ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ

Борислав Гърдев

web

Почитателите на Спилбърг едва ли ще останат напълно удовлетворени след като гледат неговата интерпретация на "Война на световете". Повече от сигурно е, че поредният му опус ще натрупа огромни печалби от прожекциите по света, конкурирайки се с "Отмъщението на ситите" на приятеля му Джордж Лукас. Но той не би трябвало да бъде повод за гордост за своя създател и няма да получи главните "Оскари" през тази година. Причините ще ги търсим в неговия натюрел и стил на работа.

Както и другаде, и във "Война на световете" Спилбърг доказва, че е майстор на зрелището, че умее да пресъздава ефектно страховитите катастрофи, настигащи родината му като олицетворение на човечеството, и че като малцина свои колеги е способен убедително да позиционира в централните роли актуалните световни звезди, добавяйки щедро популярност към звездния им статус.

Когато обаче стигнем до внушенията на киномайстора, оставаме разочаровани. Зад либералното лустро на постановчика прозират киселите консервативни ценности на велика Америка, от чието постоянно експониране вече ни се повръща.

"Война на световете" е грубо осъвременена версия на романа на Хърбърт Уелс. Книгата е издадена през 1898 г. и визира гнилостта на капиталистическото общество на своя империалистичен статус (в частност Първата световна война, която започва само след 16 години).

Спилбърг обаче се придържа не толкова към идеите на романа, колкото към достиженията в класиката на Байрън Хаскин от 1953 г. по сценарий на Бари Линдън. Направена сръчно и увлекателно, версията на Хаскин отразява военно-психологическата истерия от времето на "студената война". Точно тази атмосфера - на страх, несигурност и ужас от жестоката чуждопланетна атака - е необходима на Стивън Спилбърг и на неговите сценаристи Джош Фредман и Дейвид Кьоп, за да представят травмите на нацията, причинени от самолетните атаки на 11 септември 2001 г.

Във филма е разкрита правдиво уязвимостта на обикновения американец от терористична интервенция. А когато тя носи мащабите на гигантска космическа инвазия с чудовищни машини, сеещи тотална разруха по пътя си, е логично да чуем откровението, че най-великата държава в света се превръща в прах.

Типично по американски обаче хората търсят преимуществено индивидуално спасение - дори с цената на ожесточени напъни при преследване на случайно появил се автомобил или на заминаващ и пренаселен шлеп. За съпротива янките не мислят. Единственият самотен партизанин Огилви (във великолепната изява на Тим Робинс) е по-скоро добродушна карикатура на борбата, отколкото паметник на героя.

За противодействието на нашествениците обществото разчита на армията. Тя не закъснява да запълни екрана, екипирана с най-модерно въоръжение. Проблемът е, че въпреки изразходваните боеприпаси, ефективността й се оказва символична.

Америка е обречена на окупация и унижения.

Миг преди да настъпи финалната развръзка идва чудото. Оказва се, че завоевателите - отвратително зли, дребни и ужасно грозни марсианци - са уязвими от земните микроби, които слагат край на тяхното нашествие на земята...

Не искам да изпадам в критически екстремизъм при оценката на една редова суперпродукция, заснета за масово развлечение. Идейно-философски тя издиша и предизвиква усмивки, но като зрелище е реализирана безупречно. В този аспект заслугата на ексклузивния продуцент Пола Уогнър, на оператора Януш Камински (създал внушителни по драматизма си композиции, напомнящи върховата му изява в "Списъкът на Шиндлер"), на художника на костюмите Джоана Джонстън и на композитора Джон Уйлямс са безспорни.

Актьорите играят концентрирано и въздействено, въпреки че малката Дакота Фанинг (Рейчъл) с вдъхновено-правдивото си присъствие направо открадва шоуто от иначе неотразимия както винаги Том Круз (Рей).

Релизиран със замах и гледащ се с интерес, епосът на Спилбърг все пак предизвиква и каверзни въпроси в съзнанието на интелигентния зрител - "Къде остана красотата и очарованието от срещата с чуждата цивилизация, която помним от "Близки срещи от третия вид"? И доколко необходимо е милитаристично-патриотичното залитане, което в творчеството на този режисьор звучи анахронично?"

Искрено се надявам, че на тези питания знаменитият постановчик ще отговори адекватно със следващите си филми.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2005, № 7 (68)