Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

А ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Борислав Гърдев

web

Неусетно секссимволът на българското кино и театър Стефан Данаилов стана на 60 години.

В днешното разломно време по-голяма част от зрителската аудитория у нас, независимо от политическите си пристрастия, единодушно приема, че Данаилов е щастливец и галеник на съдбата, без да пренебрегва таланта и мащаба на творческите му заложби.

С годините ние свикнахме със Стефан Данаилов, той е едва ли не органическа част от нашето всекидневие и може би затова с умиление и трудно прикрита носталгия следим и сега неговите филми, спомняме си върхови изяви в театъра - "Сизве Банзи е мъртъв", "Щастливецът иде", "Дон Кихот", "Хамлет", "Цената", "Декамерон", в тв спектакли - "Вражалец", "Доктор", "Харолд и Мод", "Далила", в шоу-спектакли, радвали се винаги на неизменен интерес - "Зелен таралеж", "Балканска кръчма".

Гледайки сега превъплъщенията му, сме наясно, че дори и най-баналните, и най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от биографията му, от миналото и настоящето на нашето кино, театър и телевизия.

Той познава успеха твърде млад. След участието му в "Първият куриер" (1968), "На всеки километър" (1969-72), "Черните ангели" (1970), "Обич" (1972) за него се заговаря като за първата родна звезда, публиката се прехласва по сексапила му, по красивата му фигура, по хлапашката му безцеремонност на младеж от големия градски център, роден да изненадва, шокира и забавлява.

Стефан Данаилов има шанса да попадне във ВИТИЗ, подготвен за изпитите от големия Иван Кондов, мъж тогава на сестра му Росица, да учи през 1963-67 г. в класа на Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, да моделира щедрия си талант във Военния и Националния академичен театър.

Във време, когато мнозина негови "доброжелатели" пророкуват бърз край на кариерата му, започнала още през 1956 г. със "Следите остават", вследствие преексплоатиране и изхабяване на модния му имидж, той предвидливо търси театралната зала, суровата школа на сценичните делници, на всекидневния изпит пред взискателната аудитория, за да се завърне впоследствие на големия и малкия екран помъдрял, натрупал опит, с овладян и винаги впечатляващ професионализъм.

Необяснимо е защо критици като Росица Ненчева, писали за него портрети, са акцентували на пиетета му в киното само към обременените съвременни герои, които играе във "Вината" (1976), "Поема" (1986) или "Дом за нашите деца" (1987), обръщайки по-малко внимание на неговия интерес към непреходните образци на родната ни литературна класика. Именно в екранизациите - по успешни или не чак до толкова, той създава и най-ярките си и физиономични роли - Костадин Джупунов в "Иван Кондарев" (1974), д-р Старирадев в "Търновската царица" (1981), капитан Алтънов в "24 часа дъжд" (1982), Сава Попович в "Когато гръм удари" (1995), Деветаков в "Хайка за вълци" (2000).

Стефан Данаилов запазва задълго и любовта си към историческото кино - наистина тук постиженията му са по-скромни, но и те са белязани от печата на импулсивната му индивидуалност, рефлектиращи в образите на Светослав Тертер в "Князът" (1970), Карабельов в "Юлия Вревска" (1978) или Борис Първи от едноименния филм (1985).

Постепенно Данаилов преодолява предразсъдъците към своята личност, работи с най-добрите ни режисьори, доказва, че има и добри вокално-артистични данни за песни, мюзикъли, шоу-програми и поетични рецитали.

Публиката му вярва и все още го следва и обича - независимо от открито демонстрираните му политически увлечения като активист на БСП, въпреки че и след 10 ноември 1989 г. продължава да снима интензивно с най-физиономични роли в "Карнавалът" (1990), "Искам Америка" (1991), "След края на света" (1998), "Вълците" (1999-2002) и че е сред малкото щастливци, пробили на Запад с филми като "Берлинска конспирация" (1991), "Октопод-7" (1995), "Алеф" (1997), "Един гражданин се бунтува" (1997), "Краят на века" (1999).

Той е любимец сред преподавателите на бъдещите ни звезди в НАТФИЗ, отказвайки поста на културен министър във Виденовия кабинет, което не му пречи да стане депутат в 39 ОНС, отговорник за медийната политика в ИБ на ВС на БСП.

Пишейки тези редове, установявам куриозен факт - Стефан Данаилов е роден в един и същи ден с Кърк Дъглас - 9 декември 1942 г., зодия Стрелец, с 26 години разлика. Двамата наистина си приличат не само като дух, манталитет и житейско поведение, но и като тип творческа реализация - щастлива, ползотворна, дългогодишна.

И за Стефан Данаилов важи правилото, характерно за всяка звезда - след като прескочи клопките на славата, да се превърне в институция. Това за нашия актьор може да се каже с известни уговорки, тъй като независимо от напредналата си възраст, той си остава все така жизнен, обаятелен и непосредствен, със запазена виталност, с което импонира на днешната младежка публика, както на нас, които някога се прехласвахме по подвизите му в "На всеки километър" и "Черните ангели", след това го критикувахме заради участията му в политическите митинги, а сега отново го преоткриваме като един от най-добрите и обаятелни български актьори.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2002, № 12 (37)