В партийния възход и залез на д-р Петър Гудев има една светла личност и един противник. Имената им са известни на посветените - Стефан Стамболов и д-р Никола Генадиев.

Прилежният чиновник от просветното ведомство и надежден адвокат е привлечен в ръководството на Народно-либералната партия от самия й лидер като “един от най-близките му съратници". В опозиция на Стоилов НЛП формира на 5 април 1895 г. свое Централно бюро. За председател е избран Стефан Стамболов, за подпредседател Димитър Петков, за касиер Добри Петков, а секретар /т.е. отговарящия за кадрите и организациите по места/ става д-р Петър Гудев. Това е оптималният ръководен състав на партията, без нито едно случайно или инфилтрирано лице, с проверени и доказали качества си фигури. Затуй не е случайно, че само след седмица, на 12 април, партията излиза с окръжно на Централното бюро, в което наред с точната характеристика на народняшкия режим /"една олигархия, която се държи на власт само със силата на полицията и войската"/ се очертават и контурите на започващата обща борба срещу правителството с участието на довчерашните врагове на стамболовистите, които “без да щат принудени бяха от обстоятелствата да станат неволни наши съюзници; защото се борят и воюват срещу същото правителство, с което ний започнахме благородната си борба от деня на формирането му."¹

Гудев участва в изработване на устава на Народолибералната партия, публикуван в бр. 1652 на в. “Свобода" от 1 май 1895 година. В него прозира амбицията й да бъде всенародна политическа сила, към която “принадлежат всички ония български граждани, които имат присърце отечествените интереси и споделят нейната програма", включваща веруюто “да [се] работи за независимостта и свободата на целокупното Отечество, за укрепването престола на Княза и Династията; да пази правдините на народа, осветени от Конституцията и да работи за благото и напредъка на страната."²

Д-р Петър Гудев остава секретар на НЛП и след Първия й конгрес от 16-18 ноември 1899 г., провел се в София. На мястото на злодейски убития на 6 юли 1895 г. Стефан Стамболов е избран верният му съратник Димитър Греков, останалият състав на ЦБ е непроменен от 5 април 1895 година.³ Петър Гудев подпомага партийния орган “Нов век", което съвпада с избора на следващия лидер на НЛП след смъртта на 25 април 1901 г. на Димитър Греков - Димитър Петков. Чолака е убит на 26 февруари 1907 година. По свидетелства на очевидеца Добри Петков Никола Генадиев открадва още на 26 януари 1907 г. 250 000 лева от партийния фонд на НЛП от писалищната маса на Димитър Петков⁴. Същият безочливо парадира за лидерския пост на партията, получавайки го от правителствените депутати на 27 февруари 1907 г. следобед. Аспирациите му се натъкват на острата съпротива на Добри Петков, Петър Гудев и други. “За преодоляване на противодействието им Генадиев предлага Добри Петков за председател на XIII ОНС, а Гудев за премиер. Високи партийни и държавни постове са обещани и на другите му политически противници. Повечето от тях се съгласяват с неговото лидерство на партията, без Добри Петков, зад когото застават определен брой редови членове, в резултат на което се формира цяло петковистко течение. По различни причини обаче до формално разцепление в партията не се стига."⁵

В началото на февруари 1908 г. ЦБ провежда важно съвещание, на което е утвърден новият му състав. За шеф е избран д-р Петър Гудев /въпреки че е предложен за лидер, отстъпва доброволно мястото си на Генадиев/, а Добри Петков е утвърден за касиер-секретар.

С окръжно писмо от 12 февруари 1908 г. новоизбраното Централно бюро поставя редица важни за изпълнение задачи пред окръжните и околийски партийни ръководства - създаване на нови бюра, засилване на пропагандната дейност с акцент “заякчаване на връзката между народ и корона"; дава се указание за коалиране с опозиционни партии за спечелване на повече депутатски мандати⁶.

Партийните директиви не са взети под внимание на всички места в страната, слаба е спойката на низовите структури и затова на изборите на 22 май за XIV ОНС НЛП получава само едно депутатско място.

През 1908 г. Гудев подкрепя Генадиев и в борбата му с пловдивските отцепници Тодор Гатев и Иван Андонов. За тази цел на 10 юни ЦБ излиза със специално окръжно, в което ги разобличава.

