Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В ЗДРАЧА И НОЩТА НА НЕСЪСТОЯЛИТЕ СЕ ИЗГРЕВИ

Димитър Атанасов

web

Ангел Г. Ангелов - Сутрешни залези, ВТ, 2000Романът "Сутрешни залези" на Ангел Ангелов силно ме впечатли.

Думата "впечатли" ми се струва анемична, за да ме изрази. Сега, след като най-после прочетох "залезите".

Наскоро се видяхме с автора в Пловдив, събра ни премиерата на Иван Динков (Божана Апостолова издаде книгата му "Време под линия"). Нямах какво да кажа на Ангел. Бях чел само първия запис на Маркизата. Текстът ми се беше сторил малко твърд, малко постен. Нещо като чворест натурализъм с избуяли леторасти художествен цинизъм. Дърво ни за обработване, ни за строителен материал. Закъснял роман за мутрите, които Христо Калчев вече възпя. Оставих книгата настрани, сред чакащите ме. Надявах се един ден любопитството да ме превземе отново. Е, превзе ме. Причина бе нашата среща. Очевидно съм имал нужда от външен подтик. От провокация. Или просто й бе дошло времето.

От първата глава нямаше как да усетя, че това е сериозен философски роман с оригинален идеен замисъл. Роман за упадъка на нравите и разпада на обществото. За уродливостта на псевдодемократизма. Роман-предупреждение за самоунищожението на човека, за начина на живот и спасението на душата му.

Значимостта на идеите е защитена успешно в изображението чрез:

  • Съчетаване на гротеската с магически реализъм;
  • С експериментално-биологичен натурализъм и вулгарно- художествен цинизъм;
  • С приказност и мистичност;
  • С използването на библейски мотиви;
  • С обобщеност на образите;
  • С полифонията на безсюжетността...

Философското и литературно изобилие на творбата е заложено още в каптирането на идейния замисъл и композицията. Епичността идва точно оттам - социалния разрез на обществото, който Ангелов прави в десетте записа (Декалога? Декамерон?) на главната героиня - Маркизата. Мутрите, новобогаташите, политиците, сметищните хора, аристократите, бедните, заможните, бялото братство и т.н. са различните социални слоеве на обществото, чийто начин на живот, материални и духовни стремежи (задръжки) рисуват картината на нашето съвремие. Липсата на ясни регионални и национални белези, липсата на конкретност и измеримост по отношение на време и пространство (пространството е едновременно, а времето - протяжно!), правят книгата наднационална като идеи и послания.

Не зная дали междузаписните думи на автора, неговите коментари и анализи са допълнително привнесени (след като е завършил първия вариант, може би?), но на мен ми стоят добре. Връзват се композиционно и разчупват еднообразната иначе, малко умозрителна структура. Помощните глави доразвиват и завършват, а понякога и тълкуват отделните записи, което е необходимо особено за по-неизкушения читател.

Както главната героиня - Маркизата, така и Киселаците, Мазника, Гемиджията, Мислителя, Ленивия, Заможния, Маркиза, Бедняка и другите са обобщени образи, персонификации на различните обществени кръгове с техните социално-политически и философски убеждения и възгледи. Разочарованието от реалния живот, от псевдодемократизма, може да бъде преодоляно само с възникването на нов идеал - блянът за всеобщ добър живот. Той няма нищо общо с връщане към комунизма, нито с демократичното общество. Новият обществен модел е принадлежност към една общност - на братята и сестрите. За съжаление всеобщата любов трае няколко мига и моделът се разпада. Остава параклисът с кръста и полумесеца (църква и джамия едновременно), като послание за верска и религиозна търпимост. Но то е също толкова съмнително и нетрайно, колкото е може би всеобщата любов.

Единственото спасение е обгрижването на душата, пълният отказ от материалното, от всичко тленно и земно. Да спасим болните си души, като се откажем от съмнителните цели и порочния начин на живот... (посланието от камъка край скалата!)

И поемем пътя към Другия, по-добрия Свят.

Пътят към Деня на Светлината.

Иначе ще останем при сутрешните залези. В здрача между нощта и несъстоялите се изгреви.

Тъжна, но възможна съдба. За съжаление.

 


Ангел Г. Ангелов, "Сутрешни залези", роман, изд. "Слово", Велико Търново, 2000.

 

 

© Димитър Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.02.2002, № 2 (27)