СТЕФАН МОСКОВ - МЕЖДУ "УЛИЦАТА" И "РАПСОДИЯ В БЯЛО"

Борислав Гърдев

web

Работата по създаването и утвърждаването на шоуто "Улицата" с всичките ѝ перипетии и разклонения е 25-годишно приключение. Което може да се случи само в България и то в един преломен момент - 90-те години на миналия век. Тогава у нас като че ли всичко бе възможно.

Да вземеш власт - с малко и завинаги и след година да паднеш от нея - Филип Димитров, да създадеш финансово-икономическа империя, да подпомагаш всички вестници в България и след 11 години да бъдеш зрелищно убит с един куршум в навечерието на женския празник, ненавършил 43 години - Илия Павлов.

Да правиш шоу в единствената ни телевизия и да станеш популярен - при това в жестока конкуренция.

Защото може и да се казваш Теди - Стефан Москов, да си завършил куклена режисура при Юлия Огнянова през 1985 г. и драматична академия в Рим през 1992 г., да си създател на театър "Ла Страда" през 1992 и пак през тази преломна и драматична година - "като на майтап и сякаш между другото" - да стартираш свое предаване в БНТ.

Началото е факт, шоуто се харесва, въпреки че първият епизод е 22 минути, тъй като за толкова стигат парите на спонсорите (7up), но да се утвърдиш и да продължиш напред е вече съвсем друга работа. Телевизията е само една. В нея господар е великият Хачо Бояджиев. Той е въвел стандарти и епигони - като Младен Младенов, които сляпо и свято се спазват. Пищни и зашеметяващи спектакли, с най-добрите актьори, танцьори, певци, музиканти и хореографи, с най-изтъкнатите сценаристи и най-големите звезди в артистичния свят у нас. За него винаги се дават най-много пари, за другите - каквото остане. Проф. Бояджиев е легенда и еталон.

Ако искаш да правиш развлекателни програми и мюзикъли - следвай модела на "Козята пътека" (1972), "Добър ден, довиждане" (1979), "Съзвездие '83" (1983), "Ах, този театър!" (1986), "Криворазбраната цивилизация" (1974), "Вражалец" (1976),"Зех тъ, Радке, зех тъ" (1977) или "Вариете "Одеонъ" (1979).

Но ако не искаш?

Вече се е появил опасен дразнител - програма "Ку-ку", която ще се излъчва по БНТ от 27 януари 1990 до 17 октомври 1994 г. Приемникът "Каналето" ще тръгне на 1 април 1995 и ще просъществува до 11 септември 2004 г., а "Шоуто на канала" ще стартира на 16 юни 2007 и ще продължи до 31 март 2018 г.

В началото е "Ку-ку". На него му е позволено всичко.То предлага не само танци и хитове, но и сурова подигравка с политиците.

Не забравяме питането към президента Желев дали е ку-ку на 3 февруари 1991 г., атомното шоу от 22 декември 1991 г., заради което прокуратурата поиска за авторите 2 години затвор на 24 декември, като делото - №1/1992 се точи три години и разбира се, уловката на д-р Васил Михайлов от Бойко Василев на 4 април 1993 г., за по-нататъшното развитие на отношенията ни с Нубия - измислената африканска държава от епизода "Урок по толерантност" на сериала "На всеки километър" (1971). Васил Михайлов недоволства, че двустранните отношения не са на нужната висота, след което му се лепва прякорът "Васко Нубиецът"...

Освен всичко друго "Ку-ку" бързо се комерсиализира. Пускат се дискове от музикална къща "Ку-ку", раздават се награди от Националната Ку-ку академия, появяват се сериозни - тогава - спонсори - "С "Ист-Уест интернешънъл холдинг груп" - по-силни от инфлацията!", правят се шумни спектакли и турнета из страната. Ръководството около Петър Курумбашев предлага на пазара марка цигари, вафли, всекидневник с тираж 30 000 броя и дори решава да се кандидатира на предсрочните парламентарни избори на 18 декември 1994 г.

