Тъй като нищо около атаките за сваляне от власт на народолибералите не е случайно, а е част от една обмислена политика, не е изненада и подвеждането под отговорност на министрите от трите либерални кабинета /с благородното изключение на д-р Иван Шишманов/.

Демократите получават властта от монарха по силата на чл. 152 от Конституцията, гласящ, че “министрите се назначават и уволняват от княза", те насрочват и печелят парламентарните избори на 22 май 1908 г., бързат да обявят независимостта на страната /за монархическата милост Фердинанд трябва да стане цар на 22 септември 1908 г./ и чак след това по стара традиция, въведена срещу тях от либералните министри от кабинета на Тодор Иванчов, осъдени от I Държавен съд /след разглеждане на делото от 1 февруари до 17 май 1903 г. и произнасяне на присъдите на 4 юни - осем месеца тъмничен затвор, поискани от държавния обвинител Александър Малинов, впоследствие оправдани от XIII ОНС на 21 декември 1903 г./ тръгват на разправа с опонентите си от ръководството на Народнолибералната партия. Според Малинов “назряваха за решение други, трудни и извънредно деликатни въпроси. Така предстоеше поради натиска на общественото мнение да вземем ясна и определена позиция по въпроса за даване под съд кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев" /в частност Гудев, Р. Петров, Н. Генадиев, М. Савов, Ив. Халачов и Л. Паяков/¹.

Така е измислена и формулата - не убийство /твърде компрометиращо е!/, а съдене и омаскаряване на противниците с благоволение на монарха, хвърлил за втори път народните либерали /след 18 май 1894 г., тогава за “признаването му" от Русия/ на разправа от противниците им с користна цел.

Инициативата е на правителственото мнозинство /100 депутати/ в XIV ОНС. На 25 февруари 1910 г. е назначена изпитателна комисия /по предложение на Теодор Теодоров, Стоян Данев и четирима демократи/ за изясняване фактите по обвиненията по член 106 на Конституцията. След внасяне на доклада от нея на 11 ноември 1910 г., депутатите решават, че има нарушение на законите и Конституцията и на 21 декември избират нова комисия, вече по чл. 5 от Закона за съдене на министрите от 13 декември 1880 г. за доизясняване на обстоятелствата.

Докладът на новата комисия е разгледан и приет от НС на 9 февруари 1911 г., а на 13 февруари е решено министрите от трите кабинета да се дадат под съд, след като Министерският съвет изнудва царя да се удължи с 4 дни работата на III редовна сесия на XIV ОНС.

Д-р Петър Гудев като премиер и външен министър е обвинен /по чл. 155 от Търновската конституция и чл. 7 от Закона за съдене на министрите/ за вреда на държавата за лична полза, заради противозаконно присвояване на суми от безотчетния фонд за 1906 и 1907 г. от кредита на полицията и от фонда за поддържане на македонските бежанци. Според обвинителния акт, той “систематически и умишлено е нарушавал чл. чл. 1, 34, 59 и 61 от Закона за отчетността по бюджета, както и чл. чл. 1 и 2 от Закона за свръхсметен кредит от 300 000 лв. за организиране полицията на обществената безопасност, а следов. е нарушил чл. 43 и 44 от Конституцията, като е причинявал вреда на държавата за лична полза (построяване на собствена къща, б. м.). Поради това и на основание чл. чл. 155, 156, 157 и 158 от Конституцията Държавният Обвинител го предава на Държавен Съд, пред който и ходатайствува да бъде той - бившият Министр-Председател и Министр на Вътрешните Работи Д-р Петър Гудев - признат за виновен в нарушение на Конституцията и причиняване на Царството вреда за лична полза и да бъде наказан по чл. чл. 2 и 3 от Закона за наказанията, които се налагат за престъпленията, предвидени в 155 чл. от Конституцията"².

Народните представители избират за държавен обвинител проф. Георги Данаилов, комуто съдените са предадени на 12 май 1912 г., а за негови помощници - Васил Милев и д-р Александър Гиргинов /от ДП/. Използвани са експертни оценки на 16 вещи лица и показания на близо 600 свидетели в шестстотинстраничния обвинителен акт. През пролетта на 1913 г. II Държавен съд е конституиран /обвинителният акт е готов на 1 февруари 1913 г./, а процесът започва на 7 февруари 1914 г., но той не завършва с произнасяне на присъда. След повече от година протакане, заседания, възражения, отводи, дело № 1 от 1913 г. е прекратено поради неизброяване едно по едно на всички обвинения, съгласно изискванията на чл. 156 от Конституцията³.

Дотогава д-р Петър Гудев минава през мъките на обвинението и злобните укори и коментари.

