"БЯХМЕ ВОЙНИЦИ" - ВОЙНАТА НА ПОЛКОВНИЦИТЕ

Борислав Гърдев

web

“Бяхме войници" затваря един плодоносен етап в американското кино, интерпретирайки по качествено нов начин поизтъркания вече виетнамски синдром. Филмът на сценарист-режисьора Рандъл Уолас държи сметка както за традицията и постигнатите успехи, така и за зрителската нагласа след атентатите от 11 септември миналата година.

При други обстоятелства “Бяхме войници" можеше да бъде заснет като горчив спомен (по примера на “Взвод"), като приключенски комикс (тип “Рамбо-2"), като легендарно-мистична драма (по модела на “Апокалипсис сега") или като морализаторска проповед, следвайки архетипа на “Зелените барети".

Уолас предлага нещо различно. Опирайки се на силната мемоарна книга “Ние бяхме войници... и млади" на ген. Харолд Мур и Джоузеф Калоуей, той предпочита да реализира с похвална амбиция и страст блестяща в кинематографично отношение сага, предлагаща достоверност и обективност на описваните събития.

За разлика от други творби, посветени на виетнамската война, тук е фиксирано абсолютно точно и мястото на конфликта - долината Ла Дранг, където се осъществява първата голяма битка между войските на САЩ и Северен Виетнам, и нейната продължителност (трите адски дни от неделя до вторник между 14 и 16 ноември 1965 г.).

В постановката няма нищо измислено или захаросано по холивудски. Реални и достоверни са персонажите и героите, участващи в кървавата схватка, а перипетиите до постигането на първата пирова победа на американската част, са проследени по часове и минути.

“Бяхме войници" е майсторски поставен спектакъл, чийто основни компоненти са хармонично вплетени в архитектониката на цялото.

Безупречно конструираният сценарий на Уолас получава ефектна визуална материализация чрез камерата на Дийн Семлър и прецизния дизайн на Том Сандърс, а музиката на Ник Глени-Смит внася неповторим баладичен нюанс в повествованието, успешно туширайки дразнещия на моменти здрав консервативно-патриотичен полъх (веещите се щатски флагове, идилията в сем. Мур) и обогатявайки смисловите внушения на режисьора Рандъл Уолас.

Знаем от “Смело сърце", че той умее да описва сочно и увлекателно драматични истории от миналото. В “Бяхме войници" вече в качеството си и на режисьор и продуцент (заедно с Брус Дейви и Стивън Макевети) Уолас акцентира на автентичната почтеност през призмата на американски хроникьор, претворявайки сражението като сблъсък на стратегии и амбициозни характери без илюзии на командирите от двете страни на фронта, отдавайки дължимото на героизма и саможертвата на противниците, останали в историята със своя пример и себеотрицание.

Любопитно е да се знае, че в Ла Дранг Първи батальон на седма въздушна кавалерия на полковник Хал Мур побеждава елитното виетнамско подразделение, разгромило френските войски през 1954 г., при което загиват 1800 противникови войници и че същият този полковник (впоследствие генерал) Мур води лично своите кавалеристи в битки с виетнамците още цели 235 дни.

“Бяхме войници" обаче не изпада в плен на евтиния шовинизъм. Врагът е обрисуван с респект и уважение като много опасен, твърд и равностоен противник и за разлика от други редови военни продукции не е стандартен или анонимен. Той е вече индивидуализиран, добивайки чертите и облика на интелигентен, решителен и фанатизиран полковник, изграден уверено и пълнокръвно от звездата Дон Дуонг.

“Бяхме войници" е парад на убедителни и правдиви мъжки образи, сред които изтъквам модификациите на Грег Киниър (Ту Тол Крандъл) и Сам Елиът (сержант Майър), чийто суров мачистки свят е стоплен от одухотвореното излъчване на Мадлин Стоу, изпълнила с живот неблагодарната и стереотипна роля на Джули.

“Бяхме войници" е най-вече гала-спектакълът на Мел Гибсън (Хал Мур).

Любимата звезда, недопуснала досега гафове, създава може би най-силния си и завършен образ в кариерата си - монолитен, чаровен, земен, олицетворяващ добрата същност на Америка, микс между героите на Джон Уейн и Харисън Форд и с изключително завладяващата си игра не само изпълва целия екран, но и спечелва безрезервно нашите симпатии.

Благодарение най-вече на Гибсън “Бяхме войници" се превръща от обикновено заглавие във филм-явление, задължителен за гледане от всеки уважащ себе си киноман.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2002, № 9 (34)