ТОМ КРУЗ - ОСЪЩЕСТВЕНАТА МЕЧТА

Борислав Гърдев

web

Безспорно той е най-голямото киновеличие на моето поколение. Олицетворение на екранния герой, наследникът на Харълд Лойд и Кларк Гейбъл, Суперзвездата.

Днес едва ли някой предполага, че в живота на Том Круз (3 юли 1962 г., Сиракуза, Ню Йорк), е имало и трудни мигове, и отчаяние. Че е трябвало да преодолява сериозни говорни дефекти, да се доказва в спорта (повтаря го едно към едно на екрана във "Всички верни ходове",1983, Майкъл Чапмън), да преживее развода в своето семейство и на 11 години да поеме отговорността като глава на четиричленна фамилия.

Което пък предполага финансова обезпеченост, каквато на тази крехка възраст може да му предложи само спортът. Счупване на крака го изважда от състезанията, но го праща на училищната театрална сцена. На нея Круз разбира, че в новото си поприще може да се осъществи успешно, особено след овациите, съпътствали представленията на "Момчета и кукли". Заминава за Ню Йорк, явява се на всевъзможни кастинги и работи каквото му попадне. Само след броени месеци късметът му се усмихва, за да не го изостави и досега. На 19 години дебютира в мелодрамата на Франко Дзефирели "Безкрайна любов". На екрана е чаровно-неуверен, но жадно поглъща от опита на колегите си в очакване на звездния миг. Той настъпва с поканата на Копола да се включи в груповия младежки портрет на 80-те години "Аутсайдерите" (1983). От незначителната изява на мръсния побойник с оредели зъби Круз разбира, че има дарба да разсмива публиката. Идва ред на главната роля в "Рискован бизнес" (1984) на Пол Брикман.

В тази комедия, гледаща се и до днес по видеотеките, играе стеснителен и леко смахнат юноша от състоятелно, но властно семейство, решил да се раздели с девствеността си с помощта на чаровна проститутка (Ребека де Морни), оказала се алчна и покварена жена, заради която младокът се впуска в опасно бизнесначинание.

Пътят към славата минава през приказката на Джим Хенсън и Ридли Скот "Легенда" (1985), суперекшъна "Топ гън" (1986) на Тони Скот, в който е ас сред пилотите, справил се с опасен съветски изстребител и спечелил сърцето на инструкторката си (Кили Макгилс), спортната драма "Цветът на парите" (1986) на Мартин Скорсезе, където се бори с наставника си (Пол Нюман) на билярдните маси в цяла Америка, романтичната комедия "Коктейл" (1987) на Роджър Доналдсън, в която е майстор на коктейлите, а на финала и собственик на бар, за да дойдат славата, парите, очертаният и неизменно защитаван екранен имидж на амбициозния и напорист победител, стремящ се към славата и себеутвърждаването си на всяка цена, включително и с риск за своя живот. Такъв е маниакалният автомобилен състезател, искащ да е първенец във всичко ("Гръмотевични дни", 1990, Тони Скот), както и преливащият от оптимизъм и героични дела ирландски емигрант в "Далече, далече" (1992) на Рон Хауард. В тази поредица следва да добавим спортния мениджър Джери Магуайър от едноименния хит (1996) на Камерън Кроу, тайният агент Итън Хънт в най-големия му касов успех, приключенският екшън "Мисията невъзможна" - 1 и 2 (1996, 2000), дело на Брайън де Палма и Джон Ву, обремененото от интимните си проблеми юпи във "Ванила скай" (2001) на Кроу и дори борецът за справедливост, въстанал срещу системата в "Особено мнение" (2002) на Спилбърг.

Другото си лице (не на зализания и перфектно действащ победител) Круз демонстрира със завидна класа в най-съкровените и с вещина осъществени проекти, където доказва убедително, че е голям актьор, с незаменимо водещо място в съвременното американско кино.

Отначало важната стъпка е направена уверено и много сполучливо с образа на бизнесмена Чарли Бабит в "Рейнман" (1988) на Бари Левинсън, нахакания прагматик, отвлякъл брат си (Дъстин Хофман) от лудницата, за да получи бащиното си наследство, а впоследствие оказал се способен на грижи и обич към него. Следва ролята на ветерана-инвалид Рон Ковик в "Роден на 4 юли" (1989) на Оливър Стоун, достойна за "Оскар", отговорна и много изтощителна емоционално, в която разкрива непосредствено и незабравимо както вътрешната драма на своя герой, така и излизането му от безцелното алкохолно живуркане, неговото възраждане и превръщането му в осъзнат активист на пацифисткото движение и емблема на щатските демократи.

С тази интерпретация Том Круз се утвърждава като най-талантливия от новото поколение актьори (след него се изявяват Брад Пит, Бен Афлек, Мат Деймиън и др.), "олицетворяващо новия мит на американското кино - жизненият, здравомислещ оптимист, който не само знае как се побеждава, но и не се поколебава да плати цената на успеха" (Мира Няголова).

Вариации на тази своя водеща тема Круз разкрива и в следващите си най-представителни изяви - Даниъл Капи ("Достойни мъже",1992, Роб Райнър), адвокатът Мичъл Макдиър ("Фирмата", 1993, Сидни Полак), прелъстителният дявол Лестат, надарен с неудържим сексапил ("Интервю с вампир", 1994, Нийл Джордан), водещият на психошоуто "Прелъсти и унищожи" Франк Т. Дж. Маки ("Магнолия", 1999, Пол Томас Андерсън), за която заслужено печели "Златен глобус '99", както и комплексираният психически и сексуално д-р Уйлям Харфорд в предсмъртния шедьовър на Стенли Кубрик "Широко затворени очи" (1999).

Том Круз постига забележителни резултати не само като водеща звезда и продуцент. В не съвсем далечната 1993 г. дебютира и като режисьор в новелистичния сериал "Паднали ангели", излъчен и по БНТ, направил навремето силно впечатление с изящната си визия, свежите актьорски превъплъщения, неконвенционалните сюжети и антиконформисткия патос.

Понастоящем Том Круз е в групата на звездите от "А" отбора. Всеки негов филм пълни касите, той получава тлъсти хонорари, а за сърдечните му увлечения по Мими Роджърс, Никол Кидман и Пенелопе Крус жълтата преса е публикувала томове клюки и измислици.

Статусът си обаче Круз е завоювал с много труд, упоритост и отговорност към професията си. Затова с пълно право може да заяви, че заработва честно всеки плащан за него долар и че ще остане актуална знаменитост и в обозримото бъдеще, тъй като победителите като него вече определят правилата на шоу-бизнеса и остават в него дотогава, докато сами пожелаят.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2002, № 5 (30)