"ПЪРЛ ХАРБЪР". ЕПИЧНА САГА ЗА ТРАГЕДИЯТА В ПАСИФИКА

Борислав Гърдев

web

Каквито и възражения да имаме към "Пърл Харбър", не може да отречем, че гледаме филм, от който не вее скука и не ни оставя безразлични. Безспорно, това е продукт за масово развлечение, какъвто умее да прави продуцентът Джери Брукхаймър, но за сметка на това изработката му е много качествена, с пиетет към героите, жертвали се преди повече от 60 години. Доскоро Майкъл Бей не се възприемаше като сериозен постановчик, а по-скоро като занаятчия, в състояние да реализира най-много екшъни като "Скалата" и "Армагедон". С "Пърл Харбър" обаче той заема заслужено място сред големите епици като Спилбърг, Джеймс Камерън и Жан-Жак Ано.

Рядко се гледа 180-минутна сага с непресекващ интерес, дори когато в нея присъстват предвидими ситуации, неизбежен любовен триъгълник, показен патриотизъм и конвенционален втори план, пропуски, за които вина има и сценаристът Рандъл Уолъс. Майкъл Бей, обаче, инкасира и такива категорични постижения, които не могат да бъдат пренебрегвани с лека ръка. Много прецизна е операторската работа на Джон Шварцман, следващ не само режисьорските указания, но и амбицията си да пресъздаде правдиво Рузвелтовата епоха - невинно и непокварено време, изпълнено с възвишени стремежи и неподправено родолюбие. Музиката на Ханс Цимър до голяма степен прави от филма това, което е. И този път са налице блестящи находки при него, като основната тема е подчертано драматичната вариация при смъртта на Дани. Като цяло, поддържащите роли не блестят с оригиналност, но и тук наблюдаваме интересни интерпретации при Джон Войт (Рузвелт), Алек Болдуин (полковник Дулитъл), Дан Айкроуд (Търмън) и Кюба Гудинг-младши (старшина Милър), независимо че образът му е индигово копие на прочутия Карл Брашиър от "Мъже на честта".

Майкъл Бей печели безапелационно симпатиите ни да разказва достъпно и увлекателно, мащабно и ефектно, да преминава от интимната мелодрама (добро разпределение на ролите между Бен Афлек - Рейф Макколи, Джош Бартнет - Дани Уокър и Кейт Бекенсейл - Евелин Джонсън) до напрегнатото мегазрелище и от документалната възстановка до хипнотичния екшън.

Втората и третата част на филма - трагедията на 7 декември 1941 г. и ответния удар срещу Токио на 13 април 1942 г., са представени на екрана с виртуозен замах, напомнящ "Освобождение" на Юрий Озеров. Без съмнение, това са върхови постижения за продуцента и режисьора.

Да се гледа "Пърл Харбър" след атентатите от 11 септември 2001 г. е предизвикателство, натоварено с недвузначни емоции. Днес бихме открили и пророчески способности при Брук Хаймър, но истината е, че поне нагледно осъзнаваме кое определя статута на една велика държава като САЩ - непреклонният и неущожим с оптимизма си дух на нейните войници. А на дразнещите се родни патриотари бих припомнил, че навремето и ние правехме впечатляващи суперпродукции за участието ни в заключителната фаза на Втората световна война. "Зарево над Драва" на Зако Хеския е най-респектиращото ни постижение. Защо сега не се предлага подобна лента на пазара, е болезнена тема, нуждаеща се от отделен коментар.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2002, № 2 (27)