През 1908-1909 г. Гудев е активен на публицистично-епистолярния фронт. Доказателства са не само брошурите и книгите, които пише, но и статиите и писмата му до монарха, засягащи най-важните обществени проблеми - отношенията с Турция на прага на обявяване на независимостта ни /16 август 1908 г./ и забележките му спрямо пропорционалната избирателна система и евентуалните конституционни промени /8, 26 октомври 1908 г./.

В първото си писмо Гудев съветва Фердинанд успоредно със сближаването с младотурците България да укрепва своята армия. Това е наложително, тъй като притиснато от нарастващия младотурски национализъм, християнско население в Европейска Турция ще се вдигне на борба с него, което пък не изключва вмешателство на останалите балкански държави, тъй като “Източния въпрос е навлязъл в опасна за България фаза."⁷

В другите две писма Гудев ратува за промени в обществено-политическата ни действителност. В това от 8 октомври 1908 г. той пръв от всички политици подтиква монарха да замени титлата си с царска, за да нанесе конституционни поправки, желани вече 30 години.

В изложението си от 26 октомври д-р Петър Гудев съветва монарха да осуети прилагането на пропорционалната система, която ще намали влиянието на властта и ще скъса “нишката на съприкосновение на Държавния глава с избирателите" и в престараването си подтиква цар Фердинанд да предава на военен съд неговите хулители, за да се попречи на правителството да ги съди чрез граждански съдилища⁸.

Принципното си несъгласие с пропорционалната избирателна система д-р Петър Гудев излага в специална статия “Пропорционалното представителство" в “Нов век" от 8 декември 1908 г. и в разглежданата вече брошура от 1909 година.

На втория конгрес на НЛП /22-26 юли 1911 г./ се приемат нов устав и програма. Издига се ролята на Висшия партиен съвет, като съставът му се увеличава на 48 души и той се превръща в контролен орган на ЦБ, чийто член е д-р Петър Гудев ⁹.

Докато Гудев се бори срещу обвиненията в корупция, преследваният от II Държавен съд бивш министър на търговията, земеделието и горите Никола Генадиев се подвизава като министър на земеделието и държавните имоти от 4 юли до 23 септември 1913 г. и като шеф на българската дипломация до 17 декември 1913 година. По време на включването на България в Първата световна война, и в частност през 1915 г., Генадиев е обвинен, че е получил подкупи за 50 млн. златни франка, а за житната афера от август /Деклозиеровата афера/ са употребени 18 млн. златни лева /16,5 млн. според Нико Ников, “История на България", т. 8, С., 1991, стр. 244/, за което е вкаран заедно със Стамболийски в Софийския централен затвор, което обаче не им пречи да заговорничат и да помогнат на съглашенците за отваряне на южния фронт на 15 септември 1918 година.

Д-р Петър Гудев изживява болезнения път на еманципацията си спрямо Никола Генадиев и от лятото на 1915 г. застава в редовете на фракцията на Добри Петков /в. “Нов век", 5 юли 1915 г./, която тогава е водеща за народолибералите.

С това се обяснява и присъствието му на III извънреден конгрес на НЛП в Кюстендил на 25 април 1919 г., когато се решава за разколническа и предателска дейност по предложение на Добри Петков Генадиев да бъде изключен от редовете на партията¹⁰. На конгреса Добри Петков е избран за председател на ЦБ, а проф. Бончо Боев за подпредседател. В изпълнителния комитет на бюрото д-р Петър Гудев е избран заедно с Тодор Гатев, Константин Панайотов, Величко Кознички, д-р Иван Ст. Момчилов, Димо Кьорчев, Васил Зографов, Мартин Тодоров и други.

Висшият партиен форум одобрява поведението на ръководството на НЛП през войната и отхвърля отговорността на партията за националната катастрофа.

Конгресът разработва и разгърната партийна платформа. НЛП - Добри Петков декларира, че ще се бори за реализиране “принципа на стопанското и социално равенство, за участието на капитала и труда както в производството, тъй и в разподялбата на стопанските блага" и гарантира минималното възнаграждение на труда, “участието на труда в чистата печалба на производството без ущърб на самото производство и с оглед на неговия прогрес", и въвеждането на прогресивно-подоходния данък върху имотността, прогресивен глобален подоходен данък и прогресивен данък върху наследствеността.

