Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕ ИСКАМ ДА МЪЛЧА

Борислав Гърдев

web

Случи се неизбежното. След ракията управляващите посегнаха и на обмена на торент-файловете... Малко им бяха проблемите със здравните работници и шофьорите, с неусвоените фондове в земеделието и обръча от фирми, та решиха да се набъркат и в най-деликатната материя на интернет-общуването.

Уж, за да се борят с пиратството и кражбата на интелектуална собственост. А всъщност, нарушавайки Конституцията, посегнаха на свободата на обмена на информация, решавайки да спрат възможността от личен избор КАКВО, КОГА И С КОГО да споделяш своята информация, личните си файлове, които, освен всичко друго, изобщо не са предназначени за търговска цел. Това вече е прекалено и оправданието с някакъв доклад на Държавния департамент за борба с пиратството на интелектуална собственост е направо смехотворно. Вярно, големите мейджър - компании на САЩ, трябва да си бранят интересите и мижавите печалби, които получават у нас. Както ми казваше през 1991 г. прочутият днес собственик на “Съни филмс" Веселин Савов тях ги интересува да присъстват на нашия пазар, да забият флага си тук, знаейки много добре колко скромен е неговият мащаб...

И ето го парадоксът - родните представители на тези компании добре бранят интересите им и съответното си високо възнаграждение, но кой ще защити моите на потребител? Може би еврокомисар Меглена Кунева?

Отварям страницата за легално теглене на филми и попадам на стари заглавия от каталога на “Съни филмс" на стойност 20 лева! Как да стане това ви питам?!

Аз редовно си плащам таксата от 25 лева на своя интернет доставчик, всеки месец - напоследък на три - се издължавам и на Е.ОN. България за потребения ток. На местния търговец на ДВД-дискове плащам чинно по един лев за бройка, при условие, че само преди 4 месеца цената бе 70 стотинки...

И когато тръгна да тегля КОПИЕ, ПРЕЗАПИС - често с лошо качество на определен филм, който ме интересува и който ще го споделя с поне още 5-ма потребители, за да си поддържам висок рейтинга в торент-обмена, изведнъж се оказвам нарушител, престъпник, крадец, лишен съм от достъп до торент-файловете и като компенсация ми се предлагат прашасяли заглавия на цената на интернет-услугата ми за един месец...

Явно българските представители на американските филмови компании - тъй като френските, италианските, испанските, индийските и руски вносители въобще не протестират - не само бързат, но и се престарават. Те искат да превърнат най-популярното изкуство в елитарно развлечение от рода на операта и да ни принудят да харчим за него толкова, колкото за премиера на Миланската “Скала" или на “Ковън гардън", без никой да се интересува какви заплати взема редовият потребител на интернет-услуги у нас!

Естествено е, че става дума за пари. Но също и за власт, за вмешателство в личния избор, за ограничаването му. Защото в обмена на торент-файловете ти проявяваш творчество, чувстваш се отговорен и за другите потребители и задоволяваш потребности, които няма откъде другаде да ти се предложат - често пъти и с безкористния труд на ентусиасти, наели се да открият и преведат ценно или класическо заглавие, което никоя разпространителска къща не би рискувала да покаже в кината..

Какво ни предлагат кабелните тв оператори? Шедьоври или добре претоплени второкачествени заглавия? Изключенията “Тв7" и “Диема плюс" са само потвърждение на правилото. Пък сме и информирани вече, че чрез “Булсатком", ако искаш да гледаш и “НВО", “Диема екстра" и “Синемакс", ще трябва да си платиш допълнително... Както и за “Филм плюс" също - нищо, че тази инициатива се оказа пълна смехория с въртенето до пълно омръзване по цял ден на едно-единствено заглавие!

Къде са филмовите рубрики в т.нар. национални телевизии от типа на “Десета муза" с водещ Александър Грозев, къде са панорамите и портертите на най-зняачимите творци на седмото изкуство, които се правеха по повод кръглите им годишнини?

Къде са студийните ни кина и как вегетират днес филмотечните кинотеатри?

Колко са на брой функциониращите киносалони в страната и в столицата и каква е цената на билетите в тях?

Ще кажете, изграждат се функционални кинозали тип “Арена" и аз ще се съглася отчасти. Къде се намират те примерно в София и Велико Търново, как се стига до тях и каква е цената на удоволствието там? Аз съм далеко от мисълта да рева за Живковите времена, когато билетът за кино бе 30 стотинки, но и не съм съгласен да давам 10, 15 или 20 лева за някакава измислена гала-премиера. Поне, докато не започна да вземам заплата като средната за ЕС и САЩ. Защото наистина проблемът е колкото финансов, толкова и творчески. И той трябва да се реши не от НСБОП и от МВР, а от дистирбуторите на филми, на ДВД-та и видеокасети, от търговците на дискове и интернет-доставчиците и да бъде в интерес на потребителите и на широката аудитория.

Вярно, ще приема аргументите на една моя приятелка, че на Брад Пит и Том Круз плащат по 20 милиона долара и заради продадените ДВД-та. Но искам нещо да поясня. Чрез системата на споделените торент-файлове само потребителите на “Замунда.нет" са 270 000 души. Прибавям към всеки от тях по още един - независимо дали е син, дъщеря, съпруг, жена или любовница. 50 000 да си купят по един празен ДВД-диск на цена 1 лев, за да си запишат “Вавилон" или “Война на световете", оставят за филмовия бизнес глобалната сума от 50 000 лева. Колко от тях отиват до разпространителите е отделна тема...

Но аз се питам - когато нямаш достъп до торент-услугата и те принуждават насила да купуваш свръхскъпи ДВД-та, колко от тези 50 000 потребители ще се разделят с левчетата си или ще изчакат благоразумно две или три години, когато от магазините на “Александра" ще ги атакуват с промоционални тотални разпродажби на поовехналите хитове пак за един или два лева бройката?...

За тракерите на МВР и МФ въобще не искам да говоря, тъй като е логично след като си в кацата с контрола върху информацията да се облажиш от нея. Колко е почтено и коректно е съвсем друг въпрос... Така или иначе кашата е вече забъркана. Войната между интернет-потребителите и държавата е обявена. Панаирът ще го гледат мейджър-компаниите и техните български слуги.

Но тъй като става дума за свобода на личния ни избор място за компромис няма.

На война като на война!

На митинги и на протести срещу новата икономическа и художествена цензура, която управляващите не се посвениха да наложат. А през това време нека големите компании-филморазпространителки и НСБОП калкулират бъдещите си печалби.

Или загуби, което е по-логично!

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.03.2007, № 3 (88)