ТОМ ХАНКС НА 50 ГОДИНИ

Борислав Гърдев

web

На 9 юли един от най-популярните и влиятелни американски актьори, продуценти и режисьори става на 50 години.

Роденият в калифорнийския град Конкорд Том Ханкс е поредното убедително доказателство за въплътената американска мечта. Днес, когато той е суперзвезда, гарантираща солидни приходи от всеки проект, в който участва, е лесно да се каже, че е един от най-щастливите и преуспели творци на своето поколение. Но преди 26 години да тръгнеш да щурмуваш холивудския Олимп с неговите физически данни си е била чиста авантюра. Забележете - не става дума за талант. Той е открит и лансиран още в любителската театрална трупа в училището, в колежа (“Табот колидж"), а след това и в калифорнийския университет. Не случайно след завършването му получава покана три години да играе в Шекспировия театрален фестивал, а и да покрива класическия репертоар в нюйоркския театър “Ривърсайд". И все пак той става известен след участието си в комедийното тв шоу “Сърдечни приятели" (1980-1982).

Днес си мисля, че е напълно логично именно чрез непретенциозните, но забавни комедии Ханкс да натрупа опит, да стане известен, лицето му да се запомни. Лично аз за пръв път запомних името му през 1988 г. в разгара на пиратския видеообмен у нас, когато гледах с четиригодишно закъснение легендарната комедия “Ергенско парти" на Нийл Израел. В нея се суетеше един непохватен шофьор на училищен автобус на име Рик, с огромна глава, опулен поглед и гъгнещ глас, който често изпадаше в нелепи ситуации, но въпреки това осигури проститутки на своите зажаднели за женски ласки питомци и дори се пребори със забраните на консервативния си тъст.

Кой можеше да предположи тогава, че този смотан грозник същата година ще изтегли печелившия билет с комедията на Пени Маршал “Голям", ще изпълни ролята на крeaтивен гений, ще спечели всеобщите овациии и дори ще получи номинация за “Оскар"?! И въпреки това именно в подобни непретенциозни комедии като “Изплискване" (1984) на Рон Хауърд, “Евтиното е скъпо" (1986) на Ричард Бенжамин, “Клопка" (1987) на Том Манкиевич или “Търнър и Хуч" (1989) на Роджър Спотисууд, той доказва, че е удачна примамка за касов успех, налагайки своя свеж, спонтанен и сърдечен игрови стил, останал си и досега негова запазена марка.

Преди да стане суперзвезда, Ханкс попада на подходящите режисьори - Пени Маршал, Брайън де Палма, рискувал да му даде третата възлова главна роля в кариерата му - на банкера Шърман Маккой в адаптацията “Кладата на суетата" (1990), Рон Хауърд - с него прави “Изплискване" и съвсем не е случайно, че след това се събират за “Аполо 13" (1995) и “Шифърът на Леонардо" - и партньори.

Особено плодотворно и дълготрайно е сътрудничеството му с кралицата на розовите комедии и годеницата на Америка Мег Райън. Без възникналата алхимия между тях и великолепното им партньорство не можем да си представим категоричния успех на планетарните мегахитове “Безсъници в Сиатъл" (1993) и “Имате поща" (1998), нито дори полууспехът на такъв симпатичен проект като “Джо срещу вулкана" (1990).

90-те години на миналия век са най-щастливите в кариерата на Ханкс. Той не само се превръща в един от холивудските властелини, прецизно и придирчиво подбиращ всяка своя роля (вкл. за озвучаване на анимационните шлагери като “Играта на играчките", 1995 на Джон Ласетър), но и печели две последователни години “Оскар" за главна мъжка роля за “Филаделфия" и “Форест Гъмп", като след седемгодишната връзка със Саманта Люис, от която има син и дъщеря и която приключва през 1985 г. той среща голямата любов на живота си Рита Уилсън, с която през през същата година играе в “Доброволци", три години по-късно се жени, а след това става и щастлив татко на две деца.

Нека не забравяме, че Рита е всъщност Маргарита Ибрахимова, че това е нашата родопска връзка с Холивуд и тогава ще ни стане ясно защо Ханкс така безпроблемно ругае на български на нюйоркското летище в “Терминалът", правейки възможно най-ефективнната безплатна реклама на България...