По отношение на държавната власт петковистите ратуват за стабилно и силно управление въз основа на конституционно-парламентарното устройство с най-широка децентрализация и реална автономия на общините.

Във външнополитическата дейност се наблюдава определена еволюция. Либералите на Добри Петков декларират, че са за обединението на българския народ, независима държава при спазване принципа на народното самоопределение, мирно разрешаване споровете между народите, свободно развитие на стопанските отношения между държавите в духа на сговор и примирителност.

За съседите се настоява “на първо място най-малко за едно локално, частично или общо свободно стопанско и търговско сношение, което да се развие до едно негласно икономическо и политическо федериране след обединението на българския народ."

По отношение на националната сигурност партията ратува “винаги за една гарантирана държавна отбрана", като отстоява правото България да разполага със съвременна наборна армия.

Осъзнавайки моментното си безсилие НЛП-петковисти обявява, че “ще поддържа всяко правителство и власт, които ще употребяват всички усилия за запазване реда и спокойствието в страната."

Безспорен е приносът на д-р Петър Гудев в подобряване програмата на партията, която е най-издържана и цялостна в сравнение с платформите на другите либерални партии¹¹.

Опит за мобилно отреагирване в трудните условия на социално-класовите конфликти и в частност на започналата на 24 декември 1919 г. транспортна стачка ЦБ на НЛП-петковисти демонстрира с апела си от 30 декември до привържениците си в бранша “да се поставят в услуга на железопътните и телеграфопощенски власти, които ще ви определят назначение в отделните железопътни и телеграфопощенски учреждения."¹², при което е съвсем резонна и радостта от прекратяването й¹³.

От редиците на НЛП-петковисти също се подема идеята за обединението на либералните формации. ЦБ на 23 февруари 1920 г. посочва в съобщение на Изпълнителния си комитет, че ще се ориентира към изграждане на коалиции “с ония партии, съдействието на които би било от естество да гарантира един положителен успех."¹⁴

За съжаление както на изборите за XVIII ОНС на 17 август 1919 г., така и на следващите за XIX ОНС на 28 март 1920 г. партията се представя незадоволително - първият път печели два мандата, а вторият - само един, като подпредседателят й проф. Боев, се кандидатира от листата на генадиевистите, което предизвиква и неизбежното му изключване от партийните редици¹⁵.

Постъпката му обаче стимулира процеса на либералното обединение. На 8 и 9 април 1920 г. ръководството на петковистите обсъжда проблема за обединение с генадиевистите, като въпросът е възложен на комисия, която да докладва във Висшия партиен съвет. На 15-18 април 1920 г. заседава ЦБ на НЛП-на Генадиев /изключило междувпрочем на заседание на Висшия си партиен съвет от 16-18 март 1919 г. групировката на Добри Петков/, като е избрана и комисия за обединението в състав Ив. Ангелов, Ив. Цанков и Г. Юртов.

На 15 май 1920 г. протичат паралелните заседания на партийните съвети на петковистите и младолибералите.

На 16 май след подадени оставки на Добри Петков и Тодор Гатев се образува обединената Народнолиберална партия с програма и устав на бившата НЛП-петковисти. Не се приема обединение с генадиевистите, тъй като не е сигурно дали Н. Генадиев ще участва или не в ръководството на бъдещата обединена партия.

За да няма излишни сътресения, ръководните органи на новата партия са сформирани чрез механично свързване на ръководните институции на двете партии.

Обединената народнолиберална партия провежда успешни преговори за обединение с генадиевистите и след това с обединителния комитет на Либералната партия.

На 31 октомври е подписан специален протокол за създаването на Националлибералната партия без наличието на шефски институт, а на 27, 28 и 29 ноември 1920 г. се провеждат конгресите на съставните партии за одобряване на Устава, Програмата и избора на 1/3 от състава на Висшия партиен съвет. По предложение на Никола Генадиев се приема и “Резолюция на учредителния конгрес на Националлибералната партия, 29.XI.1920", осъждаща политиката на земеделското правителство.

Във външната политика Националлибералната партия изтъква като програмно начало самоопределението на народите, отмяната на Ньойския договор от 27.XI.1919 г., като “се прибягва до безпристрастния съд на световната обществена съвест" и искрено сближаване със съседните държави.

