БЕЗПРИСТРАСТНО ЗА "МАТИЛДА"

Борислав Гърдев

web

Следях перипетиите около филма "Матилда" на Алексей Учител от ноември 2016 г. Всички препирни и скандали му направиха огромна услуга. Той се превърна във феномен преди още да се беше появил на големия екран.

Изгледах творбата с голям интерес и мога да заявя уверено, че си е струвало творческото усилие. Естествено, основните критики ще са насочени към сценария на Александър Терехов. Всеки един спец за онази епоха ще изтъкне планина от неточности, несъответствия и превратно разкриване на фактите. Но нека сме наясно - не гледаме документален филм или телевизионно предаване по канала "История".

"Матилда" е едновременно историческа мелодрама и красиво, пищно заснета царедворска приказка. Тя е реализирана с голям ентусиазъм и размах. И така проникновено и искрено прониква в тайните в интимния живот на последния руски император, че наистина Учител е стигнал до ръба на допустимото, преди да се сгромоляса в прегръдките на пошлия и вулгарен кинематограф.

Хареса ми страстта и амбицията на постановчика да разкрие скритите мотиви и страстта, движещи импулсите в действията на основните персонажи - Матилда Кшесинская, Николай II и Алисия Хесен Дармщадска. В този своеобразен триъгълник двете жени отчаяно и настървено се борят за любовта на престолонаследника, а самият той, люшкан между тях, най-накрая трябва да вземе вярното решение и загърбвайки своето его, поемайки короната на Русия, да се превърне в това, което се очаква от него - в император и съпруг на Алисия - Александра Фьодоровна.

При това на фона на небивалия народен ентусиазъм около коронацията му, превърнал се в кървава драма с 1379 убити на ходинското поле до Москва на 18 май 1896 г. Срещата на Господаря и собствения му народ вечерта на същия ден, когато той вижда стъпканите трупове и изнизващите се волски коли, но въпреки това стартира празничните илюминации, е една от потресаващо заснетите от Юрий Клименко сцени във филма.

Не искам да навлизам в подробности, но смятам, че като киноспектакъл, вкл. и откъм музика, дело на Марко Белтрами, "Матилда" е реализиран превъзходно и е сред най-доброто, което руското кино днес може да предложи.

Със сигурност има неточности, но действието увлича, завладява, не ти оставя възможност да си поемеш дъх и ти, на принципа на религиозния неофит - "Абсурдно е и затова вярвам!" - следиш в упоение случващото се до последната екранна минута.

Същевременно личи, че постановчикът действа обмислено и деликатно, особено при разкриване облика на бъдещия император. Ларс Айдингер, който и физически поразително прилича на царя, изгражда успешно образа на млад, импулсивен и раздиран от емоции аристократ, който в никакъв случай не е досаден плейбой или нахален женкар и който търси в бъдещата си брачна партньорка основно покритие на физическата красота и нравствената чистота. Неговият Николай е благородник в истинския смисъл на думата и е направо абсурдно да се вслушвам в реакциите на разни религиозни фундаменталисти, които продължително стенеха, че е бил извратено представен образа на светеца Николай Романов.

Михалина Олщанска е шеметно красива, танцува великолепно, а в ролята си влага плам и стръв, с които напомня младата Мария Шнайдер, която навремето стана световна любимка след "Последното танго в Париж" и "Професия репортер". Много достоверна е Луиза Волфрам, покрила впечатляващо правдиво неблагодарния образ на Алисия Хесен - Дармщадска.

В "Матилда" силни роли предлагат и някои от най-оборотните и популярни руски актьори - Ингеборга Дапкунайте - Мария Фьодоровна, Виталий Кищенко - полковник Власов, Данила Козловски - граф Воронцов, Сергей Гармаш - представил подкупващо топло и с бащинска осанка персонажа на император Александър III, и Сергей Миронов, който е органично пластичен като директора на императорските театри Иван Карлович.

Смятам, че за "Матилда" е необходимо малко време, за да се уталожат страстите и се възприеме адекватно като значим и стойностен филм, необходим за развитието на руското кино.

Дали пък процесът няма да стартира със серия безпристрастни и точни оценки за достойнствата му от чужбина, вкл. и от България?

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2017, № 12 (217)