Елитът ни се сепва, нарушава се статуквото, появява се нов, опасен играч, който трябва да бъде спрян от Върховния съд. На партия "Ку-ку", създадена на 19 октомври 1994 г. е отказана регистрация, тя е заличена от регистрите на 26 април 1995 г., предаването е спряно на 14 октомври 1994 г. от генералния директор Хачо Бояджиев заради подготвеното скандално издание, в което България е в плен на групировката "Мултитрон", зад която всички отгатват "Мултигруп" и "Трон"!

Назрява първата голяма криза сред шоумените, тя ще бъде временно преодоляна след шест месеца, но през 1998 се случва неизбежното - първото издание на "Хъшове" на Слави Трифонов и Любен Дилов-син, пуснато по БНТ разгневява управляващите - помним скечовете "Костов краде часовника на Кол" и "Надка танцува с кол", вследствие на което на 8 февруари 1998 г. "Хъшове" спира по БНТ, за да се трансформира в "Шоуто на Слави", тръгнало по btv на 27 ноември 2000 г.

В тази враждебна среда през ноември 1992 г. се снима предаването "Улицата", за да е готово за 31 декември. Първото издание минава мирно и тихо, останало единствено за годината. Москов разбира, че за да успее, не трябва да се отказва, а да се обгради с екип от съмишленици. Така той продължава напред, "в предлаганите му обстоятелства", и създава предаване - горчиво-ироничен поглед към времето на илюзии и надежди, страдания и възторг. Което означава мизерно финансиране - единственият щедро осигурен ресурсно епизод е вторият от 1994 г., който е с времетраене от 51 минути, с гост звезда Васил Найденов, изпял с Мая Новоселска песента "Аз намерих теб".

Москов приема да работи според естетиката на бедността. Снима из запрашените малки улички на широкия софийски център, разчитайки на канава от сценарий, който трябва да се изпълни със съдържание най-вече чрез импровизационните способности на неговите актьори. А те са наистина безгранични, като изпълнителите са просто блестящи, въпреки че първоначално не говорят нищо на широката зрителска аудитория.

Кой познава през 1992 г. Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов - водещите, кой е чувал за тях във Варна, Пловдив или Велико Търново?

Сред останалите артисти-основатели откриваме имената на Борислав Стоилов, Валери Малчев и Тончо Токмакчиев. Точно така - Теди Москов прави популярен Токмакчиев, преди да се появи в "Ку-ку" и "Каналето".

През следващите 25 години постановчикът-сценарист ще се придържа към прости правила при правенето на шоуто си. Ще разчита на свои актьори - няма да се поблазни да работи с утвърдените знаменитости от Сатиричния театър, които са едва ли не собственост на Бояджиев, но ще им направи реверанс един-единствен път, представяйки ги в комплект - Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Константин Коцев, Иван Григоров, Димитър Манчев - като обитатели на старчески дом в дебютния си игрален филм "Рапсодия в бяло" от 2002 г. Нататък ще лансира упорито нови имена, на които с основание ще се смята за кръстник.

Изгледах отново изданията на "Улицата" и бях удивен колко таланти са направили своя прощъпалник под диригентската палка на Москов - Мартина Вачкова, Христо Гърбов и Албена Маркова - Гълъбина Чеканова от "Столичани в повече" във втори епизод от 1993 г. - "Културата"; Ернестина Шинова, Светлана Янчева и Деси Тенекеджиева в епизод 5 "Половинчати истории" от 1995 г.; Самуел Финци и Камен Донев в епизод 7 "Изчезващите неща" от 1999 г.; в епизод 8 "Пороци и недостатъци от 2001 г." Лафазанов еднократно изчезва, заменен от Камен Донев, а най-много промени наблюдаваме в епизод 10 - "Пресечката", появил се отново както предишния, но след 13-годишно очакване в Нова тв - Албена Колева, Малин Кръстев, Велизар Бинев, Леонид Йовчев, Добрин Векилов-Дони, инж. Джони Пенков. От стария екип възкръсват Валентин Танев, Никола Додов, Тончо Токмакчиев, Камен Донев и Мая Новоселска.

