КОЛЕДНА МОЛИТВА
(Благословия)

Милим Божне ле, Коладе ле

Слава тебе дружина,
шапки долу за молитва!
Добре сме дошли, похлопали, потропали
на тез царски господарски чимшир порти,
чимшир порти с колове подпрени.
Ний го мислехме сърдит-гневит,
а той не бил сърдит-гневит.
Стана, запърши златни скути,
бръкна в коюн* джобове,
че извади китка ключове,
че ни отключи чимшир порти,
чимшир порти с колове подпрени,
че ни поведе в равни двори
и ни въведе в добра къща.
В къщата златна трапеза,
на трапезата вит превит кравай.
Колкот' са на тоз кравай зрънцата,
толкоз да са на най-мала нива кръсчицата.
Кажете дружина: Амин!
(Всички дружно) Амин!
На нивата крушчица,
под крушчицата люлчица,
в люлчица малко дете Иванчо.
Мама му го люлееше и пееше:
- Нани ми нани Иванчо,
расти да порастеш
като баща си юнак да станеш,
вакло стадо да пасеш,
бяло мляко да доиш,
брут сирене** да подсирваш,
да посрещаш друмници и пътници.
Расъл Иванчо порасъл,
не послушал майка си и баща си.
Най си вземал в лява ръка медна кука,
в дясна ръка меден кавал,
че отиде татък долу
на тиха бяла Дунава,
дето момите платна белеха.
Чи кат' се подпря на медната кука,
чи кат' засвири на меден кавал,
тий момите, коя Калина, коя Малина,
дорде му перчем изчешат,
дорде го с китки накичат,
дорде му хорце потропнат,
минал един параход,
водата мътна налели
и кобилците разменили,
и зашевите объркали.
Чи кат' си отиват у тях
тяхни майки и бащи
са ги люто клели:
- Ех, мари, дъщи, клети дъщи,
какво направихте цял ден
година летен ден?
От тях най-малката дъщеря, Трундуфана,
тя била на деветдесе и девет години,
(Дружно) Тий...
тя на майка си казала:
- Ти нали знайш
и на твойте млади години
откъде дойде едно пусто момче Иванчо,
че кат' се подпхря на медната си кука,
че кат засвири с меден кавал,
ний, коя Калина, коя Малина,
докат' му перчем изчешим
и китка изкичим,
мина един параход,
водата мътна наляхме,
платната прегоряха,
кобилците разменихме.
Техни майки и бащи
са го люто кълнали
тоз пусти Иванчо
да отиде татък горе
в Тюлилейските гори,
дето славей не пей,
кукувица не кука
и пукал не пука,
да се бори с тънките змии
и зелените гущери.
Де се намерила една тънка змия
та го ухапала за долната джуна,
пък съ надула горната
колкот'тоз кюмбет.
(Дружно) Тий...
Какво мий лика прилика
като по Йордановден, Ивановден,
тежките снегове и големите калове,
като кум на кръстник
през плет ръка да целува,
у жълта пънца мед да ближи.
Тоз кравай сят, пресят,
вит превит,
пред бога печен,
на нас наречен,
търсак-бърсак
у нашия дисак.
Амин.
(Дружно) Амин.
Ръжена дрънка
един по един навънка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2004
Милим Божне ле, Коладе ле. Съст. Димитър Атанасов. Варна: LiterNet, 2004.