ЕДИН НЕТРАДИЦИОНЕН ФИЛМ ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Борислав Гърдев

web

Твърдението, че на западния фронт няма нищо ново, е силно преувеличено, за да отговаря на истината. Четвърт век след блестящата тв адаптация на Делбърт Ман по шедьовъра на Ремарк сценарист-режисьорът Кристиян Карион ни изненадва с изключително творческо постижение и нов принос в антивоенната тема на европейското и световно кино. Свежо, непосредствено, с вкус към детайла и историческата достоверност той ни поднася една сурова и коректно разказана история, която наистина звучи като коледна приказка, но колкото и невероятно да звучи, почива на достоверни факти.

“Весела Коледа" безхитростно-емоционално разказва за първото побратимяване на шотландски, френски и германски войски на Западния фронт, станало на 24 срещу 25 декември 1914 г. Очакванията ни за кървави батални стълкновения и потрисащи натурастични картини са само частично задоволени. След отблъснатата с много жертви френско-шотландска атака по инициатива на датската оперна прима Анна Сьоренсен прочутият тенор и неин партньор Николаус Шпринк е извикан от фронта и заедно с примадоната изнася стилен концерт пред германския кронпринц.

След блестящия му успех двамата самоволно пристигат на фронтовата линия и под влияние на ангелогласния Шпринг сраженията между враговете не само са прекратени, но за 24 часа настъпва мирна идилия, побратимяване, размяна на шоколад и шампанско, оспорван футболен двубой, в който германците побеждават, като дори е изнесена коледна служба на открито за разбирателство и дружба между воюващите народи, обединени от Божията мъдрост и благодат.

Разбира се, че подобна идилия може да се случи само на Коледа и само веднъж. Съвсем естествено е командването на Великобритания, Франция и Германия да вземе необходимите крути мерки, като шотладската част е разформирована, немската е изпратена на Източния фронт, а съдбата на френската зависи от протекциите на генерала, оказал се баща на лейтенант Адалберт...

Подобна история може да бъде разказана сълзливо-мелодраматично, в приказен стил или със сдържан драматизъм. Карион и неговият продуцент Кристоф Росиньон избират третия вариант. И не са сбъркали. Те поднасят на зрителя една правдива и хващаща за гърлото емоционална драма, в която най-важно е достоверното разкриване на човешките преживявания и чувства и верността към историческите факти.

Постановчикът стига до удивителни детайли, уточнявайки, че германският офицер е евреин и е живял на парижката улица на своя френски колега и противник, за да подчертае, че пътищата житейски и Господни са неведоми и са винаги за предпочитане пред военната истерия и крайния шовинизъм.

“Весела Коледа" носи духа на класическата пацифистична традиция от времето на “Великата илюзия" на Жан Рьоноар. Но е за отбелязване, че Карион, подпомогнат от майсторите на декорите Жан-Мишел Симоне и на костюмите Алисън Мейлър, създава филм, който привидно е френски по дух, но носи универсалните послания на голямото кино, което във Франция напоследък се свързва с Жан-Жак Ано, Люк Бесон и Режи Верние.

Точно затова постановчикът подбира интернационален актьорски екип, мотивирайки всеки от участниците да говори на своя език. И не случайно тази сурова и мъжка военно-временна драма е озарена от лъчезарната усмивка на “хубавата Елена" Диана Крюгер. Целта е прозрачно ясна - международно разпространение, резонанс и по възможност по-голям успех. В тази насока Карион си е изпълнил безупречно задачата. Създал е незабравим и силно въздействащ филм с прекрасни актьорски изпълнения.

Трудно ми е да отделя някое от тях, но до безспорните фаворити Диана Крюгер-Анна Сьоренсен, Йън Ричардсън-Бишоп и Бено Фюрман-Николаус Шпринк, бих добавил играта на ветерани като Мишел Серо-собственикът на замъка и Бернар Льокоа-генерал Адалберт, без да забравям Даниел Брюл като Хорстмайер, Жулиом Кане като лейтенант Адалберт и Дани Боон като Поншел.

Много стойностна визуално-портретна концепция предлага операторът Стефан Рига, напомняйки най-добрите достижения на френската операторска школа от епохата на Клод Рьоноар.

“Весела Коледа" е фино изпипан филм, създаден за широката зрителска аудитория. От него не лъха естетски екстремизъм, той се гледа с внимание и удоволствие и е един от най-приятните подаръци, поднесен ни от френското кино.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2006, № 6 (79)