Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕТРАДИЦИОНЕН ПОГЛЕД КЪМ ГОЛЯМАТА ВОЙНА

Борислав Гърдев

web

С "Ветровете също говорят" хонгконгският кунгфу корифей Джон Ву поема най-големия риск в кариерата си. Вместо традиционно фантасмагоричен комерсиален екшън, тип "Код: Счупена стрела" или "Лице назаем", той осъщестява мащабна и отговорна продукция за малко известен факт от Втората световна война, струваща 110 млн. долара и с отложена за 7 месеца и доработена версия, заради атентатите в Ню Йорк.

Сега, когато филмът е готов и разчита на безпристрастната ни оценка, може да се каже, че рискът е оправдан и че историята за дешифровчиците от племето Навахо, дали приноса си за спечелването на войната в Пасифика, си е струвала огромните усилия на целия екип.

Действително сюжетът е необичаен. Но той не задълбава в сферата на шпионажа, въпреки че е налице елемент на надхитряване от страна на американците, решили се на авангарден ход след месомелачката на Соломоновите острови през 1943 г. За да запазят неразкрити своите кодове, с които подпомагат усилията на действащата армия, командването прибягва до услугите на 12 индианци-дешифровчици, чрез които заповедите стигат безпроблемно до фронта и чийто скъпоценен живот се пази до край от специално подбрани ветерани-телохранители.

За наше удовлетворение, твърде специфичната проблематика е поднесена интересно и ненатрапчиво. Налице е и опит за расова сегрегация, има ги дежурните епизоди на войнишки дрязги и неразбирателство под неизбежно веещия се щатски флаг, без да се отива в сантиментално-дидактични проповеди, познати ни от "Кажете им, че момчето Уили е тук" или "Когато легендите умират".

Америка си е изчистила съвестта с индианския синдром още когато се прехласваше по "Синият войник", и сега с 60 годишно закъснение признава заслугите на отбраните червенокожи за победата в Далечния изток, което е направо похвално.

Ву не маниерничи и не злоупотребява с познатия си стил, а го подчинява на цялостното въздействие на филма, който всъщност се оказва сага за трайно изграденото приятелство между итало-американския сержант Джоузеф Ендерс и прикрепения към него Бен Яхзий.

Оценявам желанието на сценаристите Джен Райс и Джо Батер да акцентуват именно на трудното, но неизбежно преодоляване на расовите предразсъдъци в сюжета, както и да разкрият честно и безкомпромисно кървавата цена на победата на остров Сайпан, извоювана през лятото на 1944 година. Подкрепен от динамичната камера на Джефри Кимбъл и пълнокръвно-убедителните композиции на Джеймс Хорнър, постановчикът-продуцент Джон Ву претворява с вещина, зрелищна пищност и стигащ възможния предел натурализъм стремежа на редовия войник и сержант да оцелее на огневата линия, да изпълни в срок поставените му задачи и неусетно да се превърне в герой.

Харесва ми и амбицията на драматурзите и режисьора да индивидуализират и откроят характерните образи в жестокото военно ежедневие. За разлика от "Блек хоук" във "Ветровете също говорят" е налице добра и правдива обрисовка на персонажите, които не потъват в анонимната солдатска маса, а присъстват отчетливо на екрана с открояващите ги черти, навици и привички.

Струва ми се, че Ву за първи път е работил така съсредоточено с актьорския ансамбъл и е постигнал комплексен успех, лансирайки респектиращите изяви на Адам Бийч (Бен Яхзий), Марк Руфало (Папас), Петер Стормаре (Халмщад), Крисчън Слейтър (Питър Андерсън-Окс) и Джейсън Айзъкс (Хелиц).

При женските образи Ву е подходил стандартно и без въображение, въпреки че Франсис О'Конър (Рита) полага похвални усилия да създаде запомнящ се образ.

Като приятна изненада оценявам изявата на Никълъс Кейдж като сержант Джо Ендерс. В амбициозната епопея на Ву Кейдж играе вдъхновено мотивирано и с разбираем ентусиазъм, напомнящ върховите му превъплъщения в "Да напуснеш Лас Вегас" и "Лице назаем", като ни кара доста сполучливо да забравим издънките му в "Змийски очи" и "Да изчезнеш за 60 секунди".

Ако трябва да бъда честен и коректен, ще отбележа, че "Ветровете също говорят" няма да привлече много публика у нас, но всеки, инвестирал от времето си за епоса на Джон Ву, ще остане доволен от срещата си с една от най-значимите и професионално добре заснети творби на изминалата година.

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2002, № 10 (35)