Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МИЛОСТ ЗА СТАЛОУН

Борислав Гърдев

web

По някаква трудно обяснима за мен причина, изпълнена със зла ирония и пренебрежение, фондация "Златната малинка" за 30-ти път в 22-годишната си история, номинира за изминалата 2001 г. Силвестър Сталоун в четири категории - сценарий, поддържаща роля, екранен дует и продуцентска дейност в "Състезанието". Във въпросната организация членуват 500 критици, които не се поколебаха да определят позорния за Слай приз девет пъти и да го обявят през 1999 г. за най-слаб актьор на ХХ век.

Последната церемония в театър "Абракадабра" в Санта Моника на 23 март със сигурност ще бъде лишена от присъствието на Сталоун. Не защото той е грандоман или няма реална представа за артистичните си възможности, а тъй като точно с филма на режисьора Рени Харлин отвъдокеанските киноарбитри като че ли са сгрешили в оценките си.

Сталоун е правил гафове в над 30-годишната си кариера. "Роки V" (1990), "Спри или мама ще стреля!" (1992), "Атентатори" (1995) и "Дневна светлина" (1996) не са върхове във филмовото изкуство. Те са продукти за масова консумация, които си заслужават присмехулните оценки и задявки на щатските кинокорифеи. Но в интерес на истината за тях има пазар, гледат се и са направени с оня минимум професионализъм, отличаващ ги от мътния поток третокачествени екшъни, задръстили кабелните телевизионни канали по света и у нас.

В случая със "Състезанието" смятам, че критиците робуват и на стереотипно мнение. Щом играе Сталоун, значи филмът не става - справка "Законът на Картър" (2000). В обратния вариант, когато звездата дръзко сменя имиджа си и навлича одеждите на глухия и смотан полицай в "Копланд" (1997) на Джеймс Манголд сме свидетели на овации от менторите и полупразни салони, след което Силвестър Сталоен две години не се появи на снимачната площадка.

Затова е съвсем логично след гафа със "Законът на Картър" да заложи на нещо сигурно за собствена реабилитация, залавяйки се с реализацията на "Състезанието".

След дълга пауза написва сам основния сценарий, заема се с продуцентството и кани за постановчик Рени Харлин. Може да се спори дали това е най-удачният му избор, но вероятно натежава умението на финландеца да снима ефектни саги, които се гледат с интерес ("Умирай трудно ІІ", 1990), както и добрите спомени, които имат двамата от големия им съвместен хит "Катерачът" (1993).

След гледането на "Състезанието" може уверено да се каже, че като темпоритъм, динамика на повествованието, разпределяне на отговорностите между сътрудници и актьори, Харлин се е справил удовлетворително. В автомобилния му екшън звучи динамичната, но немачкаща музика на ВТ, камерата на Мауро Фиоре виртуозно фиксира драматизма на гонките и ексцентричните промени в характерите на основните протагонисти, напомняйки съзнателно образеца в жанра - "Голямата награда" (1966) на Джон Франкънхаймър.

Историята наистина не блести с нещо оригинално, тя е клиширана, конвенционална и предвидима, но е поднесена без да дразни, поради което нас ни вълнуват не толкова обърканите взаимоотношения между Бо Бранденбърг, Джими Блай, София, Кати и Карл Хенри, а по-скоро хрониката на един напрегнат и изпълнен с обрати шампионат, в който се провеждат 20 кръга, наблюдавани от 900 милиона зрители.

При кастинга Харлин хазартно е възложил главните роли на млади и утвърждаващи се актьори. Резултатът не е съвсем равностоен. Кристиан де ла Фуенте е органично-непосредствен като Мемо Морено. Робърт Шон Леонард е убедителен в ролята на мениджъра на Блай - Де Майл, но двамата противници на пистата Бо Бранденбърг и Джими Блай не са представени на екрана като пълнокръвни персонажи от Кип Пардю и Стейси Едуардс, а по-скоро като рекламно-трафарентна версия на спортни звезди, които, все пак, демонстрират нов морал на пистата в Германия, впускайки се да спасяват живота на колегата си Морено. Като София канадската плувкиня Естел Уорън отново (след "Планетата на маймуните") доказва, че не става за актриса, а за Джина Гершон (Кати) екранното време не стига да разчупи напълно подозрително демоничния си облик.

В никакъв случай не смятам, че Сталоун (Джоузеф Танто) - Бърт Рейнолдс (Карл Хенри) е "най-слабият тандем на 2001 г.". За Слай присъствието на Рейнолдс е знаково. Старият холивудски лъв изгражда внушителен и харизматичен образ на бос, обединяващ същностни черти на Барни Екълстън и Флавио Бриаторе и за пореден път демонстрира желание за развитие и надмогване на амплоато, дообогатявайки героя си с властно присъствие в инвалидна количка.

Най-интересна е екранната интерпретация на Сталоун. Тя напомня "Копланд". Ненатрапчива, дори деликатна, но осезаема. Като Танто Силвестър Сталоун отново прониква отвъд мачистката си маска, за да разкрие чувствителен, уязвим и коректен застаряващ мъж, готов да прости за изневерите на бившата си съпруга Кати, своеволията на своя шеф Карл и да подпомогне в решителния момент Джими Блай да стане шампион, пренебрегвайки собствените си амбиции.

Не крия, че втората част на "Състезанието" е по-съдържателна и силна като внушение. В нея забравяме дежурните клишета и тъпи реплики, тъй като сме приковани от суровата надпревара между амбициозните състезатели, вследствие на което очакваният хепиенд не отблъсква, а е основен фактор и за инкасирането на добри приходи.

Искам да бъда правилно разбран. "Състезанието" няма претенции да е нещо повече от добре направено забавно зрелище. Което съвсем не означава, че е профанска изцепка за идиоти. Играта на Сталоун и Рейнолдс е на ниво и е много по-добра от откровено неудачните изяви на Анджелина Джоли като Лара Крофт в едноименния филм на Саймън Уест или на Шарлийз Терон (Сара) в жалката мелодрама "Месец любов" на Пат О'Конър.

А тъй като напоследък имах възможност да изгледам достатъчно американски заглавия от предходната година, недоумявам защо 500-те корифеи са пропуснали да атакуват такива откровени издънки като "Нито дума" на Гари Флидър, "Парола: Риба меч" на Доминик Сена или "Открити рани" на Анджей Бартковяк. Защото са екшъни или тъй като в тях не играе Сталоун?

А може би въпросът опира до по-прецизния критерий, с който точно и безпристрастно следва да се дава оценка на текущата продукция, в която, дори и в САЩ, добрите филми не са чак толкова много...

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27)