Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕНЬОРЪТ НА АМЕРИКАНСКОТО КИНО

Борислав Гърдев

web

Marlon Brando
Marlon Brando
Buy this Photo at AllPosters.com

На 3 април най-големият американски актьор Марлон Брандо стана на 80 години. Някогашният бунтар, дивакът, борецът срещу системата на конформизма и оглупяващото потребление, почитателят на Фройд, Маркс и Ганди, достига почетна възраст на ветеран и класик за радост на многобройните си почитатели по света. Подобно на други свещени чудовища на щатското кино (Катрин Хепбърн, Уилям Холдън, Фред Астер, Робърт Митчам, Грегъри Пек) и Брандо остана звезда за цял живот и вече пет десетилетия направлява кариерата си през възходи и спадове, но в насока, която сам си определя.

Така е още от детско-юношеска възраст в Омаха, щата Небраска, когато е недисциплинирано хлапе, предпочитащо спорта пред училището, а и след това, при неизбежния сблъсък с дисциплината и установената йерархия във Военната академия, наречена от него “Военната лудница".

Под влияние на двете си сестри преселилият се през 1943 г. в Ню Йорк Брандо постъпва в школата на Стела Адлер. Именно тя повлиява на формирането му като актьор и го подпомага при лансирането му в театралните среди. През 1947 г. Марлон Брандо се включва в Актърс студио, ръководено от Лий Страсбърг и Елия Казан, а в края на същата година Казан му повелява главната роля на Стенли Ковалски в “Трамвай “Желание" на Тенеси Уилямс, оказала се решаваща и за превръщането му в знаменитост, и за реформирането и обогатяването същността на актьорската интерпретация в САЩ и света.

Брандо изиграва ненавиждания от него “брутално агресивен" Ковалски по нов за театъра начин, акцентирайки на непознатата дотогава свобода на изразяване, искреност и непосредственост на преживяванията. Спектакълът се радва на огромен успех две години и е главната причина за привличането му в Холивуд през 1949 г.

Marlon Brando
Marlon Brando
Buy this Photo at AllPosters.com

Много е писано за филмовата кариера на Марлон Брандо, но противно на редица авторитети, не деля изявите му на периоди и не смятам, че след силния старт (1950-1960) “следва близо петнадесетгодишен период, през който актьорът се снима предимно в незначителни филми, а в играта му прозират добре усвоени технически умения" (Мира Няголова).

Аз съм привърженик на становището, че от 1950 г. досега Брандо създава през всяко десетилетие значими и запомнящи се образи, че дори и в най-скромните си изяви е на необходимата висота и че е претворил достатъчно завладяващи персонажи на екрана, за да влиза в конкуренция с колегите си от своето поколение (Джордж Скот, Род Стайгер) или със следовниците му, появили се през втората половина на 60-те (Дъстин Хофман, Ал Пачино, Робърт де Ниро, Джак Никълсън), в края на 70-те (Мики Рурк) и през 80-те години (Джони Деп).

Защото наистина всички са се учили от големия Марлон и едва ли има друг творец, оказал толкова силно влияние в световен мащаб върху развитието на актьорските изразни средства.

Постигнатото от Брандо е наистина новаторско, революционно, с магнетично въздействие, раждащо по естествен път и подражания, и опити за отрицание на постигнатото. Вероятно някой друг актьор с наложения нов тип мъжко присъствие - на груби, отегчени и уязвими герои, търпящи често крах на мечтите си в борбата срещу меркантилната егоистична действителност - не би постигнал същият ефект на внушение. Възможно е точно у Брандо да се ражда магията на абсорбирането между играния персонаж и емоционално идентифициралия се с него актьор, може би точно той е квинтесенцията на Метода, и е факт, че играта му ни завладява без остатък и оставя в съзнанието ни трайни, незабравими спомени - доказателство е майсторският урок, който изнася в своя уъркшоп “Да лъжеш за пари".

И това наистина се отнася за цяла галерия от образи - инвалидът в “Мъже", Ковалски в “Трамвай “Желание", Емилиано Сапата във “Вива, Сапата!", Марк Антоний в “Юлий Цезар", Джони в “Дивият", Тери Малой в “На кея", Сакай Мастерсън в “Момичета и кукли", майор Грувър в “Сайонара", Христиан Дистл в “Младите лъвове", скитникът в “Бегълците", Флетчър Кристиан в “Бунтът на Баунти", дипломатите в “Грозният американец" и “Графинята от Хонконг", шерифът Колдър в “Преследването", офицерът в “Отражение в едно златно око", аватюристът Уилям Уокър в “Кеймада".

