20 ГОДИНИ БЕЗ БОЖЕСТВЕНАТА ГРЕТА ГАРБО

Борислав Гърдев

web

С много парадокси се сблъсква всеки изследовател на творческия път и житейска съдба на най-ярката филмова звезда на 20. век Грета Гарбо. Приказно красива и нещастна в личния живот, с шеметна кариера, приключила внезапно, с доброволно оттегляне в самота, засилващо манията по нейните стари филми...

Родената на 18 септември 1905 г. в Стокхолм Грета Густафсон я очаква живот на редова бюргерка. На 16 години продава шапки в централен столичен магазин, мечтаейки за артистична кариера. Снима се като манекен в търговска кинореклама, което й дава възможност да застане пред камерата на Ерик Петчлер в неговата комедия "Баронът-мошеник" (1922). Днес никой не помни тази стандартна продукция, но благодарение на нея през същата 1922 г. Грета Густафсон е приета за студентка в Кралската театрална академия. Само след 2 години като стажантка тя ще попадне в полезрението на прочутия Мориц Стилер, открил драматичния талант и поразяващата красота на младата надежда, ангажирайки я за ролята на Елизабет Дона в прочутата си "Сага за Йоста Берлинг" (1924). Стилер измисля артистичния й псевдоним Грета Гарбо, шлифова таланта й и грижливо я подготвя за ролята, която, ако и да не е главна, е възлова и на нея се крепи идейно-смисловия център на над тричасовата сага. Гарбо осъзнава какъв шанс е получила от съдбата, работи упорито, вкл. и с партньорите си Торстен Хамарен - Хенрик Дона, и Ларс Хансон - Йоста Берлинг, и с първата култова реплика, която отправя към съпруга си Хенрик Дона - Торстен Хамарен, след своето завръщане от Италия - "Защо поздравяваш тези животни?", влиза през парадната врата на филмовия бизнес. Играта й в сагата на Стилер е нюансирана и убедителна и още в тази си първа знаменита изява Гарбо разкрива силата на прословутото си хамелеонско превъплъщение на лирична героиня, привличайки образа към собствения си натюрел. Защото в "Сага за Йоста Берлинг" тя е не толкова младата шведка, бореща се за личното си щастие, колкото универсалната жена с нейните амбиции и стремежи, готова да ги преследва, пренебрегвайки закостнели и обременяващи я условности.

След Стилер Гарбо попада в екипа на Георг-Вилхелм Пабст, ангажирана като скромната чиновничка Грета Румфорт в знаменитата "Безрадостна улица" (1925). При Пабст Гарбо разкрива непосредствено и завладяващо облика на младата германка, мачкана от еснафската среда, но тук също се усеща амбицията на Гарбо да избяга от местното и националното, търсейки глобалните обобщения за нерадостната женска съдба. А тях може да разкрие с целия си блясък само в Холивуд. Американската си кариера Гарбо дължи на Дейвид Селзник през 1925 г., същият, който 14 години по-късно ще привлече в Холивуд и Алфред Хичкок. Печалното е, че в САЩ изхвърлят Стилер като недостатъчно сръчен и адаптивен, а звездата на Гарбо засиява веднага със завиден блясък.

След пробното участие в "Пороят" (1926) на Монта Бел и разумният риск на "Метро Голдуин Майер", следва шумният успех на двете качествени мелодрами - "Изкусителката" (1926) на Фред Нибло по романа на Висенте Бласко Ибанес и "Сатана и плът" (1926) на Кларънс Браун, с когото занапред тя ще създаде най-добрите си и физиономични роли. Задачата й в "Изкусителката" е сложна и отговорна. Като Елена тя трябва да пресъздаде възхода и падението, и най-важното - катарзиса на своя персонаж, който в края на живота си - като алкохолизирана развалина, все пак осъществява покаянието си пред Бога в присъствието на голямата си любов Мануел Робледо - Антонио Морено.

