Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМА ЛИ ЖИВОТЪТ ВТОРА ПОЛОВИНА?

Борислав Гърдев

web

Христо Карастоянов. Животът няма втора половина"Животът няма втора половина" е рекламиран като своеобразно продължение на "Една и съща нощ" (2014), много успешен, хвален и дискутиран роман за съдбата на Гео Милев.

Прочетох внимателно "другия дневник". Христо Карастоянов си е класа. Пише увлекателно, сладкодумно, ефектно, лапидарно. Стегнатият разказ тече привидно фрагментарно-калейдоскопично, прескачайки напред и назад във времето, фикция и документална достоверност се омесват непринудено и държат читателя в напрежение до последната страница. Която се оказва, недовършена и недопечатана. Поради което така и не разбрах с колко е надживял бившия генсек Червенков Гео Милев и Шейтанов. Не че не знам - с 55 години, но това не става ясно от повествованието.

"Животът няма втора половина" е колкото историческа дисекция на едно кърваво и жестоко минало - 1925-1926 г., толкова и горчив размисъл за нерадостната съдба на държавата и интелигенцията ни, за сложните лупинги, през които преминава съвременният свят, оказал се в плен на нетърпимостта, насилието и тероризма.

Другият дневник е роман-хроника и проникновено изследване на участта на фамилията Милеви, а не само на поета и мъченика Гео Милев. Нито пък единствено за анархиста Георги Шейтанов. Като черна сянка ги следва загадъчния образ на Никола Гешев - суперполицаят, знаещ всичко за комунистите, човекът, за когото няма тайни в подземния и нелегален свят - поради безупречно изградения апарат от информатори и доносници. Професионалистът, който с еднаква лекота лови крадци, криминални престъпници и ловки болшевишки функционери, трупа като Едгар Хувър информация в архива си и бдително следи за всички инциденти и провокации в царството. Логично е той да се изплъзне от възмездието и да почине в Мюнхен на 87 години. По нашите географски ширини е така - убиецът винаги надживява своите жертви - с малко или много.

И още нещо - в такава мръсна и нечистоплътна среда, в която политиката се явява средство за докопване до властта и корупционни схеми, наистина изчезват моралните категории, трудно може да се говори за справедливост и законност, а по традиция изкачилите върха на държавната пирамида не са по-качествени от предходниците си. Поради което примерно комунистите не се различават кой знае колко от сговористите-превратаджии.

И през 1923-1925, и през 1944 г. се извършва насилие и жестокост от безотговорни фактори, преследва се интелигенцията, действа извънредно законодателство, има цензура, а основните виновници за кървавите събития от двайсетте години се оказват съюзници на народните синове - класическите примери са посочени от Карастоянов - Кимон Георгиев и Димо Казасов, имена, говорещи достатъчно за интересуващите се от българската история и политика.

Авторът твърди, че "Животът няма втора половина" - дали това е крилата мисъл на Милю Касабов, е отделен въпрос, но иронията е, че авторът сам си противоречи. Вярно, животът е неделим, но именно неговата втора част е толкова важна за съдбата на един Гешев или Кимон Георгиев. Първият, обикалящ градовете по света като английски агент, а вторият, наслаждаващ се на властта като премиер, министър, депутат и генерал-полковник, починал също като полицая на 87 години.

Съвпадение?

Съмнявам се.

Христо Карастоянов за пореден път ни изненадва приятно. Поднася ни полемичен, предизвикателен, но прецизно обмислен и написан роман. Той се чете бързо, на един дъх, но постоянно те държи нащрек, кара те да се замисляш - за миналото и настоящето, за съдбата на българския дух и държава, за собствената ни орис. Един солиден и смислен роман, от какъвто родната ни литература истински се нуждае.

 

P.S. на страницата на издателска къща "Жанет 45" е посочен като редактор Борис Минков, но в книгата, която притежавам, откривам само името на коректора Красимира Ангелова...

 


Христо Карастоянов. Животът няма втора половина. Пловдив: Жанет 45, 2018, 303 с.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2019, № 5 (234)