НАПРЕД СЪС "ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА"

Борислав Гърдев

web

Киното на голямото приключение се завръща. В обновен облик, държащо сметка за привичките на МTV-поколението, изпълнено с романтика, насилие, извечна борба между ДОБРОТО и ЗЛОТО и с умопомрачителни специални ефекти.

Забележително потвърждение на тези констатации е новата шумно рекламирана и обираща навсякъде по света овациите на публиката фентъзи-епопея "Задругата на пръстена", първи филм от трилогията "Властелинът на пръстените".

Огромна е заслугата на постановчика Питър Джаксън за категоричния успех на последния му филм. Знаем, че той работи върху него след заснемането на "Сянката на смъртта" през 1995 г., че е вложил целия си артистичен потенциал не само за да привлече продуцентите "Ню Лайн синема" на своя страна и да адаптира епоса на Папата на фентъзито Дж. Р. Р. Толкин от 1954 г. по възможно най-въздействения и ефектен начин, но и да организира и направлява с възхитителна самоотверженост тежката машинария по реализацията на грандиозния блокбастърс.

Разбирайки, че няма какво да губи, а само може да спечели, Джаксън залага на грижливо изпипания сюжет, верен на духа на Толкин (маниаците на поредицата естествено ще са недоволни от липсата на Том Бомбадил), в който установява умел баланс между прекалено ярките и ексцентрични мъжки и не особено оригиналните женски образи, използвайки смело прийомите на приказните саги и легенди от древни времена ("Илиада", "Одисея", Библията, разказите за крал Артур и рицарите на кръглата маса) и разкривайки по неподражаем начин аспектите от битката за спасението на Средната земя, в която се противопоставят Фродо Бегинс и Саурон - основен смислов и идеен център в повествованието на Толкин, навяващо асоциации както с наскоро спечелената победа срещу нацизма, така и с водещата се напориста борба срещу СССР и неговите комунистически сателити и ядрената заплаха по време на Хрушчовото преустройство.

Харесва ми подхода на Джаксън епичният разказ да бъде поднесен увлекателно и непринудено в рамките на 178 минути, да не доскучава и да печели както феновете на Толкин, така и неофитите, които тепърва навлизат в неговия свят. Допада ми и подходът на режисьора-продуцент да играе честно с публиката, поднасяйки й изкусително зрелище, довеждайки я до почтително страхопочитание (сблъсъкът на маговете Саруман и Гандалф или бягството на Задругата от мините на смъртта на Мориа) и ясно разграничавайки квалитетните достижения на фентъзито от демодираните чародейни детски филми, тип "Хари Потър и философският камък".

Затова "Задругата на пръстена" клони повече към доброкачествената комиксова стилистика, като в нея основните акценти са поставени върху визуалната стихия, музиката, монтажа и специалните ефекти, напомнящи блясъка на "Звездни войни" на Лукас.

В тези компоненти са постигнати наистина забележителни успехи. Камерата на Андрю Лесли разкрива величествената новозеландска природа, фиксирайки осезаемата среда, в която се разгръщат екранните стълкновения и маркерите на Толкиновия космос, чрез които историята зазвучава достоверно и непосредствено.

Блестящо са се справили със задачата си магьосникът на грима и костюмите Ричард Тайлър и един от четиримата най-добри филмови композитори на САЩ днес Хауърд Шор ("Прецакването").

Адаптацията, дело на Фран Уолш, Филипа Бойънс и Питър Джаксън, образец на прецизно-продуктивен подход с основна цел привличането на максимум доволни зрители, докато монтажистът Джон Гилбърт прави всичко възможно за запазването на стегнатия темпоритъм в рамките на трите часа екранно време.

При кастинга Джаксън е подходил нетрадиционно. Ролите разпределя не между самовлюбени звезди, а избирайки характерни актьори, майстори-епизодици и утвърждаващи се таланти. Така остава верен на колективистично-портретната поетика на Толкин, изграждайки хомогенен и запомнящ се ансамбъл, който тепърва ще защитава и дооформя своите артистични качества.

"Задругата на пръстена" е преди всичко филмът на Илайджа Ууд ("Факултетът"), изградил с невинен ангелски чар образа на хобита Фродо Бегинс, но той не би бил същият спектакъл без самоотверженото присъствие на асовете Кристофър Лий (Саруман) и Йън Маккелън (Гандалф), без вдъхновените интерпретации на Виго Мортенсен (Арагорн), Джон Рис-Дейвис (Гимли), Орландо Блум (Леголас) и Шон Бийн (Боромир) и без стоплящото окото ефирно излъчване на Лив Тайлър (Аруен) и Кейт Бланшет (Галадриел).

Направен виртуозно, "Задругата на пръстена" заслужава без всякакво съмнение пороя от награди и приходи, които печели, доказвайки нагледно, че киното трябва да приеме в своите редици сагата на Питър Джаксън като най-добрия и въздействен фентъзи-опус, създаван досега.

За това говорят и фактите: четири "Оскар"-а, получени в жестока конкуренция и приходи към 20 март за над 291 милиона долара само в САЩ...

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2002, № 3 (28)