Обградил се с актьори по свой избор, разчитащ на качествата на драматург като Людмил Станев, оператор и композитор от класата на Иван Тонев и Антони Дончев, както и на текстовете за песни на майка си Рада Москова, Стефан Москов се насочва основно към креативната разработка на своето предаване. Той не желае да прави публицистична злободневна сатира и се разграничава от актуалната ни политическа действителност. Ако и дебютният епизод - "Носталгия" да е свързан със спомена за току-що отминалия социализъм и в документални кадри да зърваме лицето на тогавашния премиер Филип Димитров. Той изчаква година и половина преди да засегне - при това съвсем деликатно на принципа "заразен от свинска напаст" - темата за Козлодуй във втори епизод на "Улицата" и пак в него за пръв и последен път осмива безплодните напъни на нашите народни представители в "Рап нюз" с прочутата песничка, пята от Лафазанов и Новоселска - "Вчера в парламента се събраха...".

Стефан Москов се вълнува от съдбата на обикновения, смачкан малък човек, търпящ несгодите на безкрайния ни преход. Неслучайно третият епизод е посветен именно на него, "малкия човек", "човека от народа", доведен от управниците ни до скотско съществуване. В този епизод от 1994 г. ни се поднася по неподражаем начин от Христо Гърбов песен в стил "ъндърграунд рап" - "Обичам аз да съм работник, да пея до любимия си струг...", която е истински шедьовър, а самият епизод - абсолютна и вечна тв класика, която всеки, решил да се занимава с телевизионна режисура, трябва да познава в детайли.

Москов, ако и да не разполага с достатъчен бюджет, снима естетски предавания, следвайки традициите на Чаплин, Фелини и Моничели. Държи на стойностното музикално оформление, на танците, на играта с цветовете... Болезнено се вълнува от проблемите, свързани с културата ни, натикана в ъгъла от управляващите ни - спомняме си скеча с Лафазанов на лоста в епизод 2, "Културата" - "Обичам бахура и културата", както и спонтанния му вопъл, когато научава, че културтрегерите му искат 50 000 лева за спонсорство - "Е, ама вие се осрахте!...".

Стефан Москов регистрира с болка опростачването на населението, полудяло по тъпи и сълзливи латиносериали - епизод 5 "Половинчати истории", по блудкави розови романи - епизод 3 "Малкият човек", унижавано от мутри и гангстери, най-добре експонирани в скеча "Мутри на балет" в епизод 7 "Изчезващите неща" от 1999 г. Реформите в МВР са осмени чрез неподражаемия Камен Донев в епизод 9 от 2004 г. - "Обърквация", докато дискретният намек за футболните пристрастия на новите ни управници от ГЕРБ ще ги видим лансирани в "Пресечката" от 2017 г. Може би най-проникновеното разкриване съдбата на българския чиновник като символ на малкия човек откриваме в епизод 5 "Половинчати истории", където се запознаваме с житието и битието на незабравимия Страхил Божикравов - половин човек, работещ на половин щат, половин работен ден за половин заплата.

Всеки, който иска да учи актьорско майсторство и да разбере как се лансира успешно един свеж скеч, задължително трябва да гледа дуета на Лафазанов и Христо Гърбов и след като се посмее от сърце на неосъществилия се мерак на чиновника да изрече пред началника си: "Шефе, ти си голям гъз!", да осъзнае какъв ефект на въздействие е имало това предаване при Виденовото управление.

Гарантирам на любознателния зрител и друго - докато слуша какво писмо диктува Мая Новоселска на Лафазанов за прословутия г-н Мерцедес в епизод 9 от 2005 г. "Обърквация", ще бъде разтърсен до дъното на душата си и ще се разплаче, осъзнавайки безизходицата, в която се намира всеки почтен човек в България.

Освен лансирането на млади, талантливи и перспективни актьори, Москов има и друга мисия. Той осъзнава поколенческата си обвързаност и отговорност. Няма друг постановчик у нас, направил жестове към най-талантливите си колеги - набори, които му се явяват и конкуренти. Това обаче не притеснява Москов и той смело лансира Александър Морфов в безмълвна епизодична изява още във втори епизод на "Улицата" - "Културата", съпругата на Андрей Слабаков - Ернестина Шинова печели овациите ни в епизод 5 "Половинчати истории", през 1998 г. самият Москов помага с идеи и опит на Слабаков за първото легендарно издание на "Павета", от което запомняме предизвикателното надиграване на водещите Ернестина Шинова и Николай Урумов, както и предложенията, които прави келнерът Урумов на своите клиенти - от дивото куче Динго, куче в чекмедже и дамата с кученцето до четиримата танкисти и кучето...

