Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТАМБОЛОВ И БОТЕВ

Борислав Гърдев

web | Подир българската мечта

1. Личното познанство и приятелство между Стамболов и Ботев продължава 18 месеца. Първите контакти между двамата са от август 1874 г., в дните около подготовката на Общото събрание на БРЦК, проведено на 20-21 август 1874 г.

Ботев приема със симпатии "новото лице" на организацията, а търновецът се опитва безуспешно да го помири с Каравелов.

На събранието въпросът за определяне заместник на Левски не се обсъжда, но явно кандидатурата на Стамболов е била приета по принцип. Доказателството е точка 3 от протокола, с която БРЦК натоварва русенския комитет (определил Стамболов за приемник на Левски) да съживи дейността на замрелите вътрешни комитети и да образува нови "до главното събрание", като за целта Централният комитет заделя 20 турски лири.

На 20 април 1875 г. двамата отново се срещат в Браила. Стамболов е тръгнал за Букурещ с отговорната и трудна задача да възстанови БРЦК след оттеглянето на Любен Каравелов. Под заплахата на револвера Стамболов получава от Каравелов архивата и печата на комитета, а с помощта на Иван Драсов и Панайот Хитов постепенно излиза от изолацията, след обиколка на комитетите в Гюргево, Галац и Болград.

След избухването на Херцеговинското въстание заедно с Ботев подготвя едно огнено възвание от името на БРЦК, подписано от "хиляди български въстаници в Балкана", носещо дата 8 септември 1875 г. (!), а след като налага Никола Обретенов за единствен легитимен представител от вътрешността на България, свиква и Общото събрание. То се председателства от Панайот Хитов и на 12 август решава "единогласно - революция". В тези напрегнати месеци Стамболов разчита на Ботевата подкрепа. Той живее при него, а времето му минава в Ботевата печатница, в кръчмата с неговите приятели-хъшове, в бордеите и под нежните грижи на племенницата на митрополит Панайот Рашев - Венета, бъдеща Ботева, която глези двамата революционери с тлъсти владишки манджи.

Започва Стамболовото сътрудничество във вестник "Знаме" ("Черкезите в Турция", 6 юни 1875 г.), а най-ценният плод на дружбата им е книжката "Песни и стихотворения от Ботева и Стамболова", излязла през септември 1875 г., в която Стамболов участва с 6 творби.

Стефан Стамболов е най-дейният в подготовката на Старозагорското въстание, приключило с голямото чакане от 21 смелчаци на 16 срещу 17 септември на Чадър могила. Покрусен, той се завръща в Гюргево на 1 октомври 1875 г. и разбира, че предния ден Ботев си е подал оставката като член на БРЦК, смятайки, че "способен за работа е само Стефан Стамболов, който винаги е споделял моите взглядове."

Пътищата на двамата се разделят. В писмо от 11 декември 1875 г. Ботев ще признае: "Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения", а два месеца по-късно ще му осигури сръбски паспорт от консулството в Букурещ.

2. За разлика от разсърдения Ботев, Стамболов не унива, а като ръководител на Гюргевския революционен комитет подготвя Априлското въстание.

На 23 януари 1876 г., вече като главен апостол на Първи революционен окръг, преминава Дунава.

Отчаян от несъгласуваните действия на своите съратници и от неизбухналата, когато я е планирал, Сръбско-турска война, Стамболов бие отбой на 22 април с гневната фраза: "Пропадна пак хубавото дело! Пак кръв, пак жертви без никаква полза."

Той напуска Самоводене на 20 юни, а след три дни преминава Дунава при Свищов и пристига в Гюргево, известèн и за Ботевата гибел на 20 май 1876 г.

В годините на свободна България Стамболов ще направи може би най-проникновената оценка на качествата и недъзите на своя събрат: "Ботев имаше буен, избухлив темперамент и беше несдържан и в главах, и в целях. Той обичаше да настоява на своето, искаше да му се подчиняват, беше честолюбив и искаше да свали Любен Каравелов от пиедестала му, за да му заеме мястото. И сега, ако той бе останал жив, той би се борил за политическа кариера, за това - да бъде водач на партия или министър, или обратно - безграничната му крайност би го завела на бесилката."

През 1888 г., когато Стамболовата Народнолиберална партия е управляваща, с усилията на Захарий Стоянов излизат събраните съчинения и първата сериозна биография на Христо Ботев.

На 20 май 1890 г. във Враца, в присъствието на княз Фердинанд Първи и премиера Стамболов, се открива тържествено и паметникът на Ботев.

Така, използвайки държавната власт, Стефан Стамболов дава своя съществен принос за включването на Христо Ботев в пантеона на безсмъртните ни поети и герои.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2006
Борислав Гърдев. Подир българската мечта. Варна: LiterNet, 2006