РЕЦЕПТАТА ЗА ВЕЧНОТО ЩАСТИЕ

Борислав Гърдев

web

Радослав Парушев-Чарли знае рецептата на вечното човешко щастие и бърза да я сподели в едноименната си книга - "никоганебъдинещастен".

Тя е качествено ново и оригинално явление в нашата литература. Вместо вайканици и горчиви размисли за сломени човешки съдби, жертви на нескончаемия ни преход - една ведра и нестандартна, пълна с оригинални хрумки творба, в която личи силното влияние на Борхес и на останалите латинотитани на магическия реализъм от мащаба на Маркес, но и на мейнстрийма на масовата култура, включваща късове от попарта, MTV- стилистиката, богатата онорична образност на актуалните холивудски хитове, класическите музикални парчета от Бах до "Ролингстоунс" и типичната нашенска сардонична ирония, позната ни от класическите разкази на Елин Пелин.

Чарли е продукт на Новата Модерност и изобщо не крие от читателите си този факт.

Той знае, че всеки сюжет, за който се хване, е част от Всеобщия Сюжет на Битието, затова се мъчи според силите си да е забавен и увлекателен по начина, който само той владее - като бъде НЕВЕРОЯТЕН.

Като истински маг на словото изгражда парадоксалните си сюжети, тръгвайки от личните си преживявания и чувства, но винаги стремейки се да ги обхване в дълбочина и отгоре, като всезнаещ деус, който дърпайки невидимата ръчка на камерата, извайва фарта, скача към небесата и дава плод на безподобната си фантазия, в която има място за всичко - от оловни войници-интриганти, през говорещи хлебарки до чувствени ангели и ескапийтски драми на търсачите на силни емоции в Казахстан, Афганистан и Косово.

Прозата на Парушев е до болка субективна и нарцистична. Той се забавлява да се саморазголва и да споделя своите находки и фантазии - абсурдни, нестандартни и омайващи. За него сюжетът не е толкова важен. Въпреки че умее да повествува и в рамките на канона - "За връзките между нещата", "Един умира, бейби..." - желанието му е друго - да увлече, шокира и съсипе следващия го верен фен със своите уникални внушения и абсурдно-наивистични достижения, каквито може да се открият само в неговите текстове - "Безсмърнтият", "Калина, Сашо Шамана и аз", "Безсмъртният".

Ако и привидно да е еманципиран от очакваните читателски емоции, Чарли държи на своите реципиенти. Той уважава техния избор да го четат (още когато текстовете му излизат в "Капитал", "Хъслър", "Плейбой" или "Егоист" като част от бандата млади автори, творящи "Бърза литература") и осмислят, знаейки прекрасно, че четенето му изисква усилия и прекършване на наслоени стереотипи.

И тъй като той не може да пише по друг начин освен хипнотично-провокативно, на границата на играта, майтапа и суровите обобщения, то и читателят няма друг избор освен да му се довери и да го следва по предварително начертания маршрут.

По него има емоции, богата образност, герои-чешити - предимно от софийската бохема, аутсайдери-парадоксалисти и съблазнителни мадами, излезли от кориците на лайф стайл списанията, има много самота, тъга и копнеж по изплъзващото се човешко щастие - все до болка познати екзистенциални проблеми, поднесени ни неординерно и нетрадиционно и така бляскаво-фойерверкно, както само един истински чародеец умее.

Такъв е той и в романа си "Преследване", разкриващ екзистенциалното раздвоение на един млад писател и адвокат в горещото софийско лято. Авторът като един съвременен Кардашев безхитростно разкрива конфликта между двете свои същности - творецът, гладен за сюжети, и адвокатът, обслужващ мафията. Трагикомичното е, че двамата харесват една и съща жена и че имат много недостатъци и добродетели, а драматичното е, че преследването в стил "Доктор Джекил и мистър Хайд" може да приключи само ако един от двамата умре, отстъпвайки триумфа на своя конкурент...

Размишлявайки за писателската съдба и рецепция на Радослав Парушев установявам, че и в този аспект той е различен от познатите ни клишета.

Завършил право, той бързо печели популярност със своите текстове, печатайки в най-реномираните български издания. Не чака дълго издаването на книгите си, а с тях върви и амбицията му да се наложи на литературния връх у нас. След "никоганебъдинещастен" смятам, че ще му бъде по-лесно. Доказателството го откривам във фрагмента "Една сънувана история", излязъл в брой № 102 от тази година на сп. "Егоист" като част от третата му книга с работно заглавие "Проект Джигамоно", с която съвсем сериозно заплашва "да избие окончателно всичката литературна риба".

Времето ще покаже дали това ще си остане само едно изхвърляне или действително Радослав Парушев-Чарли ще оглави кохортата на новите ни литературни гении.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2005, № 12 (73)