|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА РОМАНА "ПЕПЕЛ" ОТ КОНСТАНТИН КАЦАРОВБорислав Гърдев
След прочитането му мога уверено да заявя, че не съжалявам за избора си. "Пепел" е писан от Кацаров в Ангола и има връзка с "Мутра", доколкото главният герой Стилян - търговец и профи от подземния свят, има платоническа връзка със съпругата на "Бясното куче" Антон Михайлов - Емилия Михайлова, която се грижи за него като ангел-пазител, връща го от Африка и лекува душевните му рани, но по същество това е самостоятелен роман-хроника за бурните седем години - 1999-2006, които очевидно авторът добре познава откъм скритата им същност и които пресъздава лапидарно, но ударно под формата на дневник. Противно на очакванията действието не се развива в София - летището присъства само при завръщането на главния герой от Брюксел, а в Пловдив и прилежащите му селища, ареал, който писателят прекрасно познава. "Пепел" е книга за оцеляването, за избора на приоритети в живота, за бягството и завръщането в родината, за трудните протуберанси, през които минава битието на един килър и мутра, докато добие приемлив за нас облик, като посредством страданието и рицарските жестове първо излиза на светло "с нов образ и бизнес", ставайки дори филмова звезда, а след това и прескача трапа след животоспасяващата операция на мозъка, която преживява. "Пепел" е роман, носещ външно белезите на кримката и трилъра, а всъщност е насочен към глъбината на човешката душа, към тайните на характера и манталитета на един стойностен и неординерен човек със сложна съдба и път в живота, за който не може категорично да кажем ангел ли е, или злодей... Стилян е смел и решителен тип, обкръжен от красиви жени, със свой кодекс на поведение и ценностна система, адекватна на вълчите нрави в България. Той е еднакво ефективен и когато убива в името на поруганата чест на сестра си, и в акция по смачкване на порочната дейност на депутата Димов. И като любящ син, даващ всичко от себе си за спасяване на майка си, и като привлекателен мачо, по когото си пада мулатката Татяна, благородната Емилия Михайлова и признателната Инна... Книгата е написана стегнато, с вкус и усет към детайла. В нея има сдържано-мотивиран драматизъм, екшън и психологически изчистен поглед към битието на героя, напомнящ класическия филм "Самурай" (1967) на Жан-Пиер Мелвил, както и горчиви обобщения за безкрайния ни преход, превръщащ ненатрапчиво "Пепел" в стойностна и силна книга, която се чете с увлечение и представлява приносно достижение за българската проза. Постижение, което може да стъписа, да ядоса, да предизвика несъгласие, но което е и дразнител, каращ ни да прелистваме 143-те му страници в галоп, докато не стигнем финала. И въпреки че на корицата Кацаров скромно твърди, че не е писател, а само автор на истории, които обича да разказва, без да се съгласявам с него, ще го допълня така: "Напротив! С "Пепел" доказваш, че си талантлив и четивен писател, чиито истории не само се поглъщат с интерес, но и се помнят!" Какъв по-голям комплимент за прозаик и музикант, който не спира да ни изненадва вече 15 години!
Константин Кацаров. Пепел. Роман. Ред. Христо Карастоянов. Пловдив: Хермес, 2013.
© Борислав Гърдев |