НЕПРЕТЕНЦИОЗНА КОМЕДИЯ ЗА РАЗТУХА

Борислав Гърдев

web

От една страна, не крия, че се забавлявах и отпочинах, но от друга, ми е ясно, че съм се смял на евтини хуморески, че съм гледал не особено прилежно направен филм, който при други обстоятелства и с друг постановчик щеше да изглежда съвсем различно.

И вероятно доста по-прилично.

Чудна работа - сценарият е дело на утвърдени имена в бранша - Георги Иванов и Теодора Маркова, работили по "Под прикритие" и "Фамилията", а имам чувството, че е изсмукан от пръстите на лявата ръка в миг на най-значима творческа немощ.

Типично по американски образец на сравнително популярен сериал се прави филмово продължение. Целта е ясна - с готова матрица, актьори, сюжет, проблематика и визия - отново прелъстително лъскава - дело на Радослав Гочев, - да се създаде лек, приятен, забавен, развлекателен филм. За отмора, весело настроение и задължително с малко музика.

Кадър от "Революция Х", реж. Димитър Гочев

Иванов и Маркова дори се презастраховат - не им стигат геговете - измъчени и до болка познати около директора Цеков - Георги Кадурин и инспектора Петров - Люси Иларионов, разбират, че любовните терзания на филоложката - Силвия Петкова към Мишо - Александър Сано тотално издишат, затова добавят драма в бенда - на момчетата е натресена от продуцента нова вокалистка Никол - Гери-Никол Георгиева, - която иначе е сладка и талантлива, но веднага поема в себе си омразата към спуснатата парашутистка и в добавка сме въвлечени в търсенето на сак, пълен с кокаин, необходим и на прословутия бос Караваджо, и на ГДБОП.

Получените четири сюжетни разклонения като цяло са балансирани и сръчно монтирани, дотолкова, че да не объркват публиката, но гафовете на драматургично ниво наистина ми идват в повече - хората на Караваджо, които отвличат Никол, й дават възможност по телефона да се свърже със своите колеги в състава, а Мишо успява да се измъкне от кашата, която е забъркал, връщайки сака, пълен със сънотворни хапчета, стрити на прах!

"Революция Х" се гледа без напрежение, има добро темпо, не доскучава напълно и ако не беше финалното стряскащо заглавие - очаквайте следващата пролет (концерт на групата или може би продължение на продължението?!) - бързо щеше да бъде забравен след излизането от салона.

Сега обаче се чудя дали наистина ще има още една "Революция" и струва ли си след година да я гледам. Разбира се, може да минем в сферата на вероятностите - ами ако сценарият бъде по-добър? - но аз засега не смятам да фантазирам, а само да отбележа скромното си мнение за опуса на Гочев.

Стана модно режисьорите, аргатували на Димитър Митовски по прочутите му сериали, да изскачат от шинела му, втурвайки се към примамливия свят на самостоятелната кариера. Виктор Божинов успя с "Възвишение", Димитър Гочев обаче се проваля с "Революция Х". Чудно ми е как кастингът, който скърца в "Революция Х", все пак дава резултат в "Революция Z". Все пак става дума за едни и същи актьори.

Вероятно си казва думата изхабяването, експлоатирането на познати, нетърпящи развитие, типажи - това е отчетливо при Цеков на Георги Кадурин, ненужното шаржиране - Петров - Иларионов е направо развенчан като еротоман, носещ в миналото компрометиращият прякор Цицата, усещат се и следите на времето - физкултурничката Марнова на Диляна Попова вече има бръчки по челото и шията си и не е така секси, както преди шест години.

Тъжно ми е за иначе много добри професионалисти като Александър Сано - Мишо и Башар Рахал - човекът на Караваджо, които тук просто се мъчат да създадат някакви по-правдиви персонажи, Бойко Кръстанов едва на финала открадва шоуто и от мухльо-мутра Мигача закономерно се превръща в офицера Недев от ГДБОП. Липсва само Владо Пенев, за да посочи тържествено, че поредната му мисия "под прикритие" е приключила успешно!

А що се отнася до "конгениалната" изява на Димитър Бербатов - Караваджо - той играе напомпано и възхитително нескопосно, с амбиция да спечели "Златната малинка", ако имаше такава награда и у нас, продължавайки класическата традиция, завещана от Стоичков и присъствието му като Господ в "Столичани в повече" (2013) и най-вече от култовото присъствие на Божидар Искренов-Гибона като асансьорния техник в "Маневри на петия етаж" (1985)...

Не искам да съм лош пророк. Това, че съм разочарован от лентата на Гочев съвсем не означава, че тя е обречена на касов провал. Смятам, че ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава. Естествено, това не е явление, нито творба, с която следва да се гордеем. Тя е просто поредното заглавие с комерсиални амбиции, предложено за зарибяване на невзискателната аудитория. Нищо по-малко и нищо повече от това.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2018, № 5 (222)