|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"БРАЧНИТЕ ПЕСНИ" НА ИВАЙЛО ИВАНОВБорислав Гърдев Следя от две десетилетия творческото развитие на Ивайло Иванов и уверено твърдя, че "Брачни песни" е най-зрялата, съкровена и хомогенно структурирана творба в неговото творчество. Изградена от осем цикъла, стихосбирката разкрива същността на една ранима творческа душа, която като Рицар на Словото търси пристан в един все по-абсурден и жесток заобикалящ я свят. Ивайло Иванов е фин и деликатен автор. Привърженик на класическия стих, на добронамерения хумор и ирония, той изгражда стенограма на емоционалния си порив, която може да сравним с чувствителна мембрана, отреагирваща на разнопосочните сигнали от природата и всемира. Иванов добре познава и преосмисля библейските мотиви ("Малкият Йов"), създава минипоетичен дневник за пребиваването си в Наречен ("Нареченски минерални псалми"), прониква в дебрите на пиродните тайни ("Езерни молитви", "Малка дъждовна музика") и е изненадващо открит, когато разкрива интимното си битие в "Брачни песни". Неговите съкровени изповеди са чисти и ефирни, пълни с нежност и топлота, в тях няма и намек за груба еротика. Сякаш са сътворени не от съвременен поет, а от войн на Словото от времето на Просвещението ("Монолог на един езерен поет"). Ивайло Иванов разкрива креативното си кредо най-точно в "За фигурите". От изповедта му ставя ясно, че предпочита да твори виртуозни стихове, които не са "особено дълбоки", че се блазни не от "бездната на смисъла", а от почитта към "красотата на изписваните фигури". Това е важно и съществено откровение. Чрез него вече безпроблемно проникваме в неговия свят, откриваме защитаваното лично кредо, осмисляме без предразсъдъци творчески търсения и художествени обобщения. Ивайло Иванов е роден поет - талантлив и одухотворен. Той не срада от провинциални комплекси и създава лирика, която е не само пълноценна в художествен аспект, но и национално значима, категорично игнорираща клопките на провинциално-котловинната ограниченост. "Брачни песни" е нагледно доказателство за възхода на твореца, който не парадира със своя потенциал, но осезаемо има нужда от шум, реклама и обговаряне на последната му стихосбирка. С риск да бъда обвинен в пристрастие пиша този текст, надявайки се, че и чрез него стихосбирката на Ивайло Иванов ще намери вярната си аудитория. Която, убеден съм, ще остане удовлетворена от прочита й.
Ивайло Иванов. Брачни песни. София: Нов Златорог, Литературен форум, 2013.
© Борислав Гърдев |