На 13 май 1911 г. старият му познайник Теодор Теодоров, в качеството си на финансов министър, изпраща писмо до държавния обвинител Георги Данаилов с описание на недвижимите имоти на д-р Петър Гудев⁴.

За обезпечение на държавното съкровище на Гудев следва да се издаде по надлежния ред по силата на чл. II от Закона за съдене на министрите, респ. чл. 576 от временните съдебни правила, изцяло преминал в наредбите на чл. 92 и 124 от Углавното съдопроизводство, нужната запорна заповед за налагане възбрана върху недвижимите имоти за сумата от 259 048 лева /тъй като се смята, че бившият премиер е присвоил 278 000 лева/. Според описа на недвижимите имоти на д-р Петър Гудев /записани на името на братя Стефан и Петър Гудеви/, бившият премиер и неговият брат притежават къща на ул. “6 септември" и незастроено място на бул. “Фердинад I" застроено-общо за 56 150 лева. За сравнение колегите му Михаил Савов и Рачо Петров дължат за ощетяване на държавата като възбрана върху недвижимите имоти солидарно 363 100 лева. Имотите на ген. Рачо Петров от къщи и празни места само в София са на обща стойност 440 110 лева и обхващат обекти на 11 места в столицата, докато запорната заповед за възбрана върху недвижимите имоти на д-р Никола Генадиев е за 452 404, 49 лева, а солидарно с Рачо Петров и Михаил Савов - за 6 965 384,34 лева⁵.

Предположението, че злоупотребите са ставали приемуществено в първия кабинет на Рачо Петров /16 май 1903 - 23 октомври 1906 г., когато избухва аферата “Шарл-Жан"; с факсимилирани документи се доказва още през 1906 г., че Шарл /Рачо Петров/ и Жан /военният министър Михаил Савов/ са получили чрез комисионера Илия Киселов крупни подкупи при доставката на патрони за военното министерство, но въпреки това двамата министри чрез съда успяват да вкарат в затвора отговорния редактор на в. “Мир" Васил Христов, имащ основна заслуга за разкриването на гешефта!/ се потвърждават безспорно.

Що се отнася до самия д-р Петър Гудев, са необходими някои допълнения - на 13 януари 1907 г. министър-председателят Димитър Петков /не Гудев/ прави предложение, с което се иска разрешението на парламента кредитите за вътрешното министерство с поправка да се отнесат към бюджета за 1906 и 1907 година. С болшинство НС приема решение “свръхсметните кредити, разрешени от събранието със закони от 10 ноември 1906 г. 800 000 лева и 19 декември с. г. 120 000 лева за пострадалите от гръцките андарти в Македония българи и за построяване на жилища, както и на храна и облекло на пострадалите от пожара на 30 юли анхиалски жители да се отнесат към бюджетите за 1906 и 1907 г. по толкова по колкото се изразходва, до сключване на бюджетните упражнения"⁶.

Безотчетният фонд - временни /за вътрешното министерство/ в размер 50 000 лева се гласува в парламента на 18 декември 1907 г., отнасящ се за 1908 г., а Законът за свръхсметния кредит за пострадалите от четите в Македония българи и за изплащане на дълга за постройката паметниците на освободителната война в размер на 650 000 лева е приет на 22 декември⁷. В случая не става дума за комисионни от патрони или пушки, нито от гнили вагони и хамбари, а за държавни средства, за чието изразходване следи Сметната палата. /На 19 декември 1907 г. в НС се приема например доклада й по упражнението на бюджета за 1905 година. В него скрупульозно и точно са визирани свръхсметните кредити по чл. 126 от Конституцията и разрешените със закони, като дори е посочено, че са останали свободни кредити на 31 август 1906 г. 54 077 526,66 лева и дългове за изплащане за 313 804,17 лева/⁸.

Отчитайки заслугите на д-р Петър Гудев, е трудно да се допусне, че той ще тръгне да присвоява пари от изброените фондове, след като дейността му като депутат, председател на парламента и премиер, говори за серия от инициативи за подпомагане пострадалите българи в Македония и за изграждане на паметници, увековечаващи героите от Априлското въстание и Руско-турската война /вкл. паметника “Цар Освободител"/.

Истината обаче се оказва комплицирана и нелицеприятна. Безусловните фондове на вътрешното министерство се харчат и за лични нужди още по времето на Стамболов, а според Добри Ганчев тези фондове “ги смятаха за свое лично достояние почти всички последующи министри.

Петър Гудев от тях си направи къща. Кога го съдиха, установи се, че той с чекове плащал на майсторите от този фонд. И се чудеше човекът защо да смятат този начин на харчене безусловния фонд за кражба? Навикнаха така да гледат на него всички и затуй още в началото на годината те го изтеглиха и го туряха или на свое име в банката, или в собствената си каса"⁹.