Apocalypse Now
Apocalypse Now
Buy this Poster at AllPosters.com

В тази редица трябва да отбележим и грингото от интелигентно режисирания от него, но недооценен уестърн “Еднооките валета", а и най-съкровените и завладяващи, класически превъплъщения в “Кръстникът І" (дон Вито Корлеоне), “Последно танго в Париж" (Пол), “По Мисури" (наемният убиец Ли Клейтън), “Апокалипсис сега" (полковник Курц), “Прецакването" (Макс)...

Брандо е индивидуалист, той иска да е като остров (може би и затова си купува такъв в Пасифика), да не се подчинява на условностите и изискванията на истъблишмента. И тъй като е най-големият - на него са му простени и изцепките към системата - “Сублимация на консумацията", и пренебрегването на церемонията за връчването на втория след “На кея" Оскар за “Кръстникът", когато вместо него се явява упълномощена индианка, която прочита декларацията му за несъгласие с отношението на холивудската индустрия към индианските племена.

И тъй като името му е гаранция за касов успех, продуцентите му плащат тлъсти хонорари за няколкоминутни появявания в “Супермен І" (бащата), в “Христофор Колумб" (Торквемада), във “Формулата". С разбиране приемат участието му в тв сериал “Издирване" и в безнадеждни от търговска гледна точка проекти като “Сух бял сезон". Брандо си позволи да се подиграе с митичния гангстерски имидж на Корлеоне в “Новакът", но когато в шоуто на Лари Кинг се опълчи срещу еврейския диктат в Холивуд, разбра, че е прекалил, че е прекрачил допустимата граница и че, за да има нови ангажименти, ще трябва да се извини на засегнатите, дали му големите пари...

Противно на очакванията 90-те години и началото на новия век се оказаха плодоносни за М. Брандо. Видяхме туловището му в одеждите на психиатъра д-р Миклер в романтичната комедия “Новият Дон Жуан", след което създаде гротесково-карикатурен вариант на злодей-манипулатор, вложил уникалния си талант в създаване на звероподобни същества, свидетелство на човешката деградация в “Островът на доктор Моро". Не по-малко значима, макар и не определяща кариерата му, е ролята в “Свободни пари", без да забравяме видео шедьовъра на Майкъл Джексън “Ти вледени света ми".

The Godfather
The Godfather
Buy this Photo at AllPosters.com

В тези филми той играе с лекота и трудно достижимо съвършенство, доказвайки, че е в състояние да спаси от провал всеки одобрен от него сценарий.

Най-проникновено е разкрил егото на актьора и човека Брандо Труман Капоти. В “Сеньорът в неговите владения" той смъква лустрото на звездата и разкрива пред нас чувствителен и уязвим индивид, търсещ своя път в изкуството и изразните средства, с които да се наложи безапелационно. И независимо че на моменти дразни със своята арогантност и нарцисизъм, печели доверието ни с искреността и автентизма си. Честно казано, предпочитам да чуя откровението му: “Но аз не мога да обичам. Никому нямам такова доверие, че да му дам себе си. Но съм готов. Искам го. И сигурно ще го направя, стигнал съм вече до прага", да чета безхитростния му и емоционално подплатен разказ за възхода му в целулоидния свят в неговите мемоари “Песните, които съм запомнил от моята майка", отколкото да се отегчавам с наукоподобни теоретични изблици на тема “Моят път в изкуството" и “Кой съм аз и какво мога?". И за най-големите фенове на Брандо юбилеят му ще бъде изненада. Въпреки че има вид на достолепен патриарх. И ако се абстрахираме от възрастта му, сме в правото си да очакваме от него нови празници на големия екран. Той умее да ни ги поднася. Доказал го е през последните петдесет години, в които “Неговите големи изпълнения и даже много от второстепенните му роли разширяват нашата представа за човешкия дух, изострят нашата чувствителност, обогатяват нашия живот. Всеки, който е гледал играта му, е повлиян по някакъв начин от Марлон Брандо. Като всички големи артисти той ни показва какво значи да си човек" (Дейвид Ансън).

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2004, № 4 (53)