След това през 2001 г. Москов и Слабаков ще се конкурират за зрителската любов с осмото издание на "Улицата" "Пороци и недостатъци" и втората част на "Павета", без да забравяме, че като жест на добра воля самият Москов се появява във файтона със Сашка Васева и Йорданка Христова в симпатичната екранизация на Слабаков по Вазов - "Краят на XX век" (2000).

Мислил съм много защо след 2004 г. Москов спира да прави "Улицата". Дали загубва интерес към рожбата си, или осъзнава, че времето се променя и че други реалити формати ще откраднат зрителското внимание? Да не забравяме, че изданието от 2005 г. по Нова тв е в навечерието на големия финал на "Биг брадър" на 17 януари 2005 г., на неговото първо прочуто издание, спечелено от Здравко Василев. Говореше се за конфликти и спорове с ръководството на БНТ, което искало продължаване на шоуто, но очаквало сценарии от Москов, каквито той упорито отказвал да даде, споменаваха се неудовлетворени финансови претенции.

В тези години Москов работи дълго и плодотворно в германски театри в Хамбург, Щутгарт, Дармщат, също у нас, преживя катастрофа, счупи крак, остаря. Беше зает и с други проекти. През 2002 г. доживя мечтата си да представи игрален филм "Рапсодия в бяло", който изцяло бе в идейно-тематичния кръг на "Улицата" и както и първите "Павета" може да се смята за клонинг на прочутото предаване - един одухотворен и пълен с любов поглед към света на театъра, към мечтите на малкия човек и към чудото, наречено живот, с участието на Мая Новоселска - Дана, Самуел Финци - алпинистът, Кръстьо Лафазанов - лакомникът, Ивайло Христов - полицаят, Златина Тодева - мама Злата, и каймака от Сатиричния театър - от Коцев и Калоянчев до Мутафова и Анастасов.

През 2007 г. се завърна в БНТ и режисира прочутия си спектакъл "Майстора и Маргарита", по Булгаков, станал хит във Военния театър с Валентин Танев - Майстора и тройната интерпретация на Маргарита от Адриана Найденова, Стефания Колева и Мая Новоселска.

През същата година представи и прекрасния си документален филм "Преводачката на черно-бели филми", посветен на изключително обаятелната Нели Червенушева, превеждала цял живот във филмотечното кино "Дружба"/"Одеон" филмите на италианските класици Фелини, Антониони, Моничели и доживяла да се срещне и разговаря със своя 91-годишен идол Марио Моничели в неговия римски дом...

А след това се случи чудото. В НДК на 13 юни 2016 г. Москов възкреси "Улицата "като театрален спектакъл и обра овациите на вярната си публика. Зареден с енергия и надежди на 1 януари 2017 г. стартира проекта "Пресечката", излъчен веднага по Нова тв. Реакциите обаче бяха противоречиви. Зрителите гледаха шоуто, но негодуваха от новите попълнения и липсата на любимеца им Кръстьо Лафазанов, с когото Москов предварително декларира, че няма да работи, защото бил станал дебел и участвал в халтури - намек за играта му в "Столичани в повече" и "Комиците", и не възприеха единодушно новия облик на "Улицата" като "Пресечката". Москов веднага подаде команда: "Стоп" и начинанието скоропостижно умря...

Дали ще има четвърто възкресение на "Улицата" след тези от 2005, 2016 и 2017 г. и по аналогия с "Всяка неделя" не знам. Не съм гадател и не мога да пророкувам. Знам, че след последния ни разговор, който водих с Москов на 30 май 2018 г. във Велико Търново, той се канеше да заснеме тв версия на спектакъла си "Редки тъпанари". Ще посегне ли отново към най-успешния си авторски проект, ще пожелае ли отново да предизвика съдбата? Сигурен съм в едно - никой не може насила да го накара да снима "Улицата". А реши ли се на рестарт - ще трябва да сме готови за поредните предизвикателства и изненади. Каквито само Стефан Москов, дори и на 60 години, може да ни поднесе.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2021, № 1 (254)