Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРУДНАТА МИСИЯ НА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ СТРАЖ

Борислав Гърдев

web

В “Стражът" Майкъл Дъглас, вече 62-годишен, надява одеждите на президентски бодигард. Името му е Пийт Гарисън. Той е някогашна легенда в занаята, прикрил е с тялото си президента Рейгън при един от атентатите срещу него, сега е малко на заден план при невзрачния и скучноват Балънтайн-Дейвид Рейш, който предпочита да ходи по училища и да мисли за икономическия интегритет на африканския континент.

Гарисън също не би бил интересен за сюжета на Джордж Нолфи, базиран на книгата на Джералд Патиевич, ако не бяха две малки пикантни подробности. Той се мрази с началника си Дейвид Брекинрийдж-Кийфър Съдърланд, защото е преспал с жена му и на всичкото отгоре се проваля пред детектора на лъжата, тъй като върти тайна любов с първата дама Сара Балънтайн-Ким Бейсинджър.

Всичко това може и да не се вземе под внимание, но когато къртицата в тайните служби се оказва Уйлям Монтроуз-Мартин Донован, шефът на охраната с 20-годишен стаж в КГБ, който се свързва с терористи, копнеещи убийството на Балънтайн, начело с Генадий Иванов, телохранител на президента на Киргизстан и изведнъж името на Гарисън се преплита с тяхната мръсна акция, за ветерана-бодигард става много напечено и той трябва да даде всичко от себе си, за да спаси скъпоценния живот на американския президент и отчасти да изтрие срама от челото си след височайшата интимна авантюра, водеща до приличното и тихо негово пенсиониране...

Отдавна очаквах новата екранна изява на някогашния ми любимец Майкъл Дъглас, от когото имам незабравими спомени от такива първокласни хитове като “Романс за камъка", “Уолтстрийт", “Фатално привличане", “Първичен инстинкт", “Пропадане", “Разкриване", “Американски президент", “Играта", “Момчета чудо" и “Трафик".

Вярно, в новото хилядолетие нещо не му провървя - снима се в недооценени заглавия като трилъра “Нито дума", опита късмета си в комедията с “Родов белег" и “Роднини под прикритие", но след разочароващите художествени и финансови резултати и той - подобно на колегата си Харисън Форд - се скри от екрана за 3 години, очаквайки подходящия сценарий и необходимия режисьор за Голямото си завръщане.

Дали точно сценарият на Джордж Нолфи е най-точният избор, може да се спори, а от режисьора Кларк Джонсън, появяващ се и в ролята на Чарли Мериуедър и известен като постановчик на екшъна “Специален отряд", не бива да се очаква нещо друго освен създаването на приличен и стегнат трилър. В този аспект на работата си Джонсън се е справил, подпомогнат от оператора Гейбриъл Беристайн, композитора Кристофър Бек и художника Андрю Макалпин. Той действително е заснел впечатляващо зрелище, което във втората си половина се гледа със затаен дъх.

Не мога да отправям упреци и към работата му с актьорите. Той се е постарал привлечените знаменитости като Донован, Бейсинджър, Съдърланд и младата и амбициозна тв звезда Ева Лонгория, изявяваща се тук като наперената агентка Джил Марил, да дадат изисквания от тях професионализъм, за да добие разказваната история житейски правдив оттенък.

Много старание полага и водещата звезда Майкъл Дъглас. Той сякаш първо на себе си и на любимата си съпруга Катрин Зита-Джоунс, а след това и на многобройните си фенове иска да докаже, че е още във форма, ако и да е преминал 60-те, че може да тича, да изнесе на гърба си всеки филм, да го направи хит... Удивително е да наблюдаваш усилията на тази застаряваща холивудска легенда да бъде № 1, да демонстрира върхова форма, да си вярва, че е незаменим. А истината е, че усилията му до голяма степен се оказват напразни най-вече заради калпавия сценарий на Джордж Нолфи. Необичайно е как драматургия, почиваща на документална книга, може да даде толкова брак. Нолфи държи преди всичко на екшън-сцените, свързани с неуспешния атентат над президента Балънтайн в Торонто, както и на обременената съдба на Гарисън. В тази насока са обаче и съществените му слабости, които е допуснал. Не е достатъчно само едно прелюбодейство за смразяване на отношенията между Гарисън и Брекинрийдж. Много е тъпо отново да намесваш руски мафиоти и структури от бившето КГБ за поредния атентат срещу символа на американската демокрация. А пък когато навлизаш в такава деликатна и взривоопасна материя като интимната линия Гарисън-Сара Балънтайн са необходими доста повече податки и нюанси от тъпото признаие на Майкъл Дъглас, че обича първата дама, ако и това да е грешка!...

При тези пропуски е истинско чудо, че филмът се докопва до един достоен и приличен финал - със забележителната си няма сцена на мълчаливата, но изпълнена със спотаен драматизъм раздяла между Сара Балънтайн и Гарисън, която обаче не може да прикрие допуснатите от режисьора и сценариста съществени гафове. А що се отнася до Майкъл Дъглас - ако и да е един от продуцентите на филма, явно е играл хазартно, заставайки зад проекта и подкрепяйки Кларк Джонсън в отговорното му начинание. Това естествено означава споделяне на негативите от недобре свършената му работа.

Дъглас като Гарисън е неустоим суперпрофесионалист, но като продуцент определено се издънва. Напуснал го е нюхът, който навремето му подсказваше зад кои предизвикателни проекти да застане и от кои от тях може да изстиска стотици милиони долари. Уви, времето на “Романс за камъка" и “Първичен инстинкт" отдавна отмина. А след поредното разочарование дали не е време за пенсиониране?

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2006, № 9 (82)