Доста по-енигматична и зловеща като излъчване е Фелицита в "Сатана и плът". Неслучайно тя едва не проваля кариерата на любимия офицер Тео фон Харден - Джон Джилбърт, а на финала на повествованието заплаща с живота си за своите греховни увлечения... В тази изтънчена мелодрама Гарбо среща своя любим Джон Джилбърт. С него тя ще се снима и в "Кралица Кристина" (1933), предизвиквайки необяснимия гняв на пролетарския ни бард Никола Вапцаров (в "Кино", "Моторни песни", 1940 - "Един размазан Джон целува страстно Грета"), но през 1927 г. тя пренебрегва необяснимо своето щастие, отказвайки да се появи на брачната церемония с любимия Джилбърт. 11 години по-късно отново ще замечтае за брак с прочутия диригент Леополд Стоковски и отново няма да чуе сватбения марш. Гарбо ще се оттегли в уединение и самота и едва в края на живота си ще разбере грешката, която е допуснала, признавайки, че не е доволна от това, което е сторила дотогава...

1927 г. е важна за нея, тъй като за пръв път се докосва до света на литературната класика с екранизацията на романа на Толстой "Ана Каренина", в която под заглавието "Любов", под режисурата на Едмънд Гоулдинг и с партньор Джон Джилбърт - Вронски, създава поредната си значима и филигранно поднесена роля.

Любопитни и интересни са изявите й в "Аферистката" и "Мистериозната дама" от 1928 г. Като Диана Фурне, в партньорство с Джон Джилбърт - Невил Холдернъс, и под режисурата на Кларънс Браун Гарбо разкрива пълноценно щедрия си талант на губеща лейди, готова да прости всичко на своя любим, докато в "Мистериозната дама" на Фред Нибло създава образ на елегантната и неустоима шпионка Таня Фьодорова, която първоначално проваля кариерата на своя любимец Карл фон Раден - Конрад Нагел, а впоследствие, с риск на живота си, открадва от касата на съпруга си, шефа на руското разузнаване във Варшава - ген. Александров - Густав фон Зайфертитц, секретните документи, с които печели не само реабилитацията на Раден, но и неговото сърце. Това е един от малкото филми в биографията на Гарбо, които приключват с хепи енд за нейната героиня. Сещам се още за "Нарисуваният воал" (1934) на Ричард Болеславски.

А от "Любов" (1927) започва и поредицата от образи на рускини, които тя създава на екран с много топлота и обич - "Мистериозната дама" (1928), Гранд хотел" (1932), "Ана Каренина" (1935), "Ниночка" (1939), превръщайки я в майстор на интерпретацията на екзотични красавици - полякиня - "Мария Валевска" (1937), холандка - "Мата Хари" (1931), италианка - "Каквато ме желаеш" (1932), шведка - "Ана Кристи" (1930) и "Кралица Кристина" (1933), французойка - Съблазнителката" (1926) , "Целувката" (1929), "Вдъхновението" (1931), "Дамата с камелиите" (1936), австрийка - "Нарисуваният воал" (1934), като колкото и да е куриозно най-рядко играе американки, но с не по-малък успех в "Сюзън Ленокс - нейното падение и възход" (1931) на Робърт Леонард и "Двуликата жена" (1941) на Джордж Кюкър.

Всъщност възходът на Гарбо в звуковото кино тръгва залпово през 1930 година с излизането на "Ана Кристи" на Жак Фейдер, с когото вече успешно е играла в "Целувката" и "Романс"на Кларънс Браун, в който за пореден път след "Черни орхидеи" (1929) на Сидни Франклин работи с любимия си постоянен партньор Луис Стоун - Корнелиус Ван Тюл. Звукът стимулира кариерата на Гарбо. Тя вече е прелъстила камерата, която разкрива на запленената публика екзотичната студена красота на звездата, умело боравеща както с жестовете, така и с неустоимия блясък на очите си, перфектното стройно тяло и загадъчния висок, но малък бюст, по който въздишат всички мъже на планетата. Да, това е зов на пола, но и още нещо - красотата на Грета Гарбо е израз на особеното й душевно състояние. Това е печална красота, пронизана от страдание, самота и отчуждение, от липсата на разбиране и общуване, "опозиционна хубост" (Бейла Балаж) на потисканата жена, в която милионите фенове откриват болезнен и пасивен протест.

Звукът добавя още придобивки за звездата - ниският й дрезгав глас, оцветен от скандинавския акцент, се съчетава блестящо с изградената за нея представа като мистериозната чужденка в Холивуд. Уви, тя не се снима в главна роля в цветен филм! Публиката жадно поглъща всяка нейна изява, вестниците се пълнят с пикантерии за нейните интимни преживявания и лъскав начин на живот. Дори българските й фенове през 30-те години на миналия век са осведомени подробно за огромния й хонорар от 33 000 долара седмично, който е получавала, за къщата й, за условията, които е поставяла на продуцентите, за сюжетите, към които е имала пиетет, за постоянните режисьори като Кларънс Браун и актьори от ранга на Джон Джилбърт и Луис Стоун, без които нито един проект не е можел да се осъществи.

В мемоарите си "Изповедта на един актьор" (1982) Лорънс Оливие чистосърдечно си признава, че не установява контакт на пробните снимки на "Кралица Кристина" (1933) с дивата, тя не го одобрява и той отпада от продукцията. Така е постъпвала и с други кандидати на славата, но никой от тях не се обижда. Такива са били правилата на играта във "фабриката на сънища" и всеки е търсел упорито своето място под слънцето. Гарбо е съзнавала къде е нейната сила - в качествените мелодрами и исторически суперпродукции, в които непременно е трябвало да бъде център на вниманието. Тя изгражда устойчивия легендарно-митичен образ на вечната жена, на загадъчната страдалка, която и когато преживява падение, и когато е на върха на обществената пирамида, предизвиква възторг и внимание. Това не означава, че актрисата се затваря в обичайното си амплоа на екзотична красавица - прелъстителка, която се бори с кахърните страсти по поредната си неосъществена любов. Когато е необходимо, Грета Гарбо пропява - в "Двуликата жена" (1941), и дори смело се впуска в примамливия и опасен свят на комедията.

В политическата сатира на Ернст Любич "Ниночка" (1939) тя буквално е неузнаваема като сталинската емисарка в Париж Ниночка Якушова, а в "Двуликата жена" (1941) като ски-инструкторката Карин Бьорг Блейк, борейки се за любовта на Лорънс Блейк - Мелвин Дъглас, дори се принуждава да извае тайна нейна сестра - близначка, в която Лорънс се влюбва страстно... Точно с тази роля и под режисурата на Кюкър, започва и неочакваната драма на Грета Гарбо. Филмът излиза, постига нужният успех, но е посрещнат остро от критиката, останала разочарована от изявата на "божествената". Чувствайки се самотна и предадена, Гарбо решава да се оттегли... До този момент тя е постигнала почти всичко в целулоидния свят - 4 пъти е номинирана за "Оскар" - за "Ана Кристи" (1930), "Романс" (1930), "Дамата с камелиите" (1936) и "Ниночка" (1939), като почетното отличие ще й бъде връчено за 50-годишнинанта й и нейните "незабравими изпълнения", получила е наградата на нюйоркската асоциация на кинокритиците за изявите си в "Ана Каренина" (1935) и "Дамата с камелиите" (1936), осъзнала е, че изпълненията й спасяват баналното съдържание на доста от филмите й. Решава се на опасен, но заслужаващ уважението ни ход - да се оттегли от фалшивия блясък на Холивуд и да се насочи към по-благородна кауза.

Гарбо съзнателно и убедено се поставя в услуга на британското разузнаване пред ръководителя на филиала на "Интелиджънс сървис" за САЩ Уйлям Стивънсън. Използвайки връзките си в шведския и датски кралски двор, тя осигурява канал и спасява хиляди евреи в Швеция от Дания, жертвайки и лични пари. Без за това да се шуми или да е направен филм от мащаба на "Списъкът на Шиндлер" (1993) на Спилбърг. Грета Гарбо е готова да отиде в Берлин и да убие Хитлер, докато той гледа "Дамата с камелиите", като същевременно подпомага извеждането на научното светило Нилс Бор от Дания в Швеция и осигурява диверсионна група, която унищожава завода за тежка вода в Норвегия, за която акция Антъни Ман засне през 1965 г.прочутия си хит "Героите на Телемарк"

Така тя осмисля живота си до 1946 г. През 1949 г. е поканена на тържествения 25-годишен юбилей на "МГМ", което е нагледно доказателство, че все още никой не я е отписал от играта. Гледал съм кадрите от юбилея в "Това е развлечение!" (1974) на Джак Хейли младши, помня огромните маси, отрупани с блюда и актьори, не съм забравил и дикторския глас - "Бяха се събрали толкова здезди, колкото нямаше и на небето!" На една от ложите, леко отчуждено, но все пак дружелюбно усмихната стои и Грета Гарбо... Осъзнавала ли е, че този жест на студиото е последният й шанс да се завърне в киното? Защото, дори в Холивуд, колкото и да си привилегирован, ти трябва да връщаш вложените инвестиции. Позволената ти почивка е от 4 - при Джак Никълсън, до най-много 9 години - при Марлон Брандо или Уорън Бийти. След това или се завръщаш в занаята, или отпадаш, колкото и да си прочут. Гарбо не пожелава връщане - ако не броим появяването й като самата нея в "Адам и Ив" (1974) на Питър де Ром. Вероятно осъзнава, че времето й е минало, което донякъде е вярно, ако трябва да сравняваме екранното й излъчване с това на Мерилин Монро през 50-те и 60-те години на миналия век, въпреки че точно липсата й на екран стимулира кариерата на сънародничката й Ингрид Бергман, която дори печели "Оскар" за главна женска роля - на Пола Олквист в "Газова светлина" (1944), тъкмо с роля, сякаш създадена за Грета Гарбо, и остава на екран до смъртта си през 1982 г.

Мисля си, че американската и световната публика щяха да приемат с разбиране отшелничеството на Гарбо, ако тя се беше върнала пред камерите и бе попаднала на качествени сценарии и добри постановчици. Тя избира самотата, не ходи на премиери, не раздава автографи, не отговаря на писма на почитатели и дори се дискредитира с връзки с жени от ранга на Мими Полак, Марлен Дитрих и За За Габор и увлечения по младия Марлон Брандо... Всичко това й е простено. Гарбо жертва кариерата си на велика звезда, но запазва ореола си на недостижима примадона. Рискува да потъне в самота, но не е забравена. Постоянно се пише за нейното завръщане, за нейните амбиции и мечти, а липсата на нови заглавия се компенсира с преоткриването на старите й филми, като това влияе на интереса на публика и специалисти към личностна и изкуството й .

Гарбо умира на 15 април 1990 г. в нюйоркския си апартамент. По това време, прехласнати по стартиралата демокрация у нас, не обърнахме внимание на загубата, сполетяла седмото изкуство. А едва наскоро, готвейки се за този закъснял портрет на любимата ми кинозведа, попаднах на откровението й с 33-годишна давност, споделено пред сп. "Бунте илустрирте" - "Обърках сташно живота си и сега е късно да се направи каквото и да било... Вървя сама и премислям миналото. Не съм доволна от това, което направих в живота".

Признавам, че тези нейни думи ме стъписаха. Оказа се, че и прочутите също плачат, че няма пълно щастие, че успехът винаги идва заедно с лишенията и компромисите. Но така се оставя име в най-популярното изкуство. Печели се имидж, слава, касов успех, световна известност, а творбите с твое участие остават и за следващите поколения, които осъзнават след второто гледано заглавие каква голяма и талантлива звезда се е подвизавала на екрана между 1922 и 1949 година. Незабравимата и божествена Грета Гарбо...

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2010, № 4 (125)