Вътрешнополитическите акценти се открояват най-вече в чл. 3 и 4 на програмата, в която се посочва, че партията е “привърженица на постепенните реформи в управлението и обществения строй, които да целят обезпечаване на блага за всички граждани и предимно за онеправданите и безимотните. Тя е против всяка диктатура, еднакво вредна за бъдещето и еднакво омразна, когато се упражнява от еднолична власт или от кое да е съсловие" (чл. 3), че националлибералите са поддръжници “на неприкосновеността на частната собственост в духа на Конституцията, защото я счита за най-здравия залог за благоденствие на народа" (чл. 4).

Освен традиционната грижа за професионалното образование и селското стопанство, партията изтъква, че е против изтичането на българските капитали в чужбина, че е за строго работническо законодателство, за справедливо разпределение на индустриалните печалби между капитала и труда и за обезпечаване на работниците против болест и старост¹⁶.

Новите постановки, свързани с изменените условия на живот, са органически преплетени с опита в социалното законодателство от 1905-1907 г., което ни дава основание да определим новата партия не като дясна буржоазна партия, каквато я смята Величко Георгиев¹⁷, а като социаллиберална формация, заявяваща активното си присъствие на родната политическа сцена.

Тъй като се премахва шефския институт, за ръководни органи се приемат конгреса, Висшия партиен съвет и постоянното присъствие.

На 30.XI.1920 г. ВПС избира Постоянно присъствие на партията. От групата на петковистите присъстват Тодор Гатев, Гендо Цукев и Петко Добрев, а Добри Петков и д-р Петър Гудев липсват. От групата на генадиевистите обаче заедно с Йордан Йонов влиза Никола Генадиев /това е неговият късен реванш/, докато от радославистите в Постоянното присъствие изгрява звездата на Боян Смилов.

ВПС решава още името на новия партиен орган да е “Независимост", който да започне да излиза от началото на 1921 година.

30.XI.1920 г. може да приемем като формалния край на политическата дейност на д-р Петър Гудев, въпреки че процесите, за които става дума от пролетта на 1919 г. до края на 1920 г., протичат вече без неговата  основополагаща роля. Идват други времена, нови нрави, напористи лидери - организационен секретар е Димо Кьорчев.

С това се обяснява отсъствието на Гудев от страниците на “Независимост" през 20-те години, но и дадения му от редактора-генадиевист Никола Бронзов реверанс да участва със статията си “Стефан Стамболов. Характеристика на личността и управлението му" в юбилейния представителен сборник “Стефан Стамболов и делото на стамболовизма. 1895-1925", излязъл в Плевен през 1925 година.

БЕЛЕЖКИ

1. “Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България", 1879-1918, С., 1992, съставители Веска Николова и Димитър Саздов, с. 93. [обратно]

2. Пак там, с. 95. [обратно]

3. Пак там, с. 97-100. [обратно]

4. “Виновниците за погрома на България през септември 1918 г.", С., 1927, с. 54. [обратно]

5. Милен Куманов, “Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879-1949, С., 1991, с. 19. [обратно]

6. Жеко Попов, “Народно-либералната (стамболовистката) партия в България 1903-1920", С., 1986, с. 34. [обратно]

7. Пак там, с. 165. [обратно]

8. Пак там, с. 79. [обратно]

9. Пак там, с. 42-43. [обратно]

10. Добри Петков, цит. съч., с. 58, 75-79, 52, 54. [обратно]

11. Величко Георгиев, “Образуване на Националнолибералната партия", в “Известия на българското историческо дружество", т. XXX, 1977, с. 130-131. [обратно]

12. Апел на ЦБ на НЛП - петковисти, в. “Свобода", бр. 2635 от 30 декември 1919 г. , както и статията “Стачката и партиите", 30.12.1919 г. в същия брой. [обратно]

13. “Стачката прекратена...", в. “Свобода", бр. 2673 от 19.02.1920 г. [обратно]

14. “Съобщение на Изпълнителния комитет на ЦБ на НЛП - петковисти до окръжните бюра", в. “Свобода", бр. 2678 от 25.02.1920 г. [обратно]

15. В. “Свобода", бр. 2688 от 9.03.1920 г. [обратно]

16. “Резолюция", ЦДИА, ф. 105, оп. 1, а.е. 627, л. 1. [обратно]

17. Цит. съч., с. 157. [обратно]

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.02.2002
Борислав Гърдев. Доктор Петър Гудев - политик и държавник. Варна: LiterNet, 2002