Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АРБИТЪРЪТ СИ СПОМНЯ ЗА СВОИТЕ ПРЕМЕЖДИЯ

Борислав Гърдев

web

Атанас Свиленов. Премеждия с интервюта. Редактор Владимир Попов. София: Прозорец, 2007И аз като Георги Цанков ще нарека Атанас Свиленов arbiter elegantiae. Не само защото му отива, а и тъй като не мога да измисля друг по-представителен термин, с който да охарактеризирам неговото близо половинвековно критическо присъствие в нашия културен живот. А подтикът да напиша тези редове е книгата му "Премеждия с интервюта", която издателство "Прозорец" пусна на пазара успоредно с неговата 70-та годишнина. Повечето от включените в сборника текстове съм ги чел по публикациите им във вестник "Детонация", на който и аз сътруднича, а някои от интервютата съм срещал в други негови книги ("Притежания на паметта", 1983). Томът, който излиза, е една представителна извадка на неговата широкообхватна дейност като културтрегер, на неговите пристрастия и интереси, съпътствали богатата му критическа дейност в продължение на пет десетилетия като изтъкнат представител на поколението на "шестдесетниците".

Без да се бях запознал със съдържанието му, бях сигурен, че в книгата ще намерят място текстове за Апостол Карамитев, Ален Делон, Лукино Висконти, Невена Коканова, Атанас Далчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков. Това е неизбежно, нещо повече - закономерно, тъй като именно с творци от подобен калибър Свиленов обича най-много да се занимава, те му импонират, обсебват вниманието му за дълги години и на тях той посвещава най-хубавите си, изповедни и проникновени страници. Лично аз съжалявам, че той не написа замисления очерк за Невена Коканова, та трябваше да се задоволя с напъните на Григор Чернев, както и че прекрасната му беседа с Йордан Радичков не прерасна в книга. Недоумявам и защо човек с неговите възможности толкова дълго отлагаше издаването на ново заглавие и така и не посмя да събере на едно място поне най-представителните си прозрения в кинокритиката.

В "Премеждия с интервюта" Свиленов се представя като върхов майстор на беседата. Доказал го е и на страниците на културната периодика, и като автор и водещ на тв предаване "Форум" между 4 октомври 1992 и 17 юли 1995 г., и от участията си преди това във "Всяка неделя". От всеки негов разговор лъха ерудираност, подготвеност и добронамереност към събеседника му, като винаги има на разположение и набор от добре сработени прийоми, чрез които винаги скъсява разстоянието до събеседника, давайки му възможност да се разкрие във възможно най-добрата си светлина. Това се отнася и за разговорите с Джани Родари, Светослав Минков и Блага Димитрова, намерили място в сборника, но се сещам и за още поне едно великолепно интервю, което той направи за "Форум" с Александър Йорданов, за излязлото му през 1993 г. стойностно изследване "Своечуждият модернизъм". Получи се чудесно събеседване, като чак след приключването му се сетих, че всъщност Свиленов е разговарял с втория човек в държавата, тъй като по това време Ал. Йорданов беше председател на 37-то ОНС...

Всъщност въпросът с пресяването, с подбора на текстовете най-много е мъчел арбитъра. И ако за някои интервюта, непопаднали в томчето, не съжалявам - примерно с Тончо Жечев той изтръгна доста тромави и измъчени самопризнания, то отсъствията на неговите беседи с Тодор Андрейков, Никола Корабов, Красимир Крумов, Димитър Коруджиев ги възприемам по-скоро като "приемлива загуба", тъй като вероятно авторът им е трябвало да се съобразява и с обема на книгата си и с политиката на издателството.

"Премеждия с интервюта" се чете с непресекващ интерес. Това е по-скоро увлекателно и субективно поднесена хроника на една епоха - от 50-те години на миналия век до началото на настоящия, в която на Атанас Свиленов се е паднала честта, а и късметът да е сред най-активните, динамични и плодотворни фигури, призвани да осмислят, оценят и подкрепят най-доброто в родната литерагура, кино, театър и естрада.

И още нещо важно - сборникът е уникален експеримент, съчетаващ мемоара, дневниковите бележки и живото слово на интервюирания, запечатано на магнетофонна лента и прехвърлено на белия лист. Може би е било по-лесно за "Канал 1" да издаде на DVD няколко от върховите му постижения във "Форум". Но и в този си синкретичен вид текстовете на Ат. Свиленов се възприемат с удоволствие и допадат като стил и образност на всеки образован български читател. А що се отнася и до юбилейния повод на публикуването им, те звучат като изповед, а и като своеобразно завещание на един от последните ни енциклопедисти.

В чисто личен план признавам, че общуването ми с Атанас Свиленов през годините за мен е било и школа, и мерило, с което винаги съм чувствал необходимост да се съизмервам. Така се случи, че и аз се увлякох по литературната и кинокритика и беше съвсем резонно да попивам всяка негова дума от малкия екран вече близо 30 години и да чета статиите му, излезли в меродавните литературни и филмови издания. Не крия, че от него се учих на занаята. За да схвана изискването за писане на стойностна рецензия на популярна екранизация си сверявах часовника с неговото мнение за "Нощем с белите коне". Знаех, че е цар на филмовите портрети и съм чел с молив в ръка постигнатото от него при представянето на Лукино Висконти, Апостол Карамитев, Ален Делон, Микеланджело Антониони, Методи Андонов (редовете, които сътвори за смъртта му са сред бисерите на родната киноесеистика). При представяне на нов и добър роден филм се учех от неговия премерен тон при лансирането на "Деца играят вън"... А щом въпросът опреше до литературната рецензия или студия, пак опирах до постиженията му при точното и прецизно експониране на автори като Павел Вежинов и Йордан Радичков.

От него изучих и изкуството на интервюто, без да предполагам, че през настоящата година ще ми се наложи да го практикувам в едно кратко просъществувало списание и че ще чуя комплименти, че разговорът ми с Людмил Тодоров бил за национална медия. Никога няма да забравя трите си срещи с него, докато редакцията на "Литературен форум" беше все още на "Батенберг" № 4, нито факта, че той ми подаде ръка и благодарение на неговата добронамереност публикувах пространни статии за Иван Мешеков, "Тютюн" на Димитър Димов, "Чифликът край границата" на Йовков и "Тревожните прозрения на Сюзан Лабен" в "Литфорум" и че в "Демокрация" излязоха портертите ми за Апостол Карамитев, Хъмфри Богарт и Джеймс Дийн, полемичната статия "Синдромът "На всеки километър" и обзорът "Априлското въстание в игралното ни кино". Вероятно на неговата намеса дължа и някои от публикациите си в "Про и анти" и "Детонация", посветени на Стамболов и Константин Кисимов, за което, разбира се, съм му искрено благодарен.

Настоящият отзив за последната му книга е както акт на признателност "за отминалите дни", така и жест на съпричастност към творческото му дело.

Защото Атанас Свиленов го заслужава.

 


Атанас Свиленов. Премеждия с интервюта. Редактор Владимир Попов. София: Прозорец, 2007.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2007, № 11 (96)