Стамболов и Греков, например, влагат на своя сметка 240 000 златни лева за 1894 година, независимо че са министри само пет месеца и половина, но не ги връщат. /б. м./.

В XV НС на 24 юли 1914 г. Марко Турлаков перифразира думите на Гудев пред Държавния съд: “Аз тия суми не съм ги откраднал, аз ги взех. Нямате право да ме съдите за кражба, можете да заведете срещу мене граждански иск"¹⁰. В действителност, пред следствието Гудев заявява: “Вярно е, че съм изтеглил 3/4 от безотчетния фонд в размер на 112 500 лв. и съм ги внесъл една част в Народна Банка, а другите в други Банки. От тези пари съм употребявал суми и за свои частни нужди. Други обяснения не мога да дам."¹¹. По тази причина, следствените власти подвеждат Петър Гудев по отговорност за вреди на държавата¹².

С това се обяснява и възбраната върху недвижимото имущество на Гудев за 259 048 лева. И ако в нещо може да бъде оневинен отчасти - то е в следване порочната практика на своите предшественици.

След пропадане на обвинението, въпреки че са разпитани 591 свидетели (!), обвинените министри - без Гудев, подават до Прошетарната комисия на НС молба за преразглеждане решението му за даване под съд, като на 24 юли 1914 г. XVII ОНС решава, че направеното от XIV ОНС на 13 февруари 1911 г. предложение за възбуждане на съдебно преследване и за свикване на Държавен съд е противоконституционно, поради което прекратява углавното преследване, цялото производство се унищожава¹³, а д-р Петър Гудев е напълно реабилитиран /с Указ № 49 от 1 август 1914 г. - ДВ, бр. 173/4 август 1914 г./. С Указа се отменя мандата на държавните обвинители Г. Данаилов, А. Гиргинов и В. Милев и се прекратява углавното дело пред Държавния съд № 1 от 1913 година. Това обаче не означава безболезнено завръщане в голямата политика на д-р Гудев.

БЕЛЕЖКИ

1. Александър Малинов, “Спомени от нашата нова политическа история", С., 1993, с. 89. [обратно]

2. “Обвинителен акт против Рачо Петров, д-р Петр Гудев, д-р Никола Генадиев, ген. Михаил Савов, Иван Халачев по обвинението им в нарушение на Конституцията чрез систематическо нарушение на законите и във вреда, причинена на държавата за лична полза., част III, глава I, Обвинение на бившия Министр-Председател и Министр на Вътрешните Работи д-р Петр Гудев в нарушение на Конституцията и вреда, причинена на държавата за лична полза", С., 1913, с. 90. [обратно]

3. Йорданка Гешева, “Министерската отговорност в България", сп. “Демократически преглед", кн. 38, зима 1998/99, с. 598-599, Тодор Галунов “Втората национална катастрофа. Процесът. Виновниците", В. Търново, 1998, с. 14, Стефан Баламезов, “Конституционно право", част I, С., 1993, с. 459, 466, 472-473. [обратно]

4. Величко Георгиев, Стайко Трифонов, “История на българите 1878-1944 в документи", том I, 1878-1912, част първа, С., 1994, с. 318. [обратно]

5. Пак там, с. 321-322. [обратно]

6. Стенографски дневници XIII ОНС, IV редовна сесия, С., 1907, с. 1665. [обратно]

7. Стенографски дневници XIII ОНС, IV редовна сесия, С., 1908, с. 911, 1230. [обратно]

8. Пак там, с. 997-999. [обратно]

9. Добри Ганчев, “Спомени за княжеското време", С., 1973, с. 166. [обратно]

10. Стенографски дневници на Седемнадесетото обикновено народно събрание, С., 1914, с. 3197. [обратно]

11. “Обвинителен акт против...", с. 84. [обратно]

12. Стенографски дневници на Седемнадесетото обикновено народно събрание, С., 1914, с. 3212. [обратно]

13. Решението е прието след уморителни, острастени и скандални дебати с активната пледоария на д-р Никола Генадиев, мотивираната подкрепа на председателя на Прошетарната комисия на XVII ОНС Йонко Веселинов, докладвал, че на 23 юли 1914 г. от 21 члена от присъствалите на заседанието 14 души, 12 са подкрепили реабилитацията, след установените процедурни пропуски, станали още на 25 февруари 1910 г. по вина на демократа Атанас Краев и след финалния апел на експанзивния Н. Кръстанов: “Бъдете независими и гласувайте за хвърлянето на този процес в архивата на забвението!", Стенографски дневници на Седемнадесетото обикновено народно събрание, първа извънредна сесия, С., 1914, с. 3197-3240. [обратно]

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.02.2002
Борислав Гърдев. Доктор Петър Гудев - политик и държавник. Варна: LiterNet, 2002