“СБЛЪСЪЦИ" - ЗАСЛУЖИЛИЯТ “ОСКАРОВ" ПОБЕДИТЕЛ

Борислав Гърдев

web

Не крия, че и за мен бе изненада награждаването на авторския филм на Пол Хагис “Сблъсъци" с три от най-престижните статуетки “Оскар" - за режисура, оригинален сценарий - съвместно с Боби Мореско и монтаж - на Хюз Уинборн.

Имах вътрешната нагласа, че големият победител ще бъде “Планината Броукбек" на Анг Лий и затова с такова нетърпение го чаках. А гледането определено си струваше. Защото “Сблъсъци" е шедьовър. Дръзко, съвременно, актуално, значимо и ярко новаторско кино от най-висока класа. Разбрах, че Хагис е сценарист и на последното завоевание на Клинт Истууд “Момиче за милиони" и всичко си дойде на мястото.

Амбицията на постановчика да направи два великолепни независими филма е осъщестевана на изключителна висота. Замисълът на “Сблъсъци" тормози творческото съзнание на Пол Хагис 4 години, но определено си е струвало и чакането, и цизелираната обработка на драматургичния материал.

Творбата е само привидно сатира срещу расовите предразсъдъци на Америка. Тя е по скоро човешка комедия, тъжно-иронична, шокираща, но и много истинска, в която съдбата на 10-те героя - еднакво важни и значими за сюжета, обхващащ 32 часа от техния живот, ги преплита с тънки, фини и съдбоносни нишки на принципа на Достоевски - всеки за всичко пред всички е отговорен.

Хагис демонстрира страхотно майсторство първо като драматург, а след това и като постановчик. Той изгражда повествователната структура като пъстър калейдоскоп и многоцветна мозайка, следяща едновременно съдбата и преживяванията на всички основни персонажи, които са ни еднакво интересни и занимателни в рамките на 112 минути екранно време.

Поддържането на такава сложна, разклонена и вътрешно-обусловена и обвързана интрига изисква голям талант, съизмерим с образците - “Рагтайм" на Доктороу в литературата и “Магнолия" на Пол Томас Андерсън в киното. При това тя се следи с непресекващ интерес, без изкуствено педалиране на клиширани хватки и прийоми.

Пол Хагис безспорно обича мегаполиса Лос Анжелис, който е 11-ят основен герой в опуса му. Но това не му пречи, рисувайки скрупольозно и ефектно неговото многообразие, да наблегне и на предразсъдъците, с които живеят и трябва да се борят неговите жители - характерна извадка на основните раси и етноси, населяващи земята. Оказва се, че както белите подозират черните, така и негрите се отнасят със скрита неприязън към бялата раса, спрямо китайците и камбоджанците се изживяват едва ли не като водачи, а собственикът на бара, който е персиец, се обижда, когато го смятат за арабин и следовник на Осама бен Ладен...

Всъщност, тръгвайки от разплитането на едно убийство, което е и рамката на филмовото действие, Хагис изгражда ненатрапчива и много ефективна студия за преодоляването на човешките предубеждения, за което помагат и екстремалните обстоятелства, в които попадат неговите герои. Така полицаят Райън - Мат Дилън се втурва да помага на претърпялата катастрофа красавица Кристин Тейър - Танди Нютън, приемайки я за бяла, но след като установява, че е мулатка и че вече я е унижил безпричинно, рискува живота си, за да я избави от огнения ад на смачканата й кола, а жената на областния прокурор Рик Кабът - Джийн - Сандра Бълок, след като пада и си изкълчва крака, осъзнава, че най-добрата й приятелка е нейната мексиканска прислужница.

Хагис представя персонажите си като личности с уникални биографии, които за по-малко от два дни, вследствие преживените стълкновения, променят и мисленето си, и начина си на живот. Мозаечната драматургична структура предполага виртуозен монтаж - отлично осъществен от Хюз Уинборн, деликатна музика на Марк Ишъм и безупречна режисура.

Пол Хагис държи под контрол реализацията на своя замисъл и като истински богоизбран демиург уверено и безпогрешо ръководи криетивния процес до неговия прецизно премислен финал, недвусмислено подсказващ ни, че сме гледали модерна филмова класика. Подобно на “Магнолия" и “Сблъсъци" е парад на изключителни актьорски постижения. Само че тук и най-големите звезди са подчинили своето его за убедителното подреждане на пъзела, като всяка използа максимално ползотворно отделеното му време.

Любопитно е, че във филма на Хагис запомнящи се образи пласират както откровено подценявани звезди като Брендън Фрейзър и Сандра Бълок - Рик и Джийн Кабът, така и увяхнали величия като Мат Дилън - Райън и напиращи да се измъкнат от статута си на добри поддържащи актори Дон Чийдъл - Греуъм Уолтърс, Танди Нютън - Кристин Тейър и Райън Филип - полицаят Том Хенсън.

“Сблъсъци" е майсторски заснет и поставен филм. В него няма излишни дължини, погрешни актьорски жестове, омръзнали ни холивудски клишета. Той е свеж, честен и непокварен поглед към абсурдите на живота, с които и ние вече се сблъскваме. Затова, ако и да разказва една типично американска история, се оказва навременен и разбираем за всеки зрител. Гледането му е истинска наслада и неповторимо преживяване, което всъщност е и подтикнало консервативните холивудски академици да му дадат три от най-важните награди “Оскар". Както се оказва - съвсем заслужено.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2006, № 5 (78)