Пак в този период Ханкс насочва усилията си към режисурата - първо с епизод от сериала “Паднали ангели" (1993), озаглавен красноречиво “Само за самотните сърца", един от най-стойностните и естетски заснети серийни американски филми, който сме гледали, а след това и с прекрасната музикално-биографична драма “Музиката, която правиш" (1996), в която не само изпълнява една от възловите роли на музикалния продуцент, но освен демонстрираната решителна постановъчна увереност, дава път в голямото кино на една чаровна, но напълно неизвестна южноафриканска манекенка, носеща името Чарлийз Терон...

Нюхът си на опитен продуцент Том Ханкс демонстрира както при реализацията на амбициозните тв драми “От земята до луната" (1998) и “Братя Банда" (2000), така и при лансирането на една от най-приятните комедийни касови изненади на 2002 г. "Моята голяма луда гръцка сватба" - пореден реверанс към балканските корени на съпругата му, оказала се не случайно копродуцент на тази прекрасна слънчева творба.

И все пак и през 80-те, и през 90-те години на миналия век, а и в първото десетилетие на новото хилядолетие Ханкс е преди всичко Голямата филмова звезда, която изнася филма на плещите си, печели безапелационно зрителските симпатии, поднася хит след хит, оправдавайки пред продуцентите всеки от платените й 25 милиона долара хонорар.

Аз не мога да си представя носталгичната атмосфера на “Тяхната собствена лига" (1992) на Пени Маршал без брадясалата заспала мутра на треньора Джими Дуган, изигран неподражаемо от Том Ханкс, превърнал ордата капризни бейзболистки във военновременни герои на Америка.

“Филаделфия" (1993) на Джонатан Деми е немислим без кахърното му присъствие на болен от СПИН адвокат, така както епопеята на Робърт Земекис “Форест Гъмп" (1994) е абсолютно невъзможна без неговото конгениално изпълнение като метафора на илюзиите, комплексите и надеждите, които преживя Америка през последните 4 десетилетия от своята история.

Отделна тема е сътрудничеството му с Нора Ефрон и Мег Райън при снимането на може би най-популярните комични мелодрами на отминалото десетилетие “Безсъници в Сиатъл" (1993) и “Имате поща" (1998), в които той се подвизава като изпаднал в емоционален ступор вдовец и самоуверен собственик на верига книжарници в Ню Йорк, както и последвалите съвместни изяви със Земекис в прочутия му опус “Корабокрушенецът" (2000), оказал се талантлива и оригинална вариация на “Форест Гъмп" или в прекрасната коледна приказка “Полярен експрес" (2003), Сам Мендес в гангстерската балада “Път към отмъщение" (2002), Франк Дарабонт, в чийто подценен шедьовър “Зеленият път" (1999) изгради може би най-завладяващия образ на затворнически надзирател в съвременното кино, Стърн Хилайърд, в чийто хорър “Зловеща игра" се подвизаваше впечатляващо като Роби, и особено с великия Стивън Спилбърг, с когото Ханкс създаде незабравими роли в три от най-представителните му филми - “Спасяването на редник Райън" (1998), "Хвани ме, ако можеш" (2002) и “Терминалът" (2004).

Завръщането на Ханкс в света на комедията се осъществява елегатно в може би най-оригиналната и впечатляваща сатира на братя Коен “Убийците на старата дама" (2004), така както нахлуването му във високотехнологичния екшън, макар и в неподходящата роля на проф. Лангдън, не можа да мине без помощта на Рон Хауърд, с когото измайсториха хита “Шифърът на Леонардо" (2006).

Много съм любопитен за следващата изява на Ханкс. Защото тя е в суперпродукция, защото е под режисурата на не по-малко прочутия му колега Мел Гибсън, а и защото носи предизвикателното име “Апокалипто". Всъщност това ще бъде само едно от поредните артистични предизвикателства пред Том Ханкс, изпречили се по пътя му към славата. Сигурен съм, че и него ще преодолее с финес и елегантен блясък, сродяващ го с най-големите актьори на световното кино. Кариерата на Ханкс е в в непрекъснат възход и само от него зависи колко време ще се задържи на върха. Познавайки неговата взискателност, предричам, че още дълги години той ще бъде № 1, радвайки ни със своите неповторими превъплъщения.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.07.2006, № 7 (80)