ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА "КОНСОРЦИУМ ALTERNUS"

Борислав Гърдев

web

Без никакво съмнение романът на Леа Коен "Консорциум Alternus" е едно от най-добрите постижения в българската проза през настоящата година.

Написан увлекателно, с вкус и изящен стил, той издава не само ерудицията на своя автор - познат в миналото като депутат от ВНС и като един от сполучливите ни дипломати, родени от демокрацията, но и амбицията да покорява нови върхове в най-трудния епичен жанр.

Не желая да се впускам в дебрите на спецификата на женското писане и на натюрела и инвенциите, употребявани от дамите в родната литература през последните години. Не само защото по въпроса напоследък се изказаха много - и хубави, и глупави заключения, а и защото най-малкото Леа Коен търси снизходителни овации заради това, че е жена.

Романът печели симпатиите ни с интересния си сюжет, с майсторски пласираните централни образи (на Ева Маринова, Лиза Калдер, Лора Бенбасат, Виктор Нушков, стария магнат Жул Калдерон, чичо Алексей), с актуалните си внушения (ограбването на националното ни богатство от емисарите на тайните служби, мимикриращи еднакво сполучливо и в годините на "реалния социализъм", и по време на демокрацията) и с оригиналната си структура в четири части с умело преплитане на темпоралните пластове, напомняща архитектониката на сонатата и издаваща музикалното образование на създателя си.

Атрактивният сюжет и космополитният декор (София, Кьолн, Женева, Тел Авив, Ню Йорк, Париж, Берлин) издават амбицията на Коен да установи контакт както с образованата публика, така и с любителите на добре изградените приключенски трилъри. В този аспект писателката е постигнала категоричен успех, позволяващ "Консорциум Alternus" да се чете със завладяващата лекота, с която възприемаме бестселърите на Гришъм, Лъдлъм и Акунин.

Книгата е ценна не само с пикантната си интрига и доброто познаване на модерния свят и неговите парадокси. Тя увлича и с доброто познаване на миналото ни - онези времена от първата половина на 20. век, които още сънуваме с всичкото им лустро и ужас, на националния ни характер (при това през безпристрастната еврейска призма), на драмите, които три поколения българи преживяха през последните 7 десетилетия, преминавайки съдбоносно-мъчителния преход от тоталитаризъм към нов живот.

По тази причина богатството, създадено от стария Жул Калдерон, включващо банки, застрахователно дружество, фабрики, къщи, складове, акции, мистериозно преобразувано през 1943 г. в анонимен консорциум, задължаващ се да управлява солидално империята му, се възприема като метафора на уникалните превъплъщения, през които преминава националния ни капитал, преди да започне отново да изпълнява същностните си функции. Закономерно е в рамките на романа и в годините на смута той да се управлява от американска банка, а до него да не успеят да се докопат агентите на тайните служби от ДС (Тома Загоров) и ЩАЗИ (Херберт) и въпреки усилията на сина на Нушков - демоничният Виктор Буковски, парите остават в ръцете на техните наследници (Лиза, Лора и Ева), съдбовно обвързали съдбата си с тяхното опазване и откриване.

Преследването и откриването на митичното богатство е описано в най-добрите традиции на приключенската литература (усвоен е опитът на авторитети от ранга на Дан Браун - "Шифърът на Леонардо"), но и психологическите обрисовки на образите и нравствено-философските внушения на романа, са изведени на завидна за нашата проза висота.

Това ми дава основание на твърдя, че с романа си "Консорциум Alternus" Коен е създала силна и зряла книга, необходима на аудиторията ни, с която естествено и достойно се нарежда сред най-добрите ни съвременни белетристи.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2005, № 6 (67)