ИЗИСКАНИЯТ ДЖЕНТЪЛМЕН

Борислав Гърдев

web

Такъв остава в моето съзнание Кари Грант, от чието рождение на 18 януари се навършват 105 години. Всъщност истинското му име е Арчибалд Лийч. Противно на очакванията, е англичанин, роден е в Хорфийлд, близо до Бристъл, където прекарва нормално детство за дете от средната класа. С едно важно изключение - той е 9-годишен, когато майка му е прибрана в психиатрия - каква аналогия с ранните години на Чаплин! - и я вижда едва през 1924 г. На 14 години напуска училище, разбирайки, че няма какво повече да научи в него, лъже за възрастта си и фалшифицира бащиния си подпис, за да постъпи в комедийната трупа на Боб Пендър. Овладява пантомимата и акробатиката, докато обикаля английската провинция, усвоява лондонския акцент из вариететата, а през юли 1920 г. е едно от осемте момчета на Пендър, избрани да заминат за Америка.

Започва американското приключение на актьора. Попада в Холивуд през 1931 г. в зората на звуковото кино, участвайки в "Това е нощта" (1932) на Франк Тутъл с псевдонима Кари Грант, комбинация от главните букви на двете горещи тогава звезди - Кларк Гейбъл и Гари Купър. Великата Мей Уест го кани за партньор в "Аз не съм ангел" (1933) на Уесли Ръджлис, тъй като Грант съчетава мъжественост с обиграните маниери на изискан салонен джентълмен.

Кари Грант става звезда. Смятан е за образец на традиционната холивудска естетика - особено в партньорството си с Катрин Хепбърн - "Ваканция" (1938), "Отглеждане на бебе" (1938), "Филаделфийска история" (1940), която обаче неласкаво посочва, че "Той не може да изиграе сериозна роля, но има чудно чувство за ритъм, забавно лице и прекрасен глас", признание, което трябва да приемем с резерви, най-вече защото в дует именно с Хепбърн в мелодрамата "Силвия Скарлет" (1935) на Джордж Кюкър, Грант създава една от най-запомнящите се свои кинороли.

И тук стигаме до парадокса зрители и продуценти да приемат Кари Грант само в определено амплоа, докато той доказва убедително, че е еднакво добър и в мелодрамата - "Само ангелите имат криле" (1939) на Хауард Хоукс, "Серенада за Пени" (1941) на Джордж Стивънс, "Ужасната истина" (1937) и "Една необикновена любов" (1957) на Лио Маккери, и в мюзикъла - "Нощ и ден" (1946) на Майкъл Къртис, където се превъплъщава в образа на знаменития композитор Кол Портър, и във военния филм - "Посока Токио" (1943) на Делмър Дейвис, "Операция "Петикоут" (1959) на Блейк Едуардс и "Гъсокът" (1964) на Ралф Нелсън, и в мистериозния романс - "Шарада" (1963) на Станли Донън, в драмата - "Само самотното сърце" (1944) на Клифърт Одетс, в софистицираните комедии, където изпъква комичният му талант със строго контролирана безгрижност и напевно скорострелно пласиране на репликите - "Отглеждане на бебе" (1938), "Неговото петъчно момиче" (1940), "Аз бях вдовица от войната" (1949) и "Маймунджилъци" (1952) на Хауърд Хоукс, "Ваканция" (1938) и "Филаделфийска история" (1940) на Джордж Кюкър, "Арсеник и стари дантели" (1944) на Франк Капра, "Недискретно" (1958) на Станли Донън и "Магията на лукса" (1962) на Делбърт Ман, както и в изисканите и стилизирани трилъри на Алфред Хичкок - "Подозрение" (1941), "Небезизвестните" (1946), "Да хванеш крадец" (1955) и "Север - северозапад" (1959), който е и неговият най-голям касов успех.

Престава да снима филми през 1966 г., когато играе посивял, но все още неуморим сватовник - сър Уйлям Рътлънд в комедията на Чарлс Уотърс "Върви, не тичай", залавяйки се с новата кариера на бащинството. През 1969 г. все пак получава специален "Оскар" за неповторимо майсторство в изкуството на филмовата актьорска игра, като на церемонията демонстрира отлично чувство за хумор в партньорство с представящия го Франк Синатра. А това е вече официално признание за универсален и уникален талант, с който се съобразяват не само най-добрите американски кинорежисьори - от Хауард Хоукс, Франк Капра и Станли Донън до Алфред Хичкок, Майкъл Къртис и Чарлс Уотърс и негови партньори от ранга на Катрин Хепбърн, Ингрид Бергман, Грейс Кели, Дебора Кар, Лесли Карон, Джинджър Роджърс, Мерилин Монро, Франк Синатра, Ева-Мари Сейнт и Ан Шеридан.

Прекарал драматично детство и изпълнена с напрежение и търсения младост, Кари Грант се утвърждава като една от най-известните и любими звезди на американското и световното кино. Между преследваните завоевания, които не успява да осъществи, е италианската дива София Лорен. Кари Грант е лудо влюбен в нея по време на снимките на "Гордост и страст" (1957) на Стенли Креймър, но не съумява да спечели сърцето й, което вече е пленено от продуцента Карло Понти. По-късно той намира семейното щастие с Дайън Кенън, която му ражда и единственото дете дъщерята Дженифер Грант на 26 февруари 1966 г., а след това - с Барбара Харис, и когато журналистите го иронизират, че "Всеки иска да бъде Кари Грант", им отвръща от висотата на своето перфектно иронично чувство с култовата реплика - "Аз също!"

За съдбата на Кари Грант съм спокоен. Филмите му - и след смъртта му на 29 ноември 1986 г. в Дейвънпорт, Айова, ще се гледат и занапред. Ще се харесват и коментират, въпреки старомодните си клишета. Защото такива изискани, стойностни и качествени забавления вече не снимат никъде. Дори във Великобритания и САЩ...

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2009, № 1 (110)