Добри гости коледари". Ако стопанинът има желание, поканва коледарите вкъщи. Слага трапеза, на която има кравай със запалена свещ, една пара и чимширена китка. До кравая поставя ведро вино. След като коледарите изпълнят желаната от него песен, царят или друг, който умее да благославя (наричат го поп), става прав и се обръща към коледарите и стопаните с наричания (молитва), като "опява" кравая и благославя дома и семейството за добруване през годината.

Ние, децата-коледарчета, ходехме сутрин рано на тайфи с торбички през рамо по къщите, като удряхме ритмично с тояги по земята и припявахме: "Свинца-кълца-коладеле-коооледааа..." Даряваха ни кравайчета, курабии, орехи, бонбони и парички. При среща с тайфа от друга махала тоягите пак влизаха в употреба, този път бойна. Предполагам, за опазване и защита на територията...

Тръгнахме да коледуваме с песни едва като младежи, макар и отделно от големите. Събрахме се в една дружина аз (Митьо на Иван Памука), Даньо на Коста Николчев (гайдаря), Димо на Георги Николчев (кавалджията), Дантьо на Марин Каракаша, Димо на Илия Мирчев и други. Това стана чак в последния клас на прогимназията, вече бяхме 14 годишни. През следващите четири-пет години, преди да ме приемат студент, и аз като баща ми бях цар на коледарите. Навсякъде ни посрещаха с много внимание и любов, радваха ни се, че продължаваме традицията. Единствен Илия Йорданов, тогавашен председател на ТКЗС-то (било е в края на 60-те), ни изгони. Развика се, нахока ни здравата. Закани се, че ще ни изключи от училище и ще ни затвори за хулиганство. А да отидем у тях ни накара Васил Хинев, по прякор Мечката. Като разбра какво се е случило, той така се ядоса, че за малко не му подпали къщата. Слава богу, не го направи, но пък ни покани у тях. Почерпи, ние попяхме, а той ни дари богато и пребогато.

От училище не ни изключиха, размина се, така и не разбрахме кой се беше застъпил...

© Димитър Атанасов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.