Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НА ЛОВ ЗА ДРАКУЛА И ЛЕКОВЕРНИ ЧИТАТЕЛИ

Борислав Гърдев

web

Елизабет Костова. Историкът. София: Сиела, 2005Основният проблем, с който се сблъскваме с романа "Историкът" е като какъв ще го възприемем - като литературно явление или като сръчно написан бестселър, доказващ за пореден път как американците обичат да интерпретират европейската история - остроумно, ексцентрично и лековато.

За мен "Историкът" следва стриктно предписанията на касовия исторически роман. Но веднага добавям - на неговите добри образци, съчетаващи емоцията и познанието, преплетени умело в амалгама с универсално и добре премерено послание при изследването на интересен и дразнещ проблем.

Елизабет Костова твърди в предговора си, че това е първият й роман, писан 10 години - 1995-2005, чийто стимул е даден след едно незабравимо пътуване до България през октомври 1989 г., когато тя, пленена от красотите й, се влюбва в нея и я приема за втора родина.

Приемайки на доверие емоционалните й откровения, ще посоча, че независимо че е дело на неофит и все пак учен-историк със задълбочени познания по средновековна европейска и балканска история, "Историкът" е майсторски поднесена и премислена историческа сага, следваща постигнатото от "Името на розата" на Умберто Еко и особено "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун.

Използвайки и достиженията на дьо Лакло в "Опасни връзки", Костова не се страхува да изгради добре орнаментирания сюжет в поредица от взаимно свързани писма - на Роси до Пол, на Пол до дъщеря му Ева, на Хелън Роси до своето дете, без да забравяме и дневниковите записки на проф. Бартоломео Роси, чрез които повествованието плавно и завладяващо, подобно килимчето на Аладин, ни води към основната цел, която обединява основните протагонисти - спасяването на света от злодейското наследство на Влад Цепеш - Набучвача - Дракула.

Ето я и Костовата находка, нейното проблемно-тематично ядро! Смелите американци - подробност е, че майката Хелън-Елена и дъщеря й Ева са от румънско-унгарски произход от рода Геци, родеещ се с Дракула! - водени от Пол, шефът на фондацията Център за мир и демокрация, и подпомогнати от дъщеря му Ева и приятеля й Дарли - имат за задача отново да спасят човечеството, но не от толкова актуалната за 1954 г. атомна или комунистическа опасност, а от наследството на влашкия кръволок.

Истината е, че те първо се втурват да търсят изчезналия професор Роси, бащата на Хелън, но при многобройните им издирвания, свързани с напрежение, екшън и ужаси, те преминават на бърз ход почти цяла Европа - Холандия, Франция, Турция, Унгария, България, за да завършат подвизите си в най-стария манастир в Пиринеите "Сен Матийо".

Представяйки накратко интригата на романа, става ясно, че се сблъскваме с поредния култорологичен постмодерен екшън-трилър, предназначен за масово осведомяване и забава.

Задачата му е да запознае необразования читател с кървавите ритуали и стълкновения на средновековния Югоизток и покрай напрегнатия сюжет и неизбежния хепиенд - Хелън все пак застрелва със сребърен куршум Дракула в "Сен Матийо", да ни накара да изживеем приятни емоции в дните, в които неусетно поглъщаме 726 страничната тухла, преведена с възхитителен ентусиазъм от Невяна Хаджийска за издателство "Сиела".

Пикантната подробност е, че и ние, българите, се появяваме в този роман. В третата му част действието основно се развива у нас - в София, Рилския манастир, както и близо до Бачковския манастир в обителта "Свети Петко"(!), оказала се изградена върху руините на митичния манастир "Свети Георги", в който Пол и Хелън откриват вампирясалия проф. Роси, но изтърват Набучвача.

Спомените на Елизабет Костова от незабравимите октомврийски дни на 1989 г. й помагат да изгради сравнително коректен и достоверен образ на Вълко-Червенкова България от 1954 г. с преследваните учени от миналото - Антон Стойчев, с дежурните агенти от Тайната полиция - Ранов и с умилително пресъздадените нестинарски танци.

Костова познава читаво и българския фолклор, но не го ползва преимуществено за научни дирения, а за сплав на фантасмагоричния си сюжет, като дори стига в дързостта си до там да ситуира вездесъщия отец Кирил в манастира "Сен Матийо"!

Аз не оспорвам нейната стратегия за създаване на конвертируем и рентабилен продукт на международния пазар. В края на краищата всеки си търси ниша на сергията. И защо след като се доказа, че Христос има потомство, а Мария-Магдалена е погребана в центъра на Париж, да не се предположи, че Дракула е изградил най-богатата библиотека в човешката история в забутан български скит, където ще тормози изтъкнат англо-американски учен със световна слава?...

Само че на мен ми се искаше поне за малко България да се освободи от зловещата си слава на балкански развъдник на терористи. И след като се доказа, че не сме стреляли по папата, дали си струва да се гордеем, че сме приютили един от най-големите кръвопийци в световната история? Освен с рекламна цел, разбира се.

Не искам да навлизам в излишна полемика и да продължавам с естетико-аксеологическите си несъгласия с Ел. Костова. Разбирам, че всеки е прав за себе си. Аз - за това, че съм останал не напълно удовлетворен от един прехвален бестселър, а тя - задоволила амбицията си да напише обемен развлекателен роман, с който се е прочула по света.

Но че той не е шедьовър, е вън от всякакво съмнение.

 


Елизабет Костова. Историкът. София: Сиела, 2005.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2006, № 3 (76)

Други публикации:
Литературен вестник, год. 16, № 3, 24.-30.01.2006.