Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗЧИТАЙКИ "ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО"

Борислав Гърдев

web

Никак не е лесно три години след гръмовния му успех да пренесеш на екран един от най-четените и дискутирани бестселъри на нашето време.

Проблемите са свързани не толкова с откупуването на правата, колкото с последвалите дела срещу автора Дан Браун, обвиняван несъстоятелно в плагиатство, и не са от естетическо - как да разгадаем спецификата на религиозния кримитрилър, колкото от нравствено-теологическо естество. Те са свързани най-общо с проблематичната и иконоборческа трактовка на крамолната връзка на Исус Христос и Мария Магдалена, довела до появата на дъщеря им Сара - срамен факт, крит от Църквата повече от две хилядолетия, с ролята на митично- зловещата сектантска организция "Опус Деи", превърнала се в лошия страж на историята и в пазител на основните религиозни скрижали, както и с многобройните класически символи в изкуството, оборващи още от времето на Леонардо да Винчи фундаменталните догми, на които се крепи християнската вяра - започвайки от възкресението Христово и свършвайки с култа не към Света Богородица, а към Мария Магдалена...

Толкова по-необичайна и неочаквана е реакцията и на нашите старци от Светия синод, действащи пожарникарски на принципа: "Дори да не съм гледал филма, знам, че той е лош", пледиращи за неговата забрана, тъй като извращавал истината за делото на Спасителя, а пък в борбата със сектите и наркоманията била нужна вяра...

Хората на патриарх Максим за втори път се излагат пред нашата културна общественост, превръщайки се по стар тоталитарен навик в истина от последна инстанция и в цензура по отношение на може би най-очаквания и зрелищен филм на сезона.

Знам, че и този им напън, подобно на предишния, когато не разрешиха показването на "Последното изкушение на Христос" на Скорсезе по Канал 1, вдигайки оборотите на кварталните видеотеки и на теглените записи от интернет, ще претърпи фиаско. Просто времената са други, а и изискванията на пазара се влияят от законите на маркетинга, а не на ортодоксалната целесъобразност. А те категорично налагат мнението за един конвертируем касов холивудски продукт, предназначен за масова забава.

В него създателите му - сценаристът Акива Голдсман и постановчикът Рон Хауърд, старателно избягват и префасонират крамолните обобщения на Дан Браун, акцентувайки основно на екшъна и на досадното експониране на очевидните неща, необходимо за спечелването и на по-непретенциозната публика. Така те са създали зрелищен и шеметно въздействащ спектакъл, в който обаче героите и обобщенията са плоски и едноизмерни. Затова адмирации заслужава много повече операторът Салваторе Тотино и художникът Алън Камерън, създали внушителни композиции, от които струи тайственост и зловеща заплаха, и композиторът Ханс Цимър, поднесъл поредната порция безупречно въздействена драматична музика, отколкото купът първокласни звезди, ангажирани в тази мегапродукция.

Любопитно е - и това не може да бъде скрито от зрителя, че в "Шифърът на Леонардо" актьорите, покриващи поддържащите роли, се справят по-добре от суперзвездите, привлечени за изграждане на основните персонажи. Сър Йън Маккелън е на завидна висота като прочутия историк Лий Тибинг, същото се отнася за Алфред Молина като епископа, докато в кожата на монаха-убиец Сила Пол Бетани създава впечатляващ образ на войн-фанатик, за който спокойно може да бъде номиниран за поддържащ "Оскар".

Не са толкова розови нещата с трите водещи звезди. Жан Рено създава клиширан и лишен от индивидуалност образ на полицейския инспектор Безу Фаш, Одри Тоту въпреки старанието си не може да ни убеди в изключителните качества на криптоложката Софи Ново и, ако и леко загрозена и без дежурните усмивки, тя не избягва от сянката на легендарната си Амели Пулен.

Въпреки безкрайното ми уважение не смятам, че Том Ханкс е подходящ за ролята на професора по религиозна символика Робърт Лангдън. Името му е гаранция за търговския успех на лентата, но е очевадно, че като Филип Марлоу на теологичните ребуси и непоколебим герой, страдащ от клаустрофобия, е на светлинни години от първоначалния избор на продуцента Брайън Грейзър - Ръсел Кроу. Загадка е защо за основен изпълнител надделява Ханкс, но за съжаление от това филмът не печели. Няма я дори очакваната химия между него и Тоту, тъй като през цялото време двамата актьори се държат повече като "непознати във влака", отколкото като пълноценни партньори.

Приключвайки с дешифрирането на "Шифърът на Леонардо", констатирам с тъга, че с този си опус Хауърд дръпва назад в сравнение с прекрасните си предишни филми "Късметлията" и "Красив ум". Просто този път той е впрегнал таланта и професионализма си за създаването на лесносмилаем и напрегнато-атрактивен екшън, който да радва и предизвиква публиката по света. Явно и за него финансовите резултати са били по-важни от художествените.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2006, № 5 (78)