Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАМЕТ ЗА ШАРЛЕТО

Борислав Гърдев

web

Тъжен е поводът да почетем паметта на един от най-известните български театрални и кинорежисьори Любомир Шарланджиев. На 22 юли се навършват 30 години от ненавременната му смърт. Той умира на 48 години - роден е на 18 април 1931 г. - по време на снимките на последния си филм "Трите смъртни гряха", довършен от съпругата му Невена Коканова.

Дълго съм размишлявал върху необикновената и трагична съдба на този наш творец. При него като че ли късметът, щастието и личният триумф вървят ръка за ръка с огорченията, заблудите и терзанията. Той завършва ВИТИЗ през 1956 г. Първоначално се изявява като актьор. Партньор е на Апостол Карамитев в култовата мелодрама на Янко Янков "Това се случи на улицата", изпълнявайки със завидна лекота ролята на Лазо. На следващата година, отново под режисурата на Янков, е в ролята на Чавдар в "Години за любов". На снимачната площадка среща партньорката си Невена Коканова, играеща Ема, и веднага и до уши се влюбва в нея. "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!", изплаква той пред колегата си Иван Андонов. Това е разбираемо, тъй като и в началото на своя творчески път Коканова е най-красивата българска киноактриса, а какво остава за по-късно, когато се утвърждава като гранддамата на българския екран? Колко са били ухажорите и обожателите й не знам, но тя все пак предпочита Шарланджиев (вероятно и защото са земляци - тя е родом от Дупница, а той от Благоевград), за когото се омъжва в Габрово през 1958 г. и с когото е неотлъчно цели 21 години.

През 1959 г. Любомир Шарланджиев е в Русе, постига шумен успех с театралната си постановка "Всяка есенна вечер" (който ще бъде повторен през 1975 г. с работата му по "Януари" на Йордан Радичков в Сатиричния театър), основава местния киноклуб, става член на БКП, а след това заминава на специализация в Москва при прочутия Михаил Ром. В интерес на истината съветският филмов класик по това време не снима, след провала си с "Убийство на улица "Данте" (1956), но явно обучението при него подпомага формирането на качествата и спецификата на постановчика Шарланджиев.

Завръщайки се в България, той получава самостоятелна работа по сценария на Тодор Монов "Хроника на чувствата", който излиза на екран през 1962 г. От този филм започва неговото развитие като български кинотворец. Любомир Шарланджиев оформя неусетно своя облик. Той внимателно следи тенденциите в развитието на седмото изкуство и още в дебюта му се усеща благотворното влияние на френската "нова вълна" по отношение честното и негримирано разкриване на интимните преживявания на основните персонажи в техния делник. В "Хроника на чувствата" звездата е Жоржета Чакърова, създала свежия и автентичен образ на Марето. Оттук започва и сътрудничеството на Шарланджиев с неговите знакови актьори Васил Попилиев и Григор Вачков.

Режисьорът запазва вкуса си към строгото и изчистено графично изображение до 1972 г. Той остава верен на социалистическия идеал, разкривайки на екрана красиви, чисти и нравствено извисени образи, желаещи реализацията си в оформящото се общежитие. Но Шарлето си запази скептицизма, не робувайки докрай на догмите на соцреализма, опитвайки се постоянно в неговите граници да прави концесии в посока правдиво и драматично пресъздаване живота на редовия българин.

Любомир Шарланджиев естествено снима антифашистки филм, който получава и голямата награда на фестивала на българския игрален филм "Златната роза" през 1964 г. Но "Веригата", ако и да е създаден по сценарий на Анжел Вагенщайн, не е типичен и стандартен антифашистки боевик. Той разкрива непосредствено и със сдържан драматизъм перипетиите на човека с веригата - Васил Попилиев, избягал от влак и стигнал до отряда, благодарение саможертвата на скромно войниче, в чийто облик познаваме Константин Коцев. И не случайно финалът експонира не паметник на народния герой, а на скромния войник, жертвал се за победата на новата власт.

През 1966 г. Шарланджиев вече има потребност от присъствието на Невена Коканова в своите филми. В този аспект той е безкомпромисен и я кани само тогава, когато разбира, че проектът му без нейно участие е неосъществим. В екранизацията на повестта на Атанас Ценев "Замъкът на бялата роза", излязла под претенциозното заглавие "Карамбол", той лансира Коканова в ролята на оперната актриса Ана. Изборът му е безпогрешен. Със своя фин и неподправен чар Невена Коканова става естествен център на повествованието и достоен съперник за любовта на публиката на обаятелния си партньор Анани Явашев - Наско. Още по-дълбоко в сферата на обърканите и комплексирани лични проблеми навлиза Шарланджиев в следващия си филм по сценарий на Павел Вежинов "С дъх на бадеми" (1967). В него има и изневери, и смъртен случай, и комплексиран младеж Белокожов, страхуващ се да признае чувствата на любимата си Мина. Двете интимни линии влизат в стълкновение, като благоразумно постановчикът противопоставя изпепеляващата и осъдена любов на Герда и Никодимов, в чудесните интерпретации на Невена Коканова и Георги Георгиев-Гец, на раждащото се светло и перспективно чувство на Мина - Доротея Тончева, и Белокожов - Стефан Данаилов.

След поредица от успехи Любомир Шарланджиев неочаквано стига и до първия си фронтален сблъсък с цензурата на социалистическа България. Подсигурил се с прочутата пиеса на Георги Джагаров "Прокурорът" и приел за сценарист съветският драматург Будимир Металников, той прави през 1968 г. дръзка и безкомпромисна екранизация на прочутата драма, разкривайки извращенията в правосъдната ни система в най-мрачните култови времена в началото на 50-те години на миналия век. Творбата разтърсва със своя мотивиран критицизъм, предизвиквайки катарзис в изтерзаните ни души и точно затова екранизацията е сложена на рафта и пусната тихомълком на екран 20 години по-късно, когато и в България си играехме на перестройка.

Шарланджиев болезнено преживява този си провал, но въобще не знае какъв шеметен триумф го очаква, залавяйки се с Неделчо Чернев да прави своя телевизионен прощъпалник в най-дългия - цели 26 епизода, и най-гледан и коментиран роден сериал "На всеки километър" (1969-1972), за който получава и Димитровска награда, и който е с основен принос за удостояването му със званието "заслужил артист" през 1975 г.

Така този семпъл приключенски сериал, създаден от сценаристите Георги Марков, Павел Вежинов, Костадин Кюлюмов, Евгени Константинов и Свобода Бъчварова, връща творческото самочувствие на Любомир Шарланджиев и го прави всенароден любимец, заедно с неговите звезди - Стефан Данаилов - Деянов, Григор Вачков - Бомбов, Георги Черкелов - Велински, Петър Пенков - Каназирев, Стефан Гецов - ген. Бранев, Любомир Кабакчиев - полк. Велшинин и Коста Цонев - полк. Хю Пърси, като не забравяме, че в кавалкадата видни български артистични знаменитости той намери място и за Невена Коканова в епизода "След полунощ", а в предпоследния "След години" отново блесна като майстор-психолог, успял да извлече най-ценното и от нефелната драматургия, и особено от изключителния актьорски дует между Стефан Данаилов и Георги Черкелов. Ако и разобличен, Велински - Черкелов, маскиран като проф. Мунс, до последно се надява, че ще получи възможност да умре в родината си. Така и става, след като прочита сакраменталната телеграма на Деянов на гара Драгоман - "Приятно пътуване", която ускорява инфаркта му и която е причина домашният телефон на Черкелов да звъни цяла нощ след излъчването на епизода от развълнувани зрители, искащи да се уверят дали любимият им актьор е жив или умрял по време на снимките...

Шарлето избира вярната посока в развитието си след всенародната любов с "На всеки километър". Първо снима прочутата си мелодрама "Най-добрият човек, когото познавам" (1973) по романа "Отвори, аз съм" на Лиляна Михайлова, събирайки в екип най-обичаните български актьори, начело с Невена Коканова - учителката по български език Николина Бонева, с награда за женска роля на варненския кинофестивал през 1973 г., Владимир Смирнов - съпругът й Михаил Бонев, и Григор Вачков - Семо Влъчков, и като опитен майстор-професионалист дозира умело привидно розовото повествование с неочаквания трагичен обрат със срутването на мината и последвалата нелепа смърт на Костадин Костадинов - Димитър Коканов, при инцидента в Кремиковци.

Три години по-късно той ни изненадва приятно със "Спомен за близначката", великолепна ретро драма, дала на киното ни като сценарист големия поет Константин Павлов. И отново сме свидетели на умишлен жанров колаж - уж гледаме антифашистки филм, прославящ подвизите на партизанския отряд и неговия харизматичен командир Григор Вачков, а всъщност се оказваме непосредствени съучастници-воайори на драмата на самотната умираща морфинистка Невена - едно от най-значимите артистични завоевания на великата Коканова.

На 48 години Шарланджиев пристъпва към екранизацията на романа на Димитър Вълев "Трите смъртни гряха", на който е съсценарист през 1979 г. Наскоро успях да видя този толкова труден за откриване филм и останах удивен както от елегичното настроение в сюжета, така и от гражданската смелост на постановчика, позволил си преди 3 десетилетия да критикува грешките на БКП в антифашистката съпротива и насилствената селска колективизация, чието олицетворение се оказва прекършената съдба на бай Митре Мандров в незабравимата интерпретация на Григор Вачков. Филмът е триумф на органичния актьорски ансамбъл, начело с Георги Георгиев-Гец - Куздо Каракозов, Васил Попилиев - Павел Пашев, и Ириней Константинов - Борис Дражев, в който необходимата нравствена доминанта се оказва баба Дона на Невена Коканова. Драматичната съдба на творбата, свързана със смъртта на постановчика и един от водещите актьори Григор Вачков, принуждава Невена Коканова без време да се заеме с режисурата и да довърши творбата на Шарланджиев.

Любомир Шарланджиев умира в разцвета н силите си, без да доживее 50-годишен юбилей. Освен "Златна роза" и Димитровска награда, той печели и две Специални награди - 1973 и 1976 г. от Варненския фестивал на българския игрален филм, а през 1980 г. СБФД посмъртно го удостои с голямата си награда "Златна камера".

Ако има нещо, за което искрено съжалявам, то е за проваления му замисъл да направи тв сериал на романа "Тютюн", по който работи от 1974 г. и в който ролята на Ирина по право е принадлежала на Невена Коканова...

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2009, № 7 (116)