Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

90 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ

Борислав Гърдев

web

Георги КалоянчевНа 13 януари той щеше да навърши 90 години.

По-възрастните го помнят с блестящите му роли в театъра, телевизията и киното. Днешните зрители се сещат за него като участник в рекламата на лютеница "Олинеза" (2010) и от последната му изява в "Столичани в повече" от 2011 г.

Родом от Бургас, той се записва в театралното училище в София веднага след отбиване на военната си служба. Сред състудентите му в класа на проф. Стефан Сърчаджиев са Катя Зехирева, Катя Динева и Коста Цонев. Калоянчев упорито и старателно изгражда образите на учебната сцена, забелязан е от прочутия руски актьор и режисьор Борис Бабочкин, докато насища персонажа си в "Буря" на Островски с хумор и драматизъм, и след завършване на образованието си попада в трупата на Народния театър през 1952 г.

Но докато стане "артистично чудовище", по думите на Младен Киселов, ще трябва да минат години на чиракуване, школовка и утвърждаване като ярък, темпераментен и удивително пластичен актьор. А това ще стане след преминаването му в Сатиричния театър през 1957 г., където открива себе си, развива диапазона си и изгражда поредица от знаменити роли на герои, активни и действени, отстояващи своето разбиране за света.

Калоянчев се превръща във водеща звезда на Сатирата, в стълб на театъра, а изумителните му превъплъщения в "Баня" (1957), "Дванайсетте стола" (1959), "Чичовци" (1960), "Свинските опашчици" (1962), "Мачово бърдо" (1964), "Смъртта на Тарелкин" (1965), "Големанов" (1966), "Ревизор" (1966), "Старчето и стрелата" (1969), "Женитба" (1971), "Служебен роман" (1974), "Сако от велур" (1976), "Доктор" (1978), "Рейс" (1980), "От много ум... Вражалец" (1980), "Биволът" (1982), "Господин Балкански" (1985), "Одисей пътува към Итака" (1986), "Балкански синдром" (1987), "Мъртви души" (1989), "Клаустрофобична комедия" (1991), "Зимните навици на зайците" (1996), "12 нощ" (1997), "Вчерашни целувки" (2000), "Космонавти" (2005), "Квартет" (2006), дело на постановчиците Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов, Нейчо Попов, Гриша Островски, Младен Киселов, Асен Шопов, Иван Добчев, Борислав Чакринов, Пламен Марков, Мариус Куркински, Десислава Боева остават паметни и в аналите на големите постижения в родния театър.

Като истински войн на духа Георги Калоянчев работи на сцената и пред камерата до последния си дъх, докато е в състояние да въздейства и се движи.

Той е сред първите ни родни творци, утвърдили се еднакво успешно и трайно в телевизията и киното.

В телевизията Георги Калоянчев печели огромна популярност с изявите си в тв мюзикъли - "Двубой" (1972), "Криворазбраната цивилизация" (1974), "Мисия във Виена" (1976), "Рогоносци без рога" (1977), "Милионерът" (1978), "Вестникар ли? (1981), "Женско царство" (1982), "Чичовци" (1985), "Хитър Петър" (1992), дело на асове като Хачо Бояджиев и Младен Младенов, новогодишни забавни програми, които и сега си припомняме с усмивка - "Новогодишна шега" (1969), "Козята пътека" (1972), "Ние, духовата музика" (1973) на Нейчо Попов, Хачо Бояджиев и Младен Младенов и в серия от значими изяви в тв театър - "Елин Пелин се смее" (1965), "Юнаци с умни калпаци" (1967), "Вражалец" (1968), "Урок по география" (1968), "Немили-недраги" (1969), "Хоро" (1973), "Професия за ангели" (1977), "Женитба" (1977), "Смъртта на търговския пътник" (1985), "Ханът между Черното и Бялото море" (1994), "Дванадесета нощ" (1998), "Вчерашни целувки" (2003).

В киното се утвърждава постепенно, след период на адаптация и поредица от запомнящи се епизодични интерпретации - "Утро над родината" (1951) и "Наша земя" (1953) на учителя му Стефан Сърчаджиев, "Две победи" (1956) на Борислав Шаралиев. Никола Корабов рискува и му дава първата по-значима роля пред камерата като Щерю Барабата в "Димитровградци" (1956). Ще го поемат и други големи и ярки дарования, за да стане, заедно с Апостол Карамитев, Коста Цонев, Георги Георгиев-Гец и Стефан Данаилов най-сниманият български актьор.

Добър тандем ще бъде с Володя Янчев в комедиите "Любимец 13" (1958) и "Невероятна история" (1964) и в приключенската сага "Откраднатият влак" (1971), както и с Петър Василев-Милевин в "Специалист по всичко" (1962) и "Кит" (1969).

Антон Маринович ще го снима в "Снаха" (1954), "Ребро Адамово" (1957) и "Златният зъб" (1962), Борислав Пунчев в "Роялът" (1979) и "Ешелоните" (1986), Въло Радев в "Най-дългата нощ" (1967), Методи Андонов в "Един човек се връща от миналото" (1965) и "Бялата стая" (1968), Бинка Желязкова в "Привързаният балон" (1967), "Басейнът" (1977) и "Нощем по покривите" (1988), с Корабов ще продължава сътрудничеството му в "Малката" (1959), "Тютюн" (1962) и "Гневно пътуване" (1971), с Лиляна Кавани ще работи в "Галилео Галилей" (1968), а с Горан Маркович в "Еуфорична трагедия" (1995) .

Трайно и плодотворно сътрудничество ще реализира с великия Рангел Вълчанов в поредица от големи и стойностни, а и не толкова добре приети филми - "Първи урок" (1960), "Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров" (1966), "Езоп" (1970), "Бягство в Ропотамо" (1973), "За къде пътувате?" (1986), "Фатална нежност" (1993), с първомайстора на телевизионното ни кино и създател на телевизионния ни театър Неделчо Чернев - от "Последна нощ" (1960), през "Русият и гугутката" (1964) и "Грамофон и маслини за моите приятели" (1965), до "След полунощ" (1971), епизод от "На всеки километър", втори сезон, "На живот и смърт" (1974), "Момичето с хармоничката" (1976), "Фалшификаторът от Черния кос" (1983) и "Дом за нашите деца" (1987-1990), с Вили Цанков - "Демонът на империята" (1971) и "Игрек 17" (1973), Иван Ничев - "След края на света" (1998) и двата филма за бай Ганьо - "Бай Ганьо тръгна из Европа" (1991) и "Ганьо Балкански се върна от Европа" (2004).

При Димитър Петров се снима в "Нощните бдения на поп Вечерко" (1980), при Петър Донев в "Бонш шанс, инспекторе!" (1983), с Иванка Гръбчева прави "Карнавалът" (1990) и сериала "Големите игри" (1999), с Васил Мирчев "Неочаквана ваканция" (1981), изгражда знаковия образ на хаджи Смион в "Под игото" (1991) на Янко Янков, с когото е реализирал и "Години на любов" (1957), и подава ръка на млади и талантливи постановчици, с които снима след демократичните промени - Ангел Тошев и Огнян Купенов в "Пантуди" (1993) и Теди Москов в "Рапсодия в бяло" (2002).

За последно като гостуваща звезда удовлетворява желанието на продуцента Евтим Милошев и се появява във втория сезон на "Столичани в повече" (2011) на Виктор Божинов и Александър Косев като първата голяма любов на баба Марийка Чеканова, в чийто образ не можеше да се превъплъти друга, освен знаменитата Стоянка Мутафова...

Аз лично съм израснал с неговите образи.

Гледал съм го с възхищение в театъра - особено убедителен бе в "Господин Балкански" (1985), и в телевизията - кой друг освен него можеше да направи такива ярки трагикомични образи като неговите в "Немили-недраги" (1969), "Женитба" (1977), "Професия за ангели" (1977), "Старчето и стрелата" (1983), "Смъртта на търговския пътник" (1985) и "Вчерашни целувки" (2003), в сериалите "Семейство Калинкови" (1966), "Ало, доктор Минев!" (1971) и "Последна проверка" (1973), смял съм се на скечовете му в "Козята пътека" (1972) и "Нощен експрес `85", интервютата му във "Всяка неделя" - особено паметното от 23 септември 1979 г., и в иначе нелепата и скромна като качество, но много популярна тв комедия "Нако, Дако и Цако" (1973-1976) на Иван Касабов и Нейчо Попов...

Следил съм постиженията му в киното - от "Любимец 13" (1958) до "Столичани в повече" (2011).

Чел съм откровенията му за неговите срещи с Тодор Живков, за патилата му като партиен секретар в Сатиричния театър и сложните отношения с големия му конкурент Георги Парцалев, за мъката му, че не приема през 1968 г. предложението на продуцента Карло Понти да продължи артистичната си кариера в Италия, че не може да е пълноценен за публиката, вследствие болежките и напредналата възраст, както и великолепните му мемоари "Жив съм, ваш съм!", излезли през 2003 г.

Сега си давам сметка, че след смъртта му на 18 декември 2012 г. си е отишла цяла епоха от нашата култура, че такива самородни таланти и впечатляващи актьори вече не се раждат у нас.

Че мястото му ще остане празно, а за щедрото му дарование ще се сещаме, когато на малкия екран излъчат спектакъл или филм с негово участие...

 

 

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2015, № 1 (182)