ИЗКУПЛЕНИЕТО "ОРЛОВ МОСТ"

Владимир Зарев

web

Прочетох с интерес "Орлов мост" на Владимир Зарев. Не крия, че чаках романа му с любопитство, за да разбера ще задържи ли нивото на "Разруха", "Светове" и "Законът". Удовлетворен съм - Зарев е създал силен и стойностен епос. Той притежава рядкото качество да твори висока литература, ползвайки злободневни теми. Но успява ловко да избегне клопките на публицистичната казуистика и плъзгането по повърхността на събитията.

Търси в привидно до болка познати проблеми и конфликти, с които пресата и телевизиите ни заливат ежедневно - като например протестите от зимата на 2013 г. срещу правителството на Борисов - важните обобщения, необходимите послания и убедителните персонажи, посредством които създава важни творби, а не конюнктурни бестселъри, които се забравят през следващия сезон.

Негови доброжелатели се чудеха защо се е заловил с проекта "Орлов мост", съмняваха се, че ще успее, предполагаха, че ще създаде евтин булеварден текст за проститутки и убийци, който ще срине репутацията му. Нещо повече - допускаха, че се е изчерпал и вече няма какво съществено да каже на верните си читатели.

"Орлов мост" ги опроверга категорично. Защото е ярко постижение, създадено с внимание и много любов. Без да е разточително обхватен като "Законът", в рамките на 310 страници романът възкресява времето на възторг и погнуса, когато голяма част от народа ни се вдигна срещу безобразията на управниците ни, за да ги предупреди, че повече така не може да се живее и трябва да се сложи спирачка на корупцията и лъжата.

Спомням си релефно онези тревожни и възторжени дни, преживени скоро, но и толкова отдавна. Хубаво е, че този епизод от новата ни история вече има своя художествена интерпретация, защото преломът от януари 1997 г. остана без летописец.

Чрез съдбите на Юлия и Павел Премянов Владимир Зарев за пореден път реди тъжен и горестен пъзел, експонирайки абсурдите и безумията на безкрайния ни преход. Размишлява за пропилените надежди, прекършените съдби, обезсмисления ни живот, жестокото ограбване на държавата и народа ни и за несъстоялото се у нас гражданско общество. Писателят осторожно и деликатно лансира лайтмотива за изгубените надежди, търси и намира ефектна развръзка, чрез която въздействено силно постига очакваните внушения.

Чистата и наивна Юлия олицетворява България и по-точно нейната най-добра част, в която липсва пошлост и поквара, но и верен ориентир, по който да поеме и преодолее несвършващата криза.

Павел Премянов е безупречно изграден и силен персонаж, приел ИЗКУПЛЕНИЕТО, за да скъса с миналото си, в което компромисите, лъжите, големите пари, гоненето на професионалната реализация на всяка цена, властно доминират. Със своята рицарска и донкихотска постъпка поема вината върху себе си, всмуквайки до откат злото и омразата, постигайки избавлението си с цената на живота си.

В "Орлов мост" има сурови и шокиращи сцени, в които неизменно присъства Павел - обесването на майка му, мелето и раняването му на Орлов мост, мъчителните усилия да спаси от лудостта и безмълвието собствения си баща, катастрофата... Те не са включени в повествованието заради съмнителен сензационен ефект, а защото са същностно необходими. Чрез тях осъзнаваме болката и драмата на Премянов - отличникът в университета, любимецът на адвоката корифей Карагеоргиев, ужасно бедният, но и свирепо мотивиран младеж, държащ да стане Бог в правото, да забогатее и да има яхта и щастливо семейство.

Непомерните амбиции имат своя цена и Павел добре знае това. Защото е призван и е готов да я плати. Интересното е, че не го възприемам като жертва, а по-скоро като упрек към обществото. Защо е допуснало така да протече животът му, как никой не го разбира и подкрепя, защо в стремежа си да задържи до себе си голямата любов Юлия, трябва да стигне до края, преследвайки едновременно загубеното си съвършенство и невинност?

Най-важният, измъчващ писателя въпрос - "Защо отново се провалихме, загубвайки нашата България и кой ще плати за щетите, нанесени от управляващите?" - остава без отговор. Нашето общество отново бе укротено, озаптено и омиротворено. Забравихме за протестите, високите цени на тока и живите факли. Не разбрахме и кой опорочи народния гняв, купувайки го и всявайки раздор в редиците му.

Финалът на "Орлов мост" е миньорен и лишен от фалшиво-бодрячески оптимизъм. Юлия - а и ние - ще трябва да гради съдбата си без Павел, да промени своя и на дъщеря си Виктория живот, да открие смисъл и нова спасителна национално-обединителна кауза, заради която си струва да се бори.

Написан увлекателно и стегнато и без ненужна реторика, "Орлов мост" е образец на качествена художествена литература, черпеща живителни сокове от животрептящите наши социални проблеми. С него Владимир Зарев защитава успешно и безапелационно позицията си на един от най-добрите родни белетристи.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2015, № 10 (191)