Борислав Гърдев

web

Не крия, че за написването на този текст бях провокиран от рецензията на Питър Брадшоу, публикувана в “Гардиан" на 2 февруари 2007 г. и преведена за “Литературен вестник" на 4 април от Ружа Мускурова.

Като цяло наблюденията на Брадшоу са точни и издават прецизното око на шлифован критик, смятащ, че с “филми като този 2007 година също се оформя като много силна" за британското кино, забравяйки дребната подробност, че “Записки по един скандал" е с американски продуценти - Скот Рудин и Робърт Фокс, а за световното му разпространение се грижи “20. век Фокс".

Той е прав, че основният принос за успеха е на сценариста Патрик Марбър, “който по думите на Били Уайлдър, прави видимо едва доловимото и плете извивките и обратите на историята с увереността на млад майстор", без да забравя, че творбата е заснета по номинирания за “Букър" роман на Зои Хелър и че постановчикът се е постарал да извлече най-доброто от ангажираните от него водещи звезди Денч и Бланшет.

Общо взето с това се изчерпват и допирните ни точки с него. Питър Брадшоу не държи сметка за традицията - а британското кино има опит именно в подобни киноспектакли, разкриващи искрено и с подкупваща непосредственост взаимоотношенията между ученици и преподаватели. Веднага се сещам за класиката “На учителя с любов" (1967) на Джеймс Клавел, забелязвайки, че и филмът, а и романът влизат в скрита полемика с него. Няма го захаросаният оптимизъм от преди 40 години, няма я и широката усмивка на легендарния Сидни Поатие. Не случайно неговият наследник в “Записки по един скандал" е толкова безличен и незапомнящ се персонаж, оставащ в съзнанието ни само със своите очила и малка брадичка.

Брадшоу е прав, наричайки “Записки по един скандал" “типична английска история за една ексцентрична, заплетена любов, за тайни, които загнояват и тровят, за емоционалното самонараняване". Но това не е достатъчно. И не е пълно. Защото филмът е преди всичко проникновена и фино изплетена драма за женската самота и непълноценност, за разбитите мечти и надежди, които тровят живота и на Барбара Кове, и на Шеба Харт.

Барбара е застаряваща, обсебена от егоистични страсти лесбийка, мразена, но и плашеща своите ученици, която умее да влезе под кожата на избраните от нея партньорки, да им предложи приятелството си, да изучи старателно пазените им тайни и да стартира мръсната игра на манипулирането, докато жертвата осмисли неприличното й предложение за интимна връзка.

Шеба е с провалена - или, по-точно казано, с изоставена кариера на художник и модел. Тя има измамно щастлив брак с интелектуалеца Ричард Харт, когото при първа възможност ще пренебрегне, както и две деца, всяко от които е със своите проблеми: дъщерята - тийнейджърка, страдаща от несподелена любов, и синът, измъчван от синдрома на Даун.

Логично е именно противоположностите да се привлекат и сухата, старомодна и консервативна Барбара да стане най-добрата опора на все още добре изглеждащата либерална идеалистка Шеба.

Брадшоу търси някаква класова завист от страна на Барбара като причина за последвалата драма на Шеба Харт. Прозрение, което ми звучи направо смехотворно. Барбара не е на по-ниско социално стъпало от своята колежка. Тя разполага с всичко необходимо за една самотна жена в северен Лондон, вкл. кола и собствен апартамент - лукс, който не всеки може да си позволи. Връзката й с Шеба изобщо не почива на някакъв имагинерен класов антагонизъм. Тя просто желае интимност от една красива и уязвима жена, знаейки добре, че по този начин властта й над нея ще нарасне неимоверно.

А увлечението на Шеба към нейния своенравен ученик Стивън Конъли е само още един коз в прецизно следваната от Барбара стратегия. Хармонията между двете жени е застрашена двукратно. Първият път Барбара Кове дава шанс на своята приятелка да скъса с младото си завоевание, но когато е пренебрегната от Шеба в драматичен за нея момент в името на фалшивото й семейно щастие, тя не закъснява да си отмъсти, разрушавайки и своята кариера.

“Записки по един скандал" е майсторски режисиран от Ричард Еър филм. Той разполага с две изключителни актриси за главните роли, които под прецизното му ръководство сътворяват незабравими образи. Джуди Денч, която съм свикнал да гледам като кралица или началничка на Джеймс Бонд, е неузнаваема и необикновена като застаряващата самотна злодейка Барбара Кове. Като Шеба Харт Кейт Бланшет влага много чар и сдържан драматизъм, който на финала при сблъсъка с папараците изригва в емоционално потресна сцена. Много убедителен като Ричарт Харт е Бил Найи особено в сцените, в които разкрива унизителната същност на пренебрегвания и лъган съпруг. Като Стивън Конъли младият Андрю Симпсън е достоен спаринг партьор на Кейт Бланшет, а в епизодите се открояват и Джоана Сканлън - Сю Ходж и Майкъл Малони - Санди.

Питър Брадшоу не споменава нищо за музиката и операторската работа във филма, а те са на забележително ниво. Лично аз не мога да си представя неповторимата атмосфера на “Записки по един скандал" без напрегнатия музикален фон на Филип Глас, както и убедителните портретни характеристики на Барбара, Шеба, Ричард и Стивън Конъли без майсторската камера на Крис Менгес.

“Записки по един скандал" е безупречно реализиран британски филмов проект. Един от върховете, които крепят авторитета на качественото английско кино.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2007, № 4 (89)