ВСЕПРОНИКВАЩАТА ВЛАСТ НА ЧУДОВИЩЕТО

Борислав Гърдев

web

Това е най-искрено написаният, съкровен и философски извисен роман на Владимир Зарев. Ще се съглася с редактора му Стойо Вартоломеев, че дори "носи елемент на класичност". На мен ми бе любопитно накъде ще поеме прозаикът след "Законът" и "Орлов мост". С "Чудовището" смятам, че той достига своята творческа пълнота, елегантно избягвайки клопките на изчерпването и тъпченето на място.

"Чудовището" е и мемоар, и изповед, и пътуване към себе си и във времето. Той е колкото честен и безкомпромисен поглед към нашето минало - детство и юношество, съвпаднало със зрелия социализъм, толкова и дисекция на преживяното в годините на демократичния ни преход, свързано с мутри, измами, банкови фалити и луд стремеж към забогатяване на всяка цена.

Винаги съм се възхищавал на умението на Зарев да балансира, когато нагазва в тресавището на съвременността ни. Той буквално е "на педя от земята" при описването и осмислянето на суровото и нелицеприятно време, но се спасява от клещите на схематизма и грубата публицистика, най-вече благодарение на умението си да интерпретира събитията през призмата на философското обобщение, търсейки опора и мъдрост в Библията.

"Чудовището" е вероятно най-автобиографичната книга на Владимир Зарев. Ясно е, че писателят Симеон Станимиров е неговото алтер его, но и голяма част от описаните събития, вкл. във Видин, са пряко свързани с автора и неговото семейство. Чел съм анкетата на Николай Димитров със Зарев и ми бе интересно да открия допирните точки между авторската изповед пред него и лансираното в последната му книга. Веднага маркирах култовата сцена в бръснарницата, където бащата на Симеон (всъщност на Владо) си забравя портфейла и залага часовника си, за да плати услугата от два лева...

Описанието на квартала, в който е живял и най-вече атмосферата на улица "Любен Каравелов", семейните отношения, култът към Созопол, първите любовни трепети, израстването и узряването, работата му по редакции, втурването му в политиката след 1989 г. - всичко това присъства в "Чудовището", разкрито с мъдростта и сладостното опиянение на майстор прозаик.

"Чудовището" всъщност е роман равносметка - на един живот и достойно реализирано творческо дело, но същевременно е и увлекателно поднесена интимна драма за невъзможната и неосъществена любов между Станимиров и неговата анкетьорка - журналистката Ния. Колкото и да е обстоятелствен и сладкодумен и да ни занимава със себе си и своите преживелици, Вл. Зарев си остава на висотата на голям разказвач. Той умело държи пулса на сюжета, героите и проблематиката, като същевременно влиза в такива направо смущаващи дълбини на личностните драми и творчески перипетии, за които може да говори по такъв разтърсващо безхитростен и същевременно достолепен начин само творец от неговия мащаб.

В "Чудовището" зад рампата на автобиографичното все пак прозира интереса към разкриването на човешката противоречивост. Със средствата на емпатията и дори на мелодрамата. Владимир Зарев не се уморява да изследва сложното битие на своя съвременник, съчетаващ в себе си привлекателност и ненавист. Той е следовник на Достоевски и Сартр и разкрива пластично и ярко лабиринта, в който се лутат неговите герои, желанието им да водят праведен живот, да са щастливи и пълноценно осъществени, което се оказва невъзможна мечта. Най-вече заради несъвършената човешка природа. А и защото Чудовището е във всеки от нас, то ни е обсебило и направлява действията и желанията ни. Но дори когато искаме съпричастие и взаимност, бягаме от самотата и лицемерието и с големи усилия преодоляваме конфликтите, опитвайки се да вървим напред.

"Чудовището" е премислен и мъдър роман. Той не е толкова атрактивен като "Разруха" или "Светове", изисква определена нагласа за адекватно възприемане. Но четенето му е удоволствие, не само за феновете на Зарев, но и за ценителите на добрата съвременна българска проза.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2019, № 6 (235)