Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ВОАЙОРА, КВАРТИРАНТКАТА, СЕКСА И НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ

Борислав Гърдев

web

Стефан Кисьов. Воайорът и квартирантката. София: Ера, 2008Признавам си, че отдавна следя с интерес творческия път на Стефан Кисьов. При общуването ми с неговите книги се получава алхимия, осъществява се бърз контакт - като любов от пръв поглед. Осем години минаха откакто в една малка книжарница в Търново попаднах на романа му "Никъде нищо", който погълнах за едно денонощие. След това изчетох всички негови романи, спомени, разкази, сред които има и истински бисери като "Казарма", "Жизнен опит", "Достоевски и Ман", "Краят на любовните мъки", както и прословутата му пиеса "Гларуси", която щастливо открих в "Литернет". Неколкократно писах за него, а се улавям, че и сега ми е интересно да общувам с новия му роман, който отново и за кой ли път ме изправя пред проблема за критика и неговия любим автор.

Прозата на Кисьов е и модерна, и атрактивна, и държаща сметка за традициите в нашата изящна словесност. В миналото лапидарен и лаконичен - в "Джубокс", "Никъде нищо", "Не будете сомнамбула!", сега вече е по-обстоятелствен, по-протяжен, смесва темпоралните пластове и философските прозрения - "Твоето име е жена", и набляга на най-малката интимна подробност при дисекцията на една несъстояла се любов във "Воайорът и квартирантката", следвайки по своему шедьовъра на Бернардо Бертолучи "Последното танго в Париж". С последния си роман Стефан Кисьов за пореден път демонстрира не само висш писателски пилотаж, но и спазване насоките на инфантилната ни проза от 80-те години на миналия век, която при него е с неизменен герой аутсайдер - неговото алтер его.

Винаги съм се чудил на умението му да представи живота си като интересен, любопитен и скандален роман. Да го експонира дръзко, брутално и на моменти безсрамно, но и да го обогатява със съкровени обобщения, превръщайки го в документален факшън, в сценарий на лично негово реалити шоу. Това се натрапва особено при четенето на последните му два романа, които са огледално отразени един в друг с главни героини съответно американка - Елън, и рускиня - Татяна.

В "Твоето име е жена" повествованието приключва през лютата зима на 1997 г., когато Виденов пада от власт, а "Воайорът и квартирантката" продължава сюжета за невъзможната любов в началото на новото хилядолетие. Главният герой на романа е писател на свободна практика и носи всички важни черти от облика на самия Стефан Кисьов. И тъй като осъзнавам, че за написването на подобна проникновена и разтърсваща книга, хроника - при това детайлизирана и маниакално подробно пресъздадена - са необходими лични преживявания и страсти, дълбоко разтърсили писателската душа, си давам сметка на какво себеразголване в личен план се подлага самият автор. И той, подобно на Марлон Брандо от "Последното танго в Париж", може да заяви: "За пръв път почувствувах, че влагам най-съкровеното от себе си и това ще бъде и за последно!"

Интересен е начинът на водене на повествованието. Кисьов умело манипулира читателското ни съзнание. Той през цялото време, воайорствайки спрямо своята скандално- парадоксална връзка с Татяна основно в апартамента си в столичния квартал "Емил Марков", се стреми да спечели нашите симпатии на своя страна - при това с цената и на собственото си самоунижение, разкривайки се като нещастен смотаняк, попаднал под могъщото сексуално въздействие на безспорно по-силния и витален характер на рускинята от Плевен, докато на финала чувствата ни определено се раздвояват, след като се оказва, че опърничавата му любов го спасява от отмъщението на мутрите за неизплатения банков заем, а самата Татяна "може би" го обича...

Умело изведеният катарзис обаче е допълнен от една по същество ненужна сцена - с наръгването на Симеон в родната Стара Загора от приятеля от младостта му Ники, взел го за нахален натрапник. Излишната мелодраматичност на финала е ненужна кръпка, с която емоцията допълнително се напряга и нагнетява.

Като цяло "Воайорът и квартирантката" е силен, актуален, значим и модерно написан роман, достъпен и интересен за широката читателска аудитория. Друг е въпросът дали ще повтори успеха на "Екзекуторът" и "Твоето име е жена". Но като знам, че Стефан Кисьов е и медийно известен и обвързан, се надявам и този роман да има щастливата участ на предишните му прозаични творби. Той заслужава по-добра съдба, за да продължи да доказва, че и у нас е възможно създаването на стойностна съвременна литература.

 


Стефан Кисьов. Воайорът и квартирантката. Редактор Лилия Анастасова. София: Ера, 2008.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2008, № 10 (107)