Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПОЕТИКАТА И НРАВСТВЕНО-ЕТИЧНИЯ МОДЕЛ НА ИВАН ПЕЙЧЕВ

Димитър Атанасов

web

Антон Баев. Иван Пейчев, романтична формация, романтически мотивиЛитературната студия „Иван Пейчев, романтична формация, романтически мотиви” от Антон Баев е постижение не само за самия автор, тя е принос в литературоведските изследвания за личността и творчеството на поета и драматурга Иван Пейчев - един от „различните” писатели в българската литература от 40-те до 70-те години на ХХ век.

Погледът към Иван Пейчев е пространен, обхваща периоди преди и след него, а това осветлява много въпроси както по отношение на сътвореното, така и за разбирането и възприемането му в дискурса на автор с романтична формация. Изключителна роля за осмислянето на биографията на твореца и неговото творчество има първата част, която включва преглед на Романтизма и Новоромантизма в Европа и България от средата на ХVІІІ в. до 60-те години на ХХ в.

Разработени са различни гледни точки както към поетиката, така и към нравствено-етичния модел на поетите от 40-те години на миналия век, сред които е и Иван Пейчев. Оттам и паралелите с другите от същото поколение - Вутимски, Вапцаров, Александър Геров, Валери Петров, Веселин Ханчев, Богомил Райнов. Един пример от изследването: Романтиката на Вапцаров изисква разчитане през надеждата, а тази у Вутимски и Пейчев - през спомена.

Иван Пейчев безспорно е различен, някак си извънстоящ от своето поколение, а и от по-сетнешните писатели, един от най-колоритните представители на т.нар. аутсайдерство. А да си различен, означава и да си самотен. И той наистина е самотен в своите бягства. Самообрича се на изолация и мълчание. Мълчанието на поета е както етична реакция, така и естетическа норма. Ето обяснението защо Иван Пейчев не публикува стихове през 40-те години. Според Баев поетът е един от големите мълчаливци на европейската литература.

Особено любопитно е влиянието, което оказва върху Пеньо Пенев, документирани чрез откровените „заемки” от по-големия брат. И в същото време самият Иван Пейчев е бил обвиняван във влияния от Пол Валери, прокълнатите поети, Теодор Траянов, Разцветников, Смирненски, Есенин, дори от Вутимски. Баев е отделил внимание и на връзките поведение - творчество, или поведение - писане. Оттук и неговият (на Иван Пейчев) образ на неподражаем бохема, капитан на всички компании, в които попадне, рецитациите по кръчмите, митовете и анекдотите, които се разказват за него.

Антон Баев не само е разкрил различните лица на Иван Пейчев, но е дал и обяснение за тях, търсейки мотивацията им.

Значимата творческа програма на Пейчев е свързана с поетическия образ на морето. Този образ всъщност е цялостна естетическа конвенция. Според Баев мотивът за морето играе функция на свързваща, но и разделяща субстанция по отношение на творчеството му. То се превръща в лирически код за разчитане в „Лаконично небе”. Тук морето като основна метафора е повече алегория и символ, отколкото чувствено осезаем образ. Докато в „Далечно плаване” то е все още дишаща природа.

Баев, може би пръв сред изследователите на Иван Пейчев, обръща внимание, че „драматичната монологична структура” се реализира не само в пиесите, а и в късната му лирика.

Основателен и мотивиран акцент при разглеждане творчеството на Иван Пейчев са стихосбирките „Далечно плаване” (1962), „Лаконично небе” (1967) и на пиесата „Всяка есенна вечер”, представляващи върховите му постижения. Мотивите, които той разработва, са многообразни и в същото време характерни за него: съня, града, бягството в спомена, изгнаничеството, скитничеството, двойничеството, апокалипсиса, свободата, любовта, смъртта...

Иван Пейчев умира преди да навърши 60 години. И може би е напълно прав, като казва: „Понякога ми се струва, че поезията е територия на ужаса, защото най-талантливите в нея не са дочаквали своите годишнини.” Сякаш е знаел, че тези думи се отнасят за самия него.

Любопитни са думите на Христо Фотев за Иван Пейчев, които Баев цитира: „Той ме въодушевяваше да живея по-истински, да работя празнично, да говоря само това, в което вярвам.”

Някои от теоретичните инвенции на Антон Баев приемам с известно недоверие (например ДМС - драматизираната монологична структура на късната лирика на Иван Пейчев), но това не означава, че ги отхвърлям. Просто не звучат толкова убедително, колкото би ми се искало. А Баев ги представя като характерна щампа (в конкретния случай - за късното творчество на поета).

Радвам се да притежавам „Иван Пейчев, романтична формация и романтически мотиви” в домашната си библиотека. Една от книгите, към които човек винаги може да се връща.

 


Антон Баев. Иван Пейчев, романтична формация, романтически мотиви. Пловдив: Издателство „Център за универсални медии”, 2010, 396 с.

Антон Баев. Вариации за поета Иван Пейчев (Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев). Първо издание. Варна: LiterNet, 2006 <https://liternet.bg/publish14/a_baev/ivan_pejchev/index.html> (10.06.2011).

 

 

© Димитър Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.06.2011, № 6 (139)