Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"КАКВОТО ДОЙДЕ" ОТ ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ

Борислав Гърдев

web

Владимир Шумелов. Каквото дойде. Четири писма за любовтаТака се случи, че следя творческото развитие на Владимир Шумелов от повече от две десетилетия. Естествено и неусетно той израсна пред очите ми като белетрист и критик. През годините сме преживели радостни и тъжни мигове, но винаги съм се възхищавал на неговото постоянство, упоритост и работоспособност. Непрекъснато твори, откривайки смисъл в писателския труд и мисията на интелектуалеца.

Той е завършен модел на пишещия човек и както Ъпдайк може да сменя критика с проза и фрагменти с редакторска работа ("[Ъпдайк] казваше, че пише на ден по три страници белетристика, есета, критика или поезия, и че ако пишеш по няколко листа на ден, можеш да публикуваш по една книга на година."). Смятах, че силата му е в модерно експонирания разказ, изпълнен с болка, тъга и скептичен поглед към живота. Оказа се, че е и много добър новелист. Фокусът се получи с "И така нататък" (2007), а категоричното му утвърждаване в този труден междинен жанр е с "Каквото дойде" (2014). Четох четирите писма за любовта с удоволствие и наслада. Подействаха ми като балсам, задържайки постоянно вниманието ми. Шумелов е напипал пулса на днешния ден, на проблемите и парадоксите му. Това са лично преживени и изстрадани истории, а не насилено измислени и нагласени. Естествено, пречупени през погледа на собствения му натюрел, изискващ създаването на паралелна реалност, изпълнена със страсти и копнежи. Тези лични фейсбуки, преплетени с различни постмодерни техники, привличат, забавляват и предразполагат към размисъл. Изградени са на фрагментарен и колажен принцип и са щедро обагрени с подкупващата му искреност и непосредственост. И освен това винаги предизвикват допълнителна, обогатяваща оценка след неизбежния размисъл от сблъсъка с всяка една история. "Каквото дойде" е книга за любов. В частност - за несъвместимата любов между възрастен мъж и млада жена (и обратното: зряла жена - младеж). Но не само. Това е и книга за самотата на съвременника.

"Писмо до Джон Ъпдайк" е свежо и оригинално интро, в което факшънът умело и топло е пречупен през интимното. При първо четене "Кугари" ми се стори доста претенциозен опит за осмисляне връзката между задоволени и привилегировани мъж и жена с разлика във възрастта им. После осъзнах, че това е горчив размисъл за настоящето ни, за отчаяното търсене на сродна душа и нестихващото желание да се избяга от задушаващата ни действителност. Което се оказва неуспешно и безсмислено, тъй като Борис е хванат в платонична изневяра от жена си, която е влязла в пощата му, за да го чете, а междувременно детето на Бети е починало... "Каквото дойде" е припряно интензивен и с неочакван финал, досущ като класиките на Роалд Дал. Питах автора не смята ли да преработи поне финала - отказа категорично. При повторното му четене разбрах, че е прав. Има такива случаи в живота - най-вече сега, когато една интимна връзка, възникнала спонтанно и експлозивно в мрежата, постепенно утихва, отшумява и умира. Особено когато разстоянията делят хората, а с течение на времето те се променят и поглеждат по друг начин на емоционалните си и епистоларни изблици. Затова израсналият в служебната йерархия творец Мирослав Радев се отказва от авантюрата си с начинаещата прозаичка и поетеса Саня Манева, предпочитайки да гледа "Каквото дойде" ("Whatever Works", 2009) на любимия му Уди Алън, защото в живота е така - "колкото любов можеш да получиш и дадеш, колкото щастие можеш да откраднеш или предоставиш, всяка малка добрина, каквото дойде".

Всъщност загатнатата леко лента "Каквото дойде" съдържа дихотомията морал - аморалност. Старият нюйоркски интелектуалец (атомен физик), циник, скептик и хром Борис се жени за младата 20-годишна блондинка Мелъди (Ивън Рейчъл Ууд) от Южните щати. Една част от зрителите (жените преимуществено) отстояват тезата на Уди Алън, че трябва да бъдем себе си, да не се ограничаваме от предразсъдъците и фалшивия морал, защото животът е кратък и не бива да убиваме мечтите си. Друга част са на противното мнение, наричайки филма гротеска на истинския морал. Това е, разбира се, не филм за осъзнаването на трудностите, а за смелостта да направиш крачката напред. Алън Стюард Кьонигсберг (Уди Алън) определено е провокативен и скандален. Текстовете на Владимир Шумелов са по-скоро симплифицирани (като постмодерна характеристика).

Лично на мен най-много ми допада "Любовна е-пистола", формално напомняща популярния ни хит "Love.net" (2011) на Илия Джевелеков, който пък се оказа, че не е гледан от автора... Тук Владо Шумелов е разгърнал докрай благодатния сюжет, разкрил е пълнокръвно и убедително образите на Мирослав Радев - неговото алтер его, и Ваня, задълбал е проникновено в дебрите на междуличностните отношения, разсъждавайки трезво както за абсурдите на унилото ни настояще, така и за смисъла на творческите усилия и достижения. Разказът - привидно калейдоскопично фрагментарен и разхвърлян, но иначе следващ желязна художествена и житейска логика, неибежно стига до куриозния си край, в който творецът - слаб и сляп в любовта, с изненада открива, че е общувал с пренебрегваната от него съпруга Галя - "жената, която стъпка и никога не прие до себе си"...

Разбира се, все пак съществува един риск за профанизирането на едрия сюжет за щастието и неговото търсене. Подобно донякъде на лентата "Американска схема" (2013 г., която както квазикомедията "Каквото дойде" се изплъзва от чисто комедийната схема и кримката), където героите са надянали стандартните "маски" на успеха и оцеляването (наричани по американски тертип "мечта") и зад тяхната самозаблуда търсят един по-поносим живот. Като в живота. Макар че какво ли значи поносим? Ако бъдем редукционисти, когато четем "Каквото дойде", можем да кажем: докато чакаме щастието, да се радваме на това, което дойде. Голяма част от нас не могат да изоставят навика си, че всичко е трудно, не могат да разберат какво им доставя радост. "Уловката" тук е, че всичко е прекалено просто. Главното е да не се спираме и да търсим щастието на места, където то е "забранено", табуизирано, или мислим, че не съществува. А и "единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш", казва Оскар Уайлд. Осъзнаването и приемането на любовта в различните й форми наистина ни помага да имаме "цялостен поглед върху нещата" (това е всъщност финалната реплика на стария интелектуалец и "гений" Борис Елникоф в лентата "Каквото дойде"). Прави ни цялостни, макар и релативисти-утописти. Защото животът ни не е само масив от обективистки идеи и социално-етични препоръки.

На едно място в "Любовна е-пистола" героят отбелязва, че отдавна е започнал да пише роман, който още няма заглавие, сюжет и оформени герои. Разбрах, че това не е авторска уловка. Писателят наистина иска да изкачи и този прозаичен връх. Реално погледнато, е логично той да направи следващата крачка и след разказа и новелата да се пребори и с романа. Кога ще го напише и доколко ще е сполучлив, ще покаже времето. Но щом се е захванал с подобна нелека задача, му желая дръзновение и оптимизъм при осъществяването й.

 


Владимир Шумелов. Каквото дойде. Четири писма за любовта. Корица Алеш Хръдличка. Ред. Борислав Гърдев. Велико Търново: Фабер, 2014.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2014, № 12 (181)