СТРАСТИ И ДРАМИ ВЪВ "ФЕРМАТА"

Борислав Гърдев

web

“Фермата" не би могъл да се появи преди 11 септември 2001 година. Ударите на арабските терористи в САЩ подрониха чувствително авторитета на американското шпионско ведомство, което не можа да противодейства ефективно на мрежата “Ал Кайда". Наложи се ЦРУ ДА СЕ БОРИ ефективно за своя имидж и авторитет, като за пореден път на помощ се притече с критичния си патос Холивуд. Първо с “Шпионски игри" (2001) на Тони Скот, а две години по-късно и с “Фермата" на Роджър Доналдсън.

Направен вещо, ако и да е със спираловидна конструкция, “Фермата" търси тясна връзка с някогашния хит на постановчика “Без изход" (1987).

Двата филма са с натегната интрига, свързана с преследването и разобличаването на къртицата-предател. В “Без изход" това е обаятелният морски офицер и почитател на Василий Аксьонов Кевин Костнър, а тук - старши инструкторът Уолтър Бърк на Ал Пачино.

За режисьора съвпадението е колкото случайно, толкова и свидетелство за повторяемостта на процесите на невидимия фронт, където чуждите агенти работят редом до героите в един свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

В налудничаво-клаустрофобичната фактура на тренировъчния лагер, където се обучават бъдещите служители на ЦРУ, присъства и дистанционното манипулиране със средствата на високите технологии, познато ни от “Матрицата: Презареждане" (2003) на братя Уашовски, чрез което човек губи същностни черти от своя облик, механизира поведението си и неусетно поверява съдбата си на Архитекта на програмата, който одобрява и отхвърля кандидатите за слава и патриотична гордост.

Във “Фермата"главният манипулатор е старата кримка Уолтър Бърк, успял да лансира поредните трима много талантливи шпиони за работа в Централата - Джеймс Клейтън, Лейла и Зак, но сам оказал се замесен в изнасянето на програмата “Лед-9", насочена срещу националната сигурност на САЩ, за която възнамерява да получи преди пенсионирането си 3 млн. долара.

В тази тройка най-добра е Лейла (Бриджит Мойнахан), най-амбициозен - Джеймс (Колин Фарел), който се и проваля на един от тестовете, издавайки името на Бърк, а най-хладнокръвен е Зак (Гейбриъл Махт).

Само себеичен маниак като Уолтър Бърк може да внуши на Клейтън, че Лейла е двоен агент, а Зак работи за нея.

Желаейки на всяка цена реабилитация за гафа си, Джеймс стреля по Зак и поставя на изпитание любовта си към Лейла. За да разбере на финала, че е бил грубо използван от инструктора си, оказал се жалък и меркантилен негодник.

Убийството на Бърк е първият сериозен катарзис за Клейтън по трънливия път на подмолните схватки, даващ му шанс за бъдеща работа в екип с неговата любима...

Така експониран, сюжетът напомня полицейска драма-моралите, въпреки че в първата си половина леко отегчава със сцените на тренировките, за които вече сме чели в “Братството на розата" и “Братството на камъка" на Дейвид Моръл.

Интригата набира скорост след насъскването на Джеймс срещу Лейла. Напрежението достига впечатляваща нагнетеност, а финалът не само изпуска парата, но и осъществява предаването на щафетата на младите и достойни наследници на падналия идол Бърк.

Сценарият на Роджър Тоун, Курт Вимер и Мич Глейзър не блести с невиждана оригиналност, но дава възможност на постановчика да реализира стегнат трилър, в който операторът Стюарт Драйбърг и художникът Андрю Макалпайн имат съществен принос за претворяване на смразяващите контури на шпионския свят.

Сред актьорите изпъква компресирано-темпераментният чар на Бриджит Мойнахан като ефективен противовес на експанзивния Колин Фарел, над които се извисява с демоничната си аура Ал Пачино.

Без да си поставя за изпълнение свръхзадачи, "Фермата" се оказва честен и грамотно направен филм, казващ истината за шпионажа в САЩ в рамките на допустимото. Друго от него не бива и да очакваме.

© Борислав Гърдев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2003, № 7 (44)