Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА
ПЪТЯТ КЪМ КОНСЕНСУСА МИНАВА ПРЕЗ ОСТАВКАТА НА ВИДЕНОВ

Борислав Гърдев

web | Подир българската мечта

Уважаема редакция,

чета редовно и внимателно списание "Сега", смятано и от мен за едно от престижните издания за политика, икономика и култура. Особено ми допадат аналитико-критичните материали, дело на изтъкнати политолози, социолози и журналисти.

Хубаво е, че се търси полемиката, иконоборческото мислене, нестандартните обобщения и се бяга от официозния дух, настанил се за съжаление по страниците на повечето от меродавните ни вестници и списания. В тази връзка имам само няколко малки уточнения към интересния анализ на проф. д-р Драгомир Драганов "Още веднъж за консенсуса и конфронтацията".

Приемам, че в годините на прехода България се развива по континенталния-европейски, а не по островния-английски модел, предлагащ преди всичко съгласието, а не конфронтацията при решаването на жизнено важните за страната и нацията ни проблеми.

Не съм съгласен обаче с констатацията на Драганов, че при Филип Димитров е имало опит за узурпиране на цялата власт в България по простата причина, че тогава примерно се търпеше в една такава медия като националното радио предаването "Постфактум" на Виза Недялкова, което в момента не съществува, без самата тя да бъде уволнена.

В банковата и икономическата сфера номенклатурата трансформираше загубената политическа власт в икономическа без противодействието на законодателната, тъй като "поправката Йорданов" точно за банковия сектор бе отхвърлена като антиконституционна. А в по-големите градове СДС управляваше с помощта на БЗНС и други демократични партии, докато в селата реално господстваха двете тогавашни БЗНС-та, БСП и ДПС.

Филип Димитров бе привърженик на независимата съдебна власт и твърдо се противопоставяше на несъстоятелните властови амбиции на президента Желев, без дори да помисли за създаване на банки и групировки на някакъв "приятелски кръг".

От само себе си се разбира, че усилие за обсебване на цялата (политическа, стопанска и медийна) власт демонстрира г-н Виденов, при това по един арогантен и безпардонен начин.

Професор Драгомир Драганов пропуска или не желае да подчертае, че консенсус в България е възможен при правителства от центристки (на Димитър Попов) или десноцентристки тип (на Ренета Инджова), но не и при лявоцентристки (какъвто всъщност беше кабинетът на Любен Беров, крепен с гласовете на БСП, ДПС и НСД) или ляв кабинет, чийто типичен представител е Министерският съвет на Жан Виденов с предшественик Андрей Луканов.

Именно при центристки и дясноцентристки правителства е възможно адекватно прилагане на основни елементи от обществено-икономическата реформа на поносима цена (Попов) и реална борба с такива държавни недъзи като корупцията и престъпността (Инджова).

И обратно - всички сме свидетели на провала на т.нар. ляв преход (по същество извратена форма на държавно-номенклатурния псевдокапитализъм), вследствие на което Виденов става опасен не само за своята партия, но и за държавата, която ръководи.

И то точно защото чрез инициираната от него конфронтация се оказва, че приема философията на не мирния преход, водеща до гореща политическа есен, до авторитаризъм и диктатура и до "студена" или "гореща" гражданска война.

Затова смятам, че пътят към консенсуса минава през оставката на Жан Виденов.

Това не са празни конюнктурни бълнувания. БСП има нужда от неизбежни оздравително-прагматични модификации, които преживя СДС и които неизменно са свързани с разцепления и отлюспвания, като за това е необходимо бламиране на соцлидера и предсрочни парламентарни избори.

Надявам се, че именно след тях (в края на тази или през пролетта на следващата 1997 година) и в нашата измъчена родина ще узреят условията за обществено-политически консенсус - без мъст, омраза, преследване на врага с партиен билет и дилетантско-грандоманско високомерие, тъй като жестоката криза и разруха ще трябва да се преодолява от всички - включително и от привържениците на БСП.

Противното ще означава окончателен разпад на българската държавност, за което и Международният валутен фонд, и НАТО, взети заедно, няма да могат да ни помогнат.

24 май 1996 г.
В. Търново

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2006
Борислав Гърдев. Подир българската мечта. Варна: LiterNet, 2006