КЛОПКА В ТЕЛЕФОННА БУДКА

Борислав Гърдев

web

В основата на “Телефонна клопка" е автентичната история на убиеца-снайперист от Белтуей, подлудил през миналата година с жертвите си полицията и тайните служби в САЩ.

Разбирайки добре, че стъпват на хлъзгава територия, продуцентите Гил Нетър и Дейвид Зукър и сценаристът Лари Коен обработват внимателно драматичната история. В нея вкарват горчив хумор, щипка критицизъм към фалшивия нравствен облик на днешния американец и проникновен катарзис, ориентирайки интригата в познатия коловоз на порицейския психотрилър.

Постановчикът Джоел Шумахер нагнетява мотивирано атмосферата в своята камерна драма, ограничавайки я за 80 минути до рамките на една предстояща за събаряне нюйоркска телефонна будка на ъгъла на 53 улица и 8 авеню, един травмиран PR-шмекер Стюарт Шепърд (Колин Фарел), тероризиран от звънящия уличен телефон, от който го манипулира анонимен (до финала) професионален килър-маниак, полицейски капитан Ед Рейми (Форест Уитакър), съпругата Кели Шепърд (Рада Мичъл) и бъдещата любовница Памела Макфадън (Кейти Холмс).

Сюжетната канава е познаваема, но е разработена ударно и интелигентно. Противно на очакванията ни, хепиендът се оказва измамно фалшив - Стю Шепърд оцелява и спасява брака си, но е преследван и в полицейската линейка от психопата-престъпник, добил подозрително интелигентните контури на познатия ни Кийфър Съдърланд.

Шумахер пласира дискретно поредната си дисекция на комплексираното щатско общество, напомняща добрите му години, когато ни радваше с филми като “Време за убиване", “Клиентът" и “8 мм".

Принос за пластично-експресивното въздействие на “Телефонна клопка" имат шеметните визиони на оператора Матю Либатик. А актьорските интерпретации на Колин Фарел, Форест Уитакър и Рада Мичъл са възхитително правдиви.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2003, № 8 (45)