НИКОЛА КОРАБОВ НА 80 ГОДИНИ

Борислав Гърдев

web

Той си остава и до днес сред най-изявените български кинотворци. Постановчикът, създал част от филмовата ни класика, достигна достолепна възраст.

Роден в Русе на 7 декември 1928 г., той отрано изпитва любов към целулоидния свят и затова е закономерно насочването му към ВГИК, който той завършва през 1952 г. Ако и да е назначен на работа в Студия за игрални филми, Корабов чака 4 години, докато осъществи първия си режисьорски замисъл в сътрудничество с Дучо Мундров - "Димитровградци" - филм за социалистическото строителство, изпълнен с патос и ентусиазъм, с дежурните гостуващи съветски звезди Ина Макарова и Борис Чирков, но и с великолепните изяви на Мария Русалиева, Иван Димов и Георги Калоянчев, спечелил зрителските сърца с непосредственото изпълнение на ролята на Щерю Барабата.

През 1959 г. на екран излиза първия му цветен филм "Малката", екранизация на повестта на Любен Станев "Семейство Ласкови". В актьорския състав, покрай знаменитостите Иван Димов, Анани Явашев, Стефан Гъдуларов и Георги Калоянчев, откриваме и името на чаровната дебютантка Маргарита Илиева, изявила се непринудено в централния образ на Лада. Вик срещу еснафското равнодушие и проникновен поглед към света на младите, "Малката" и днес би се гледал с интерес от българските зрители.

Двегодишен упорит труд съпътстват работата на Корабов по екранизацията "Тютюн" (1962). Подпомогнат от съсценариста и автор на романа Димитър Димов и гласувал доверие на такива талантливи актьори като Невена Коканова - Ирина, Йордан Матев - Борис Морев, Петър Слабаков - Динко и Волфгант Лангхоф - фон Гайер, Корабов създава прекрасен двусериен филм - за пръв път у нас, спечелил Първа награда на фестивала на българския игрален филм във Варна през 1963 г. и огромна зрителска популярност, изразяваща се в цифрата 4 300 000 посетители в киносалоните, превръщащи Корабовата екранизация в четвърта най-популярна в българската киноистория.

Следващата му постановка - антифашистката драма "Вула" от 1965 г. има подчертано експериментален характер. Тя се опитва да внуши преклонение пред подвига на комуниста - Осъдения - Иван Манев, оженил се за своята любима Надежда - Надежда Ранджева-Казасян малко преди разстрела си, противопоставяйки я и сравнявайки я на ритуала на съвременните брачни двойки, които свято трябва да пазят свободния си живот, скъпо платен от падналите в борбата участници в Съпротивата. Конюнктурната тема спасява модерния по форма спектакъл, който печели и награда за най-добър младежки филм на 4-ия международен московски кинофестивал.

През1968 г. Никола Корабов завършва следващия си мащабен и амбициозен филм, посветен на саможертвата на Ботев и неговата чета - "Свобода или смърт". Независимо че сценарист е Васил Попов, възстановил на лист с почти документална точност пътя на Ботевата чета до връх Вола, че се снимат актори от класата на Стефан Илиев, Иван Братанов, Коста Цонев, Апостол Карамитев, Васил Михайлов, Кирил Господинов и Всеволод Сафонов и въпреки че постига голям успех - гледан е от 1,2 млн. зрители, филмът е критикуван за дегероизацията на образа на Ботев, претворен с много разбиране от Милен Пенев, свален е от екран, а режисьорът е уволнен от работа за една година. По негово признание "Това беше филм, който се интересуваше най-вече от човешката съдба на Ботев - заедно с него ние извървяхме пътя му до неговата и нашата Голгота - от нивото на Дунав до върха на гибелта му."

Логично е след подобен срив творецът да е много внимателен за следващата си постановка. Той избира екранизацията на новелата на Дико Фучеджиев "Гневно пътуване" (1971), оказала се и последна в нашето кино, запращайки младият специалист Чавдар - Йосиф Сърчаджиев, в недрата на Странджа, където, опитомявайки природата, той трябва да опознае себе си и обкръжаващия го свят, вкл. и любимата му Ваня - Доротея Тончева.

Три години по-късно идва и следващият триумф за режисьора. Съвместно с Никола Тихолов той екранизира друг класически роман на българската литература - "Иван Кондарев", дело на Емилиан Станев. Корабов има щастието да работи в близко сътрудничество с автора на класическата творба, който му гласува пълно доверие и при брилянтното разпределение на ролите между Стефан Данаилов - Коста Джупунов, Катя Паскалева - Христина Влаева, Антон Горчев - Иван Кондарев, Иван Андонов - Александър Христакиев, Тодор Колев - поручик Балчев и Васил Попилиев - Манол Джупунов, печели не само "Златната роза" на Варненския фестиваал, но и голяма зрителска популярност - близо 3 млн. зрители го гледат!, както и Специалната награда на журито на международния кинофестивал в Сан Ремо през 1975 г. Логично е именно Никола Корабов да заснеме и погребението на класика във Велико Търново на 18 март 1979 г., фиксирало тъжния ритуал, събрал край гроба му фигури като Ангел Балевски, Петър Динеков, Йордан Радичков и Георги Йорданов.

През 1978 г. Никола Корабов представя следващия си екранен епос, посветен на 100-годишнината от Освобождението на България от османско робство. "Юлия Вревска" постига впечатляващ зрителски успех, а сред ангажираните актьори и днес се помнят изявите на Стефан Данаилов - Карабельов, Георги Черкелов - Виктор Юго, Людмила Савелиева - Юлия Вревска, Анани Явашев - Макгахан и Юрий Яковлев - главнокомандващия армията Николай Николаевич.

1980 г. минава под знака на реализацията на юбилейния му двусериен филм, посветен на 50-годишнината на Николай Гяуров. "Аз не живея един живот" не постига очаквания резонанс. Може би защото е прекалено естетски натруфен, с разтегнати възстановки на мащабни оперни арии и с протяжни интервюта с актуални за времето си диригенти като Абадо и фон Караян, но снимките дават възможност на Корабов не само да следва по света своя герой, но и да проникне в неговата скрита човешка същност. Нещо, което досега е успял да осъществи само той.

Последвалите негови филми отново отдават дан на българската литература. "Орисия" (1983) е екранизация на Хайтовия шедьовър "Дервишово семе", който безуспешно се опита да заснеме и Въло Радев, с незабравимия екранен дуел между Елефтери Елефтеров и Любен Чаталов, "Копнежи по белия път" (1986) се оказа доста маниерна и енигматична адаптация на света на Константин Константинов, в която се запомниха превъплъщенията на Силвия Рангелова и Иван Петрушинов, докато "Поверие за белия вятър" (1989) остана първото и последно навлизане на киното ни в причудливия мир на Валентин Пламенов, опит, оказал се не съвсем плодотворен, но останал в съзнанието ни с изявите на Ева Салацка, Тодор Колев, Коста Карагеоргиев и Веселин Цанев.

През 1995 г. Никола Корабов представя документалния си филм "Сто каба гайди", а след още четири "Магия", оказал се и последен в неговата филмография.

В последното издание на предаването "Форум" с водещ Атанас Свиленов на 17 юли 1995 г. той споделя с болка, че най-съкровеният му замисъл за двусериен филм, посветен на живота на Сашо Сладура - "Преди смъртта", не може да бъде осъществен поради липса на достатъчно финансови средства. След това се разбра, че три пъти е кандидатствал за субсидия н Националния филмов център без успех. По думите на постановчика "Сашо Сладура е най-оригиналната и уникална личност от онези времена", на която за съжаление не й е писано да добие филмова плът. Подобно на друг негов съкровен замисъл от 1978 г. - "Антихрист" по Емилиан Станев.

Независимо от този тъжен финал е наложително да отдадем нужната почит на един от най-големите родни кинотворци и педагози, възпитал плеяда млади таланти в тайните на актьорската игра пред камерата, дал съществен принос за развитието на националното филмово изкуство, вкл. и като актьор - както в свои продукции като "Свобода или смърт" и "Юлия Вревска", без да пропускаме "Аз не живея един живот", където представя самия себе си, така и в шпионската пародия "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), дело на Рангел Вълчанов, осъществил мащабни постановки и постигнал подобаващ зрителски резонанс, за които неговите днешни колеги само могат искрено да му завиждат.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2008, № 12 (109)