ПРЕЦАКВАНЕТО

Борислав Гърдев

web

Най-любопитното на "Прецакването" е, че е американски екшън, чието действие се развива в Монреал. Филмът разработва познатата и често експлоатирана тема за Големия обир, обединяващ група от амбициозни професионалисти, които неизбежно, след успешния завършек на акцията, се изпокарват помежду си. Това вече сме го гледали и ни е познато от "Обир в музея" (1965) на Уйлям Уайлър и "Клопка" (1999) на Джон Амиъл. Почти пълен двойник на "Прецакването" е и "Истинската Маккой" (1994) на Ръсел Мълкахи, в който все още младата и привлекателна Ким Бейсинджър (като Карен Маккой) успя да измъкне $ 18 млн. и да запраши с приятеля си Вал Килмър в Бразилия.

В "Прецакването" основната примамка е скъпоценен френски кралски скиптър от 1661 г., съхраняван в подземието на монреалската митница. Оценен на $ 30 млн., той предизвиква апетита на стария мошеник Макс (Марлон Брандо), който наема двама гении от престъпния свят - Ник (Робърт де Ниро) и Джак Тейлър (Едуард Нортън), чрез които невъзможният на пръв поглед и дързък план за открадването на реликвата става осъществим. Съвсем в традициите на жанра плячката се оказва източник на раздор между двамата извършители на обира, при което по-опитният - Ник, прекарва младия и самоуверен Джак Тейлър.

Щрихиран в едри линии, сюжетът на Даниел Тайлър и Карио Салем не блести с нещо оригинално. По тази причина постановчикът Франк Оз разчита на допълнителни външни визуални и звукови ефекти, с които да задържи напрегнато вниманието ни. Чрез камерата на Роб Хон той ни поднася идилични екстериори от канадския метрополис, като акцентът поставя върху детайлното и много ефектно пресъздаване на технологията на самата кражба.

Упреците на блюстителите на морала в случая са безсмислени, тъй като - макар и прикрито, в "Прецакването" се чувства критичната нотка към егоистичния бездуховен свят на двамата авантюристи.

Освен това, Франк Оз разчита в най-голяма степен на изграждането на достоверни и убедителни характери, поради което изборът на изпълнителите на централните роли е бил от първостепенно значение. Тук наистина той се е справил блестящо, ангажирайки най-представителните имена на актьорското поколение в САЩ за последните четири десетилетия.

Марлон Брандо за пореден път доказва, че със самото си появяване може да изпълни докрай екрана и да бъде интересен не само когато влачи с кралско достолепие могъщото си тяло, но и при непринуденото водене на пазарлъка за хонорара на участниците в дръзкото начинание.

Приятно изненадва Робърт де Ниро, който де факто поема главната роля, представяйки ни в развитие образа на предпазлив хитрец, научил се да оцелява в екстремни обстоятелства и да се бори докрай за чувствата на любимата си Даян (Анджела Басет).

Много убедителен като Джак Тейлър е и Едуард Нортън, представяйки ни модификациите на своя герой - от маската на примитивния кретен - чистач в митницата, до озъбената физиономия на наглия и самоуверен егоцентрик, желаещ да запази за себе си цялата плячка.

"Прецакването" не е филм, който претендира да е явление или шедьовър. Той притежава обаче едно удивително качество - да бъде харесван от зрителя, независимо дали е претенциозен или взискателен.

"Прецакването" е поредното доказателство за това какво голямо значение има за една кинематография традицията, както и възможността последователно да се създават творби, които - без да претендират за нещо специално, защитават целта си да бъдат добро забавление за зрителя.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2002, № 4 (29)