За големия български публицист, изследовател, историк и политик д-р Петър Гудев като правило е писано малко, непълно, неточно, претенциозно и предвзето. Поради комплекс от субективни и обективни причини името му е обругавано, охулено и почти изтрито от нашата културна и обществено-политическа история. При това умишлено и съзнателно, с цел да не се стигне дори до неговото реабилитиране.

Бъркотията около Гудев тръгва още от биографичните данни, които в т. нар. енциклопедични справочници са непълни и оскъдни. В “Енциклопедия България"¹ се посочва, че е роден в с. Градец, Сливенски окръг, но освен годината 1862 са пропуснати месецът и денят /13 юли/, като е сгрешена и датата на смъртта му - 8 вместо 7 май 1932 г. По традиция в биографичните справки се подчертава, че той е реакционер, твърд противник на демокрацията /"потушил" например транспортната стачка, за което като председател на Народното събрание няма такива пълномощия! - в същата академична “справка"/, но “отстъпил" пред студентските протести /"междувременно продължаващото негодувание принуждава народолибералите да си подадат оставката /29 януари 1908 г./. За пръв път в българската история едно правителство пада в резултат на студентски протести" - Пламен Цветков²/ и най-вече е корумпиран.

Той е от недостолепните люде, загазили от първия ден на стъпването си на държавното кормило в кражби, обири, безчестни предприятия, подли коварства и бездушни насилия, по образното определение на Константин Величков³, сибарит, използвал управлението си за лично обогатяване.

На такова мнение е Димитър Токушев, който за по-достоверно цитира Ричард Крамптън - “В продължение на около една година ръководеното от него правителство е трябвало да се брани от блока на опозиционните партии, самият министър-председател е запомнен с прилежанието и умението, с което натрупва огромно лично състояние за сметка на обществото"⁴ /цитатът, неизвестно защо, не е пълен, затова добавям - “не е запомнен почти с нищо друго, освен с прилежанието"⁵.../.

Почти всички от малкото писали за Гудев са единодушни, че през 1908 г. “той се оттегля от активен политически живот"⁶, което също не е точно.

С други думи - един от демоните в родния ни политически паноптикум, редом до Стамболов, Радославов, Добри Петков, който на всичко отгоре е щял да бъде осъден от II Държавен съд за корупция. Пропаднала мерзка личност, за която не си струва да се каже и една добра дума. Прекалено категорично становище, за да е истина, нали?

БЕЛЕЖКИ

1. Изд. на БАН, С., 1981, том 2, с. 195. [обратно]

2. “България и Балканите", том 2 “Съвременна България", С., 1996, с. 126-127. [обратно]

3. Съчинения, том 3, “Дневник", 24 септември 1907 г., С., 1987, с. 394. [обратно]

4. Алманах “България 20 век", С., 1999, с. 160. [обратно]

5. Ричард Крамптън, “Кратка история на България", С., 1994, с. 80. [обратно]

6. Ангел Цураков, “Правителствата на България", част първа, 1879-1913, С., 1996, с. 117. В Енциклопедия “Правителствата на България 1879-2001", С., 2001, той е направил важното уточнение, че Гудев се оттегля “от активен политически живот" през 1919 г." (с. 103). [обратно]

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.02.2002
Борислав Гърдев. Доктор Петър Гудев - политик и държавник. Варна: